Сбогом, цивилизацио на Запада!

Сбогом, цивилизацио на Запада!
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    29.03.2020
  • Share:

Всъщност, западната цивилизация отдавна беше на колене.
Дълго преди нахлуването на коронавируса.

 

 

Време е вече това да се признае от всички.

Западната цивилизация беше мътва още преди пристигането на COVID-19.

Европейците и техните американски потомци бяха безнадеждно изтощени.

Разгул, разврат, тъпчене с вредни храни, купуване с тонове и тонове на месец никому ненужди стоки, лошо образование, супер мега кофти здравеопазване, превърнало се в търговия, безцелно и непрестанно джиткане на средната и богатата класа по света, докато работниците леят пот над една келява заплата, унищожени всякакви морални ценности, застаряващо население, внос на работна ръка от които и са са държави, масово изпедерастяване — физическо и морално, лъжлива демокрация, корумпирани политици, политическа проституция, мащабна експлоатация, човекът отново се превърна в СТОКА, а не в ценност…

Всъщност, за Запада човекът винаги е бил нещо като кутия с вафли на рафт в супермаркет — струва еди колко си. Няма значение дали човекът е талантлив, умен, можеш, образован… — той е само едно нещастно оръдие на едрия капитал. Хората с частни заводи, например, могат да си играят с него като топче за тенис на маса — туп от едната страна, туп от другата, а после обратно — и така до безкрайност…

С една дума — тотален батак.

А с втора дума — изцедени са жизнените сили и на европейците, и на американските им потомци.

Ако трябва да визуализираме състоянието им понастоящем, то е следното: ако можем спокойно да стиснем 320 милиона американци в една шепа, от тях ще изтече само една мъничка чашка реална жизна сила, способна да продължи човечеството. Качествено. А не като природно недоразумение.

В съвременна Европа вековете на артистичните и научните триумфи са почти напълно заличени от бюрократичния застой и апатия.

Банкрутът е на всички нива.

Никой на Запад не е сигурен кой стои пред него — мъж или жена.

Уви, това не е рецепта за дълголетие и оцеляване на човечеството.

Не е трудно да направим предсказание за Запада — достатъчо е да си представите най-лошия сценарий, защото погромът е наистина тотален.

А след като си представите най-лошото, умножете го по 10.

Може би някои от вас ще кажат, че това твърдение е твърде преувеличено.

Но нека все пак финализирам мисълта си.

В своя телевизионен сериал „Цивилизация“ отегченият сър Кенет Кларк разсъждава върху това как привидно неразрушимите общества се рушат и изчезват от лицето на земята:

«Каква е същността на цивилизацията. Колкото сложна и устойчива да изглежда, всъщност тя е много крехка. Може да бъде унищожена? Кои са нейните врагове? Преди всичко страхът — страхът от война, страхът от нашествие, страхът от епидемии и глад, поради което просто не си струва трудът да се строят сгради, да се садят дървета и дори да се мисли за земеделските култури през следващата година.

Също и страхът от свръхестественото, което означава, че не смееш да поставиш под въпрос или да промениш каквото и да било. Късноантичният свят е бил изпълнен с безсмислени обреди, с тайнствени религии; които унищожавали самоувереността. А после идва и изтощението, чувството за безнадеждност, което може да обземе дори хора, радващи се на голямо материално благополучие.

Има едно стихотворение от съвременния гръцки поет Кавафис, в което той си представя как хората от един античен град като Александрия чакат всеки ден да дойдат варварите и да оплячкосат града.

Накрая варварите отиват другаде и градът е спасен; но населението е разочаровано — идването на варварите все пак би било по-добро от нищо. Разбира се, цивилизацията изисква един минимум от материално благоденствие, достатъчно, за да осигури на хората малко свободно време.

Но в много по-голяма степен тя изисква вяра — вяра в обществото, в което живее човек, вяра в неговата философия, вяра в неговите закони и вяра в собствените духовни сили.

Начинът, по който са положени камъните на Пон дю Гар, е не само победа на техническото умение, но и показва жива вяра в закона и дисциплината. Сила, енергия, жизненост: всички големи цивилизации — или стимулиращи развитието на цивилизацията епохи — са се опирали на голяма енергия.

Хората понякога мислят, че цивилизацията не е нищо друго, освен изтънчена чувствителност, изискан разговор и тям подобни. Тези неща могат да бъдат измежду приятните последствия от цивилизацията, но те не я съставляват, и дадено общество може да ги притежава и все пак да е мъртво и сковано.

Така че ако се запитаме защо цивилизацията на Гърция и Рим е загинала, верният отговор е, че тя се е изчерпала».

Кларк заключава: «Чувството за самоувереност унищожава цивилизацията повече от всичко друго.»

Удари си главата в стената, човечество, за да се наместят последните блуждаещи жизнени сили, и поеми по нов път!

Моля те, за да не се наложи да се видим от «Другата страна», ако разбираш какво искам да ти кажа.

 


Петя Паликрушева

Станете почитател на Класа