Америка на Тръмп заплашва ядрения мир

Америка на Тръмп заплашва ядрения мир
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    29.03.2020
  • Share:

Тази година се навършват 75 години от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Минаха и 50 години от подписването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, създаден да спре разпространението на най-смъртоносното оръжие, което човечеството е измислило. Годишнините досега може би са били момент за утеха, че ужасът от август 1945 г. никога не се повтори. Стълбовете на ядрената сдържаност обаче се рушат. Насочваме се към ера на атомни оръжия за всички, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Избледняването на спомените доведе до опасния ефект от това ядрената заплаха да изглежда почти фантастична. Забравете оръжията за масово унищожение - бъдещето на конфликтите се крие в оръжия за масови сътресения от областта на киберпространството и изкуствения интелект. Пактовете за контрол над оръжията принадлежат на шкафовете с паяжини от Студената война. 

Доналд Тръмп казва, че САЩ никога няма да разрешат на Иран да придобие ядрена бомба. Американският президент заплашва режима в Техеран, но администрацията му руши международната архитектура, запазила ядрения мир. Отказът на Вашингтон от сделката за спиране на ядрената програма на Иран - т.нар. JCPOA, беше последван от оттеглянето му от Договора за ядрените сили с междинен обсег на действие, който в продължение на три десетилетия възпираше САЩ и Русия от разполагане на ракети с къс и среден обсег. Новият Договор за стратегическо намаляване на оръжията, ограничаващ стратегическите ядрени сили, изтича през 2021 г. Тръмп уведоми руския президент Владимир Путин, че няма интерес да го замести с друг.

През 1963 г. президентът на САЩ Джон Кенеди прогнозира, че в рамките на около десетилетие близо 30 държави може да разполагат с ядрени оръжия в сравнение със само 5 по това време (САЩ, СССР, Китай, Великобритания и Франция), които имаха или бяха близо до придобиването на капацитет за използването им. В неговия списък бяха включени съюзници, както и противници - Япония, Швеция и Западна Германия, както и Източна Германия, Полша и Чехословакия. Сега вече има девет ядрени държави - първоначалните пет плюс Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея.

Месеци преди убийството на Кенеди той постигна съгласие със съветския лидер Никита Хрушчов за договор за частична забрана на ядрените опити. Спирането на ядреното разпространение и по-късно постигането на съгласие с Москва за ограничаване производството и разполагането на ядрени ракети и бомби оттогава са в основата на американската отбранителна стратегия.

Договорът за неразпространение на ядрените оръжия от 1970 г. бе последван от Договор срещу балистичните ракети, а след това и от Договор за ограничаване на стратегическото въоръжение (SALT). Последният по-късно се превърна в Start – налагащ съкращения, а не ограничения, на броя на оръжията. До средата на 90-те години първоначалната сделка на Кенеди с Хрушчов се превърна в Договор за цялостна забрана на ядрените изпитания, който сега е подписан от повече от 180 държави.

Вашингтон обърна внимание на притесненията на съюзниците. След като американските президенти се тревожеха от това тогавашната Западна Германия да се сдобие с ядрена бомба - а те се тревожеха много - отговорът беше да се предложи ядрена гаранция. „Разширеното възпиране“ осигури на членовете на Атлантическия алианс място под американския ядрен чадър. Същите гаранции бяха дадени на Япония и Република Корея чрез двустранни договори за отбрана. 

Нито една от тези договорености не беше съвършена – вижте съпротивата на Индия, Пакистан, Израел и наскоро Северна Корея. Някои от споразуменията бяха компрометирани от продължителни измами от руска страна, за което тя не бе подобаващо подведена под отговорност. Съществената архитектура обаче осигури едновременно мярка за стратегическа стабилност и предвидимост в отношенията между свръхсилите, както и спирачка за всеки, който би поискал да се присъедини към клуба. Това беше рамката, в която Южна Африка, Украйна, Казахстан и Беларус с готовност демонтираха ядрените си арсенали в началото на 90-те години.

Тръмп казва, че администрацията му не вярва в мултилатерализма. Неговата политика „Америка на първо място” не позволява договори, които ограничават американската национална сила. По тази причина той не е готов да предложи солидни гаранции на съюзниците.

Така силите, които ограничаваха, ако не предотвратяваха, разпространението отслабват. Подписалите Договора за неразпространение на ядрените оръжия насрочиха преглед, който да отбележи 50-годишнината на документа. Идеята беше да се засилят неговите разпоредби. При липса на американска ангажираност усилията са обречени.

Вместо това и САЩ, и Русия модернизират арсеналите си. Китай пък получи картбланш да остане изцяло непрозрачен относно ядрените си оръжия и да отхвърли всякакви ограничения за тяхното разрастване.

Каналите за комуникация между САЩ и Русия, за да се избегнат злополуки или грешки, бяха затворени. Пакистан увеличава своите ядрени запаси, а Северна Корея може да поднови ракетните тестове. Иран обогатява повече уран и скоро ще бъде близо до използваема ядрена бомба.

Приятелите на Америка правят свои собствени изчисления дали разширеното възпиране вече има истинско значение. Няма причина да очакваме голямо втурване към ядрените лаборатории, но помислете за 5 или 10 години напред. Когато френският президент Еманюел Макрон говори за „европейско“ възпиращо средство, независимо от САЩ, той експлоатира страховете на много американски съюзници. Япония или Южна Корея може да се нуждаят от по-малко от година за изграждането на ядрена бомба. Истинското безумие във всичко това е, че, както Кенеди добре разбра, никой не може да загуби повече от САЩ от повсеместните ядрени оръжия.

 

Петър Нейков

Станете почитател на Класа