Взаимозависимостта между САЩ и Китай е нож с две остриета

Взаимозависимостта между САЩ и Китай е нож с две остриета
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    26.02.2020
  • Share:

Избухването на епидемията от коронавирус ни напомни колко икономически оплетени са САЩ и Китай. Политиката също е замесена, тъй като някои във Вашингтон формират стратегии за втора Студена война и икономическо отделяне, пише за Financial Times Джоузеф Най, професор от Харвардския университет и автор на „Има ли моралът значение? Президентите и външната политика от Франклин Делано Рузвелт до Тръмп”.

Икономическият обмен може да доведе до повишаване на благосъстоянието в двете страни, но може да се използва и като стратегическо оръжие. Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп определя Китай като стратегическа заплаха. Точно каква заплаха представлява комунистическата държава и колко oплитане с нея могат да си позволят САЩ, пита той.

Разбирането на силата и взаимозависимостта в отношенията между САЩ и Китай зависи от разбирането на стратегическите цели на Америка. Ако печалбата за едната страна в тези отношения е възможна само за сметка на загуба за другата и ако дългосрочната цел на Китай е да унищожи САЩ, подобно на Хитлерова Германия през 30-те години на миналия век, тогава колкото по-малка е взаимозависимостта, толкова по-добре, макар че във военната и екологичните области известна обвързаност ще бъде неизбежна. 

Съсредоточавайки се единствено върху използването на икономическата уязвимост като оръжие обаче стратезите могат да пренебрегнат факта, че взаимозависимостта може също да има положителния ефект от стабилизирането на взаимното възпиране. Наказанието и отричането са централни за класическата концепция за възпиране, но те не са единствените компоненти на разубеждаването. Оплитането е друго важно средство да се накара дадена сила да види, че цената на конкретно действие понякога ще надхвърли ползите, навреждайки както на нападнатия, така и на нападателя.

Например през 2009 г. Народната армия за освобождение на Китай призова правителството да продаде част от огромните доларови резерви на Пекин, за да накаже САЩ задето продават оръжие на Тайван. Китайската народна банка обаче посочи, че това ще доведе до големи разходи за Китай. Правителството взе страната на централната банка. Изсипването на долари на пазара може да постави САЩ на колене, но би имало също пагубни последици за Китай.

По подобен начин в настоящите сценарии, които предвиждат китайска кибератака върху енергийната мрежа на САЩ, икономическата взаимозависимост между двете страни би означавала висока цена и за Китай. Прецизните атаки срещу незначителни икономически цели може да не доведат до директен ответен удар, но нарастващото значение на интернет за икономическия растеж увеличава общите стимули за самоограничаване. Легитимността на китайската комунистическа партия зависи в голяма степен от икономическия растеж, а той от своя страна все повече зависи от интернет.

 

 Взаимозависимостта между САЩ и Китай е нож с две остриета

 

 

Критиците на суровите твърдения, че икономическата взаимозависимост гарантира мир, посочват Първата световна война като доказателство, че подобни връзки не предотвратяват катастрофични конфликти между големи търговски партньори. Това е вярно, но стига твърде далеч в отхвърлянето на възможността, че взаимозависимостта може да намали вероятността от конфликт. Авторът Норман Ейнджъл и други грешаха, като твърдяха преди 1914 г., че икономическата взаимозависимост е направила войната невъзможна. Но те не сбъркаха, че тя значително увеличава цената й.

Разбира се, конфликт винаги е възможен поради човешки грешки. Повечето европейски лидери през 1914 г. неправилно предвиждаха кратка война с ограничени разходи. Търговията между САЩ и Япония не попречи на атаката срещу Пърл Харбър, въпреки че тя отчасти бе предизвикана от американското ембарго върху износа за Япония. Ембаргото манипулира икономическата взаимозависимост по начин, който накара японците да се опасяват, че незапочването на рисковата атака ще доведе до тяхното задушаване.

Взаимозависимостта понякога се нарича „самовъздържане“, но този термин не трябва да кара анализаторите да отхвърлят нейното значение. Вярата, че разходите ще надхвърлят ползите, може да е основателна, а самоограничаването може да бъде резултат от рационално пресмятане на интереса. Трябва да помним, че възприятията за обекта на атаката, макар и решаващи, не са единствените възприятия, които имат значение в сдържането. Трябва също да не забравяме, че международните възпиращи отношения са сложен набор от многократни взаимодействия между комплексни организации, които не винаги са единни участници. Освен това тези участници могат да коригират възприятията си по различни начини. Икономическите отношения между САЩ и Китай са добър пример за това.

Както казва политологът Робърт Акселрод, повтарящите се взаимоотношения могат да подхранят кооперативната сдържаност и реципрочност. В допълнение, известна взаимозависимост, при която дадена държава има интерес да не нарушава статуквото, е системна.

От това не следва, че трябва да пренебрегваме стратегическата цена на взаимозависимостта. И трябва да очакваме известно отделяне на САЩ от Китай в чувствителни високотехнологични области, които засягат националната сигурност. Недопускането на компании като Huawei до западните 5G мрежи не се различава много от изключването от Китай на Google или Facebook през последното десетилетие.

Не бива да позволяваме неоснователните страхове да доведат до цялостно отделяне. Взаимозависимостта е нож с две остриета, разбира се, но ако се борави внимателно с нея, тя може да допринесе за възпирането и стратегическата стабилност.

 

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа