Писмо до руска студентка в САЩ

Писмо до руска студентка в САЩ
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    27.10.2020
  • Share:

Преподавала съм на различни хора. Ето, например, една много интересна двойка: той се занимава със строителство в Молдова в промишлен мащаб, а тя е известен изкуствовед (Русия-Украйна-Молдова). Отглеждат успешен син, той тренира звезди и олигарси и за безумни пари го канят да отлети до Бахамите, за да тренира поредния олигарх или съпругата му. Така за сравнение. Простият треньор по тенис за час при нас взимам минимум 120 долара. За олигарсите е с доставка с частен самолет. Дори ме е страх да си представя цената.

И така, те решиха да пристигнат при сина си в Маями. Хората са заможни, умни. И след общуването с местните рускоезични богаташи във Флорида, моята ученичка ми пише:

„Божичко, кошмар! Все едно съм се върнала през 80-те години! Само танци с балалайки липсваха. Не ви ли се струва, че там деградираме?“

Написах ѝ писмо, а след това разбрах, че писмото е прераснало в опус и на мнозина ще е интересно да го прочетат. Така и правя.

„Уважаема В. Ние не деградираме. Просто сме различни. Ние и тази страна. Но изборът е направен и за всичко си има цена.

Иска ми се да ви науча на английски, но едновременно ми е страшно – ще започнете да разбирате простотията, която хората около вас плямпат и колко са прости. Дами с претенции за висше образование обсъждат перилни препарата или секса със съпрузите си с часове. Или пък за децата в най-малки подробности – как се е изходило, колко пъти, какво е било акито и смятат ли приятелките това аки за нормално.

Обсъждането на секса със съпруга с подробно описание на неговите гениталии не е табу в тази страна, а по-скоро норма. По-скоро жените ще се учудят от вашето нежелание да поддържате разговор на тази тема.

Има и други разговори и друга прослойка, но тя е минимална и трудна за откриване. Отне ми много време и труд да намеря такива „свои“ хора.

Трябва да сте наясно, че в тази страна ще общуват с вас не според вашия интелект, знания и жизнен опит, а според броя на парите в джоба ви. Хората с доход от милион долара ще общуват с хора със същия доход, дори и да имат три висши образования, а събеседникът им е завършил четвърти клас, пълен дебил е , но успешно продава дъвка на дребно. И за тях това е нормално, но абсолютно непонятно за нас и нашата култура. Уви и ах, но тази страна не може да ни измени.

Обърнете внимание и на сегрегацията в нощните клубове. Ако имате 2000 долара за вход – влизате и общувате с равните ви (по пари). Нямате пари? Майната ви. Всичките ви връзки, опит и талант не са интересни никому.

На „наша“ територия (бившият СССР) все пак, Слава Господи, засега всичко е различно. И талантливият човек може да влезе ( както, впрочем, навремето и Пушкин) в обществото на много богати хора, просто заради това, че е умен, интересен и талантлив. И това компенсира цялата му финансова „недостатъчност“. В САЩ такова няма по начало и няма как да има.

За жалост съм длъжна да ви кажа, че средностатистическият американец е безумно грубоват. И само да заговорите на техния език, веднага ще го усетите. И колкото по-малко образован е, толкова по-груб ще е към всеки, който не говори „с нюйоркски диалект“. Просто защото този диалект не им е достъпен на самите тях предвид тяхното образование.

Той ще подчертава, че сте „придошли отвън“ и ще се опита всячески да ви унижи, ако не знае, че за това ще го заплашват съд и наказание. Единственото, което може да противопоставите е същото грубиянство и агресия.

Никога няма да забравя как таксиджиите в Ню Йорк отказваха да ме качат и не разбирах защо. Докато не ми обясни един стар таксиджия. Отварях вратите на колата и питах вежливо: „Няма ли да ме отведете до...?“ Бях шокирана, когато един таксиджия ми тръшна вратата и мълчаливо си тръгна! Докато не попаднах на стария таксиджия и той ми обясни: „Мадам, Вие абсолютно неправилно общувате с таксиджиите. Вие сте ТВЪРДЕ вежливи! Таксиджията ви превозва. Седнала сте отзад на седалката, посочвате му с пръст и натам! И мълчите. Шофьорът не е достоен за разговора ви“.

Питам: „Лошо ли е да си вежлив?“. А той: „Те не са свикнали и не разбират подобно общуване. Първата мисъл е, че с жената не всичко е наред. Може би иска да се разплати със секс, а може би е луда. Майната ѝ“.

Ето защо, ако тук съм понякога рязка, приятели, не се обиждайте. Все пак маниерите, които са ми чужди, ми стават навик.

Вашите мисли, таланти и идеи тук никому не са нужни. САЩ е просто мелница, която мели култури, обичаи и привички под своята „правда за живота“. Тоест система, която се управлява от десетина олигарси, може би и по-малко. Никой не се нуждае тук от умни хора. Нужни са им функционални хора.

Но има вариант. Да не се прегънете, но да се научите да играете на американската игра, което е много тежко. Нужни ми бяха няколко години и най-жестока депресия. Желая ви го и на вас... Не в смисъл жестока депресия, опазил Бог, а в смисъл да се научите да играете тази игра според правилата ѝ.

 

Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа