Полша и Унгария извиват ръцете на ЕС

Полша и Унгария извиват ръцете на ЕС
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    30.11.2020
  • Share:

Двете страни от Европейския съюз се разбунтуваха срещу всички останали членове на тази политическа общност. Полша и Унгария се обединиха, за да осигурят близо двеста милиарда евро от специалните фондове на ЕС. Но не става въпрос само и не толкова за парите - заложено е това, което обикновено се нарича европейски ценности и върховенство на закона. ЕС ще принуди ли двете малки държави да се предадат?

От две седмици в Европейския съюз продължава политическа криза. Организацията не може да приеме седемгодишен бюджет (на стойност 1 трилион евро), както и специален антикризисен пакет за борба с последиците от коронавирусната епидемия (още 750 милиарда евро).

Процесът на приемане е блокиран от Полша и Унгария. И двете държави не са съгласни тези пари да бъдат разпределяни само между държави, които спазват общите европейски норми и правила за поведение. И на 26 ноември двете страни подписаха пакт - заедно, за да защитят своите принципи докрай.

Не е място за чужди.

За съвременните либерали ще бъде изненада, но европейската интеграция се замисля не като мултикултурен, а като монокултурен проект. В основата на процеса е положен принципа на хомогенността, подразбиращ интеграцията на “еднакви страни”. Не в смисъл на територията или единен език, а имащи един икономически ред, либерален мироглед, морални устои. Някои добавят тук и християнството (затова и Турция няма да я огрее европейската интеграция). Именно тази хомогенност е един от основните скрепващи елементи на Евросъюза, позволяващ на организацията да приеме колективни, съгласувани решения по ключовите въпроси. Да избягват остри противоречия.

И когато сега казват, че „Европейският съюз е станал жертва на мултикултурализма“, те имат предвид преди всичко поведението на мюсюлманските мигранти, които установяват свои правила по улиците на Брюксел, Париж, Виена и други европейски градове. Има обаче друга група хора, която е седнала на главата на толерантните европейци. Това са източноевропейските елити, които са се възползвали от мултикултурализма и също се опитват да установят свои собствени правила в ЕС. Противоречиви - както в случая с носителите на „политически ислям“ на самите основи на Европейския съюз.

Да, това е вината на самите европейски елити, които в края на 90-те и началото на 2000-те хвърлиха "връзката на хомогенността" в сметището на историята и по политически причини включиха десетина източноевропейски държави в ЕС в насипно състояние. Не бяха готови да се присъединят към европейското семейство, нито политически, нито икономически, или - най-важното - психически. Страни, които - веднага след като получиха независимост от СССР - преживяха прилив на национализъм и дясна (т.е. антисоциална) идеология. Те са устроени от членството в ЕС, но не искаха да се подчиняват на Брюксел или да приемат нормите на западноевропейския либерализъм.

И какво ще ни направите?

И сега управляващата партия "Право и справедливост" в Полша, както и нейния аналог от Унгария, партията “ФИДЕС”, оглавявана от премиера Виктор Орбан, са в челните редици на бунтовниците. Те отказаха да приемат мигранти, подчиниха съдебната система, преследваха опозиционната преса и приеха крайно нелиберални закони. Тоест, те се противопоставиха на всичко, което е прието да се нарича европейски ценности.

Да, може би някои хора ще намерят полския национализъм или унгарската ксенофобия за по-привлекателни от френската глобалистка импотентност или германската „елате всички при нас, влезте, дори не е нужно да събувате обувките си “. Проблемът е, че тези полско-унгарски идеологии са не само неприемливи, но и разрушителни за ЕС като цяло. И ако ксенофобията може по някакъв начин да изиграе плюс (например, от гледна точка на уреждането на положението в етническите гета или отказ да приема неконтролирани мигранти), то национализмът противоречи на основния принцип на Европейския съюз - този на монокултурализма.

Ясно е, че ЕС се защити и ръководството му през 2017 и 2018 г. започна поредица от дела срещу Будапеща и Варшава. Предлагаше се дори да се лишат от европейски средства (т.е. субсидии), но след това Брюксел попадна в капана на собствените си правила. Според регламентите Европейският съюз може да спре финансирането на държави, чиито власти „нарушават принципите на върховенството на закона“ или „посягат на независимостта на съдебната власт“. Подобно решение обаче се нуждаеше от консенсус на останалите членове - а Унгария и Полша просто се разбраха да не гласуват една срещу друга.

Сега, в рамките на новия бюджет и пакта за борба с коронавируса, през юли Европейската комисия и Европейският парламент разработиха нов механизъм за лишаване на страните от отпуснати средства. Ако комисията улови държавата по посочените нарушения, тогава в рамките на един месец държавите-членки на ЕС могат да отлъчат нарушителя от общите европейски фондове с квалифицирано мнозинство (поне 15 от 27 държави-членки, в които живее поне 65% от населението на Европейския съюз).

Принципът на Карандишев

Източна Европа се съгласи с този принцип (наистина се нуждае от антикоронавирусния фонд). Тогава обаче в Полша и Унгария се замислиха добре, прочетоха окончателната версия на бюджета и разбраха, че „върховенството на закона“ е изключително широко определение. И ако се посочи така, то общо двете страни могат да загубят 180 милиарда евро. Като наказание за своя десен радикален политически курс.

Изправени пред перспективата да бъдат лишени от субсидии от европейския бюджет, Будапеща и Варшава действаха на принципа на Карандишев от “Зестрата” на Островски - те просто блокираха приемането на бюджета и антикоронавирусния фонд. „Не можем да се съгласим със обвързването на принципа на върховенството на закона с процеса на разпределяне на бюджетни средства,“ каза Золтан Ковач, прессекретар на Виктор Орбан. „Върховенството на закона е само предлог. Всъщност говорим за институционално и политическо поробване, радикално ограничаване на суверенитета;“, казва полският министър на правосъдието Збигнев Зебро.

Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи на поляците и унгарците да не злоупотребяват със своите правомощия, да не блокират бюджета, а да се обърнат към съда. „Там обикновено уреждаме разликата във възгледите за правните документи“, преподава тя основите на политиката на своите братя от Източна Европа. Вместо това обаче, поляците и унгарците се сближиха един към друг. На 26 ноември на срещата на високо равнище в Будапеща полският министър-председател Матеуш Моравецки и неговият унгарски колега Виктор Орбан подписаха взаимен пакт, според който „нито Полша, нито Унгария няма да приемат нито едно предложение (което означава компромис по въпроса за бюджета), ако не отговаря на интересите на другата страна. “Те посочиха пред Европейския съюз своя собствена версия на компромис - просто за да премахнат разпоредбата за „върховенството на закона“ от бюджета.

Кой кого?

И не става въпрос само за пари. Поляците и унгарците разбират, че ако направят отстъпки по бюджета, те ще демонстрират слабостта си пред опонентите в Европейския съюз - и има огромен брой такива противници. Основните седят не толкова в Европейската комисия, пълна с безгръбначни чиновници, колкото в Европейския парламент с агресивните си либерали.

Така на 26 ноември евродепутатите с 455 гласа „за“ (145 срещу и 71 въздържали се) приеха резолюция, подкрепяща продължаващите протести в Полша срещу почти пълната забрана на абортите в страната. Протестите, които всъщност са насочени срещу сегашните полски власти, които дразнят значителна част от населението със своята националистическа и духовна политика.

Да, все пак по-голямата част от полското население се съгласява с решението на властите - социологическите проучвания показват, че почти 57% от поляците подкрепят идеята за вето. Полските либерали обаче вече използват това вето, за да разкритикуват настоящото ръководство на страната. Борис Будка, председател на основната опозиционна партия в Полша, “Гражданска платформа”, нарече ветото „предателство на националните интереси на Полша в името на личните политически интереси“. И ако сега ЕС не направи отстъпки на поляците и унгарците, тогава позициите на сегашните власти ще отслабнат - в крайна сметка те така или иначе няма да получат нищо. Формално Европейският съюз може да заобиколи полското вето върху бюджета - да го приеме като закон с квалифицирано мнозинство и също така да замени общия фонд за коронавируса с разпределение на средства въз основа на отделни междудържавни споразумения.

Разбира се, това сериозно ще усложни процедурата за издаване на средства - да не говорим за факта, че това ще доведе до увреждане на репутацията на целия Европейски съюз. Капитулацията пред поляците и унгарците обаче би била сериозен удар по дисциплината на организацията, както и ще сложи край на бъдещите опити за укротяване на източноевропейските елити.

Както правилно отбелязва бившият белгийски премиер Ги Верхофстад, „върховенството на закона не е въпрос на суверенитет, а основният принцип на ЕС“, с който Унгария и Полша се съгласиха, когато се присъединиха към Европейския съюз. „Всеки, който се противопоставя на върховенството на закона, се противопоставя на Европа. Никой не трябва да защитава противниците на нашите основни ценности “, казва Доналд Туск, настоящ президент на една от най-големите фракции в Европейския парламент, бивш полски премиер и вечен враг на настоящото правителство.

Да видим дали този път Европейският съюз ще може да защити своите интереси във вътрешната политика. В крайна сметка, ако може, тогава възниква малка надежда, че може и във външната.

 

 

Кеворк Мирзаян   Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа