«Глътка свеж въздух» за ЕС

«Глътка свеж въздух» за ЕС
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    19.09.2020
  • Share:

Съюзът на Франция и Германия ще се превърне в лекарството, което ще помогне на Европейския съюз да излезе от депресията, пишат в статията си за Le Monde бившият евродепутат Даниел Кон-Бендит и политологът Клаус Легви. Според тях идеята за френско-немска федерация възниква непосредствено след Втората световна война, но не намира подкрепа и сега страните са се сближили както никога досега - това ще улесни тяхното обединение и ще им позволи да провеждат обща политика на устойчиво развитие.

Бившият евродепутат от Зелените Даниел Кон-Бендит и професорът по политология Клаус Легви в Le Monde се застъпват за френско-немска федерация, която ще позволи на задушаващия се ЕС да се възстанови.

Според авторите на статията сега Европа е изложена на риск да се раздели на много части: ловците на печеливши сделки от „скъперническата петорка“ (северните страни, водени от Холандия), националистите от Вишеградската група (Полша, Унгария и други страни от бившия Изток), средиземноморските държави с огромни дългове (югът на Европа). Предполагаемото превъзходство на Германия и Франция е общата движеща сила зад тези центробежни сили.

Междувременно Европа едва успява да защити своите принципи по отношение на страните-съперници - САЩ, Русия и Китай, така че подчертаването на различните интереси на Германия и Франция би било фатална грешка и ще навреди на тези страни. Вместо да задълбочава депресията, Европейският съюз трябва да се осмели да направи голям скок напред в развитието на разработените планове и продължаването на настоящия напредък, постигнат по силата на Договора от Аахен от 2019 г. и в рамките на плана на Меркел и Макрон за излизане на ЕС от кризата, смятат бившият депутат и политологът. Целта на тези действия е да се създаде прогресивна френско-немска федерация.

Както напомнят авторите, идеята за такъв съюз често се споменава в миналото, като се започне с Конрад Аденауер и Шарл де Гол и се завърши с Герхард Шрьодер и Жак Ширак. Тогава обаче той остава само на нивото на добрите намерения без сериозни действия и теоретиците на националния суверенитет го определят като „невъзможно“: според тях никой никога не се е отказвал от автономията си заради друг. Следователно Кон-Бендит и Легви предлагат нов тип конфедерация - не израз на благородни идеи, а логична последица от сливането на държавни структури, гражданско общество и култура, която двете страни са преминали за взаимна изгода от 1945 г. насам.

Въпреки че Франция и Германия бяха два различни свята през 1955 или 1970 г., те вече са много близки, въпреки че не са идентични. Те вече имат много елементи, необходими за федерация: в допълнение към образователния и културен обмен за млади хора, страните от дълго време разработват подобни програми за сигурност и икономическа политика, а един от основните фактори е големия брой контакти и транзакции между французите и немците за работа, в свободното си време и като културен обмен.

Разбира се, признават експертите, предстои дълъг път за създаване на истинска федерация, по време на която е необходимо да се намалят структурните различия между двете страни, както и да се решат проблеми, специфични за всяка страна: в Германия - въпросът за гражданското и военното използване на ядрената енергия, а във Франция - постколониалните отношения с Африка. На ранните етапи са необходими съвместни инициативи за сътрудничество в областта на устойчивото развитие, за прекратяване на използването на въглищата и за създаване на обща френско-немска щаб-квартира в Съвета за сигурност на ООН като рупор на Европа. Според Кон-Бендит и Легви по въпросите на сигурността, данъчната политика, цифровата автономия и най-важното, екологичната политика могат да бъдат взети за основа на предложенията на Еманюел Макрон. Тези инициативи обаче не трябва да останат само на думи: общото парламентарно събрание, както и гражданските съвети от двете страни на Рейн могат да разработят по-подробни проекти.

В Европа никой не трябва да се страхува от 150 милиона франко-немци с двойно гражданство“, смятат авторите на статията за Le Monde. Според тях не БВП или броят на военнослужещите е по-важен, а способността да се гарантира цялостна политика за устойчиво развитие. Даниел Кон-Бендит и Клаус Легви виждат френско-немската федерация като крайъгълен камък на приятелството, което се зароди след 1945 г., а също и като лекарство за ЕС, който спешно се нуждае от глътка свеж въздух.

 

Превод: М.Желязкова

Станете почитател на Класа