Какво цели властовата конспирация на Путин

Какво цели властовата конспирация на Путин
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    18.01.2020
  • Share:

Предложените от Путин конституционните промени са опит за прераждане на руската политическа система. Издигането на институционални ограничения пред бъдещия президент показва, че този път той няма да избере за свой наследник бутафорна фигура, от рода на Медведев. Куклата на конци може да е много удобна за статуквото, но липсата на индивидуална смелост и решителност и най-вече харизма, може да се окаже пагубна за държава като Русия. А Путин навлиза в седмото си десетилетие и няма гаранция, че ще бъде в състояние да компенсира чрез личната си намеса всяка проява на малодушие от страна на новия господар на Кремъл. Но експериментът му няма да сработи. Заради самият него. Той разполага не само с огромен обем от формални правомощия, но и с невероятна неформална власт.

 

 

Обръщението на Путин към Федералното събрание бе замислено и се превърна наистина в историческо. В него ясно се разграничаваха две обособени части, всяка една от тях посветена на отделна тематика. Първата, по-обемна, касаеше демографията. В нея се набелязваха различни социални и финансови стимули, целящи повишаване на раждаемостта. Втората, по-кратка, засегна необходимостта от извършването на промени в Конституцията. Като нейна производна дойде и оставката на правителството на Медведев.

Едва ли някой може да каже дали новата демографска политика ще доведе до повишаване на раждаемостта в Русия, но предложените от Путин конституционните промени еднозначно са опит за прераждане на руската политическа система. Която досега Путин пренастройваше спрямо личните си предпочитания, а сега я трансформира с оглед на своя бъдещ приемник.

На първо място, изниква въпросът за какво е нужно всичко това. През 2008 г. Путин сдаде поста на Медведев, без да прави никакви конституционни изменения. В рамките на действащото законодателство стана възможно провеждането на двойна рокада на политическия връх: първо Путин посочи Медведев за президент, а след като бе избран, Медведев назначи Путин за премиер. След четири години те си размениха ролите, като през целия период Путин съхрани ролята си на пълновластен господар на Русия.

Явно сега Владимир Владимирович е решен да се откаже от стария си подход. Първо, най-вероятно, по-чисто физически причини. В края на мандата на бъдещия президент на Русия той ще бъде на 78 г., живот и здраве, както се казва. В подобна възраст няма гаранция, че ще може да упражнява същия политически надзор, както го е правил четвърт век по-рано.

Затова му е необходимо създаването на формални лостове за влияние, един от които еи предлаганото разширяване на правата на долната камара на парламента - Държавната дума. Тя ще получи решителен глас в определянето на състава на Министерския съвет, нещо, в което днес тя не взима никакво участие.С други думи бъдещия руски президент ще бъде лишен от свободата да има неограничен размах в кадровата си политика. Ще трябва да я съобразява с настроенията в Думата, а там днес има само пропутински партии.

Целта е чрез децентрализацията на президентска власт бъдещият държавен глава, дори и да пожелае, да не е в състояние да разгради съществуващата система на управление. В известен смисъл Путин целенасочено излиза от ролята си на основен крепител на режима и се опитва да прехвърли тази си фукция върхумножество институции. Затова наред с повишаване ролята на долната камара, се предлага и горната - Съветът на федерацията,да придобие нови права. Тя пък ще дава консултативно мнение относно персоналните назначения в силовия блок на властта - най- мощния фрагмент в руската управленска пирамида.

Издигайки институционални ограничения пред бъдещия президент, Путин показва, че този път няма да избере за свой наследник бутафорна фигура, от рода на Медведев. Куклата на конци може да е много удобна за статуквото, но липсата на индивидуална смелост и решителност и най-вече харизма, може да се окаже пагубна за държава като Русия. А както се спомена, Путин навлиза в седмото си десетилетие и няма гаранция, че ще бъде в състояние да компенсира чрез личната си намеса всяка проява на малодушие от страна на новия господар на Кремъл.

Необходимо е намирането на силен лидер. Путин го подчерта и в сегашното си послание. Дори след бъдещото „окастряне“ на  правомощията на държавния глава, страната ще продължи да бъде президентската република. В предлаганите конституционни промени президентът ще си остане водеща фигура и само в едно направление той ще бъде с „вързани“ ръце, ако реши да променя управленската система. Едва при опит да се скъса с путинските корени ще се задействат конституционните „спирачки“. И срещу вироглавия държавен глава ще се изправят подконтролните на Путин днешни парламентарно представени партии, парламентът и Държавният съвет.

Следващите по значимост предлагани промени касаят независимостта на съдебната система. Последната и без това в Русия е поставена под пълен политически контрол, но сега се иска въвеждането на механизъм, който и формално да зачеркне принципа на съдийската несменяемост. Един вид свръхпрезстраховане, случайно да не се появи някой „луд“ съдия, дето ще си позволи да повдигне обвинение на Путин след 2024 г. От подобен порядък е и предложението за премахване на чл. 15, ал.4 от Конституцията, който дава предимство на международното над вътрешно руското право. С което днешното управление смята да се подсигури спрямо заплахата да бъде изложено на международно преследване.

Останалите промени не са така фундаментални. Те касаят гражданството на властимащите лица или пък имат социална насоченост. Те играят по-скоро ролята на глазура, която трябва да помогне на обществото по-лесно да възприема предложените реформи. Защото се предвижда те да бъдат подложени и на референдум. За да може и народът да подпечата колкото бъдещата, в по-голяма степен настоящата  легитимност на властта и правото ѝ да си провежда всякакви политически експерименти.

Путин инициира промените четири години преди да изтече мандатът му, може би за да има време да тества сам как ще функционира новото разделение на властите. Но експериментът му няма да сработи. Заради самият него. Той разполага не само с огромен обем от формални правомощия, но и с невероятна неформална власт. Чрез която днес  е в състояние да контролира плътно властовите равнища дори и официалната му власт да бъде сведена до тази на германския президент.

Но в реални условия, системата може да блокира. Прекаленото ѝ обременяване с контролни функции ще я направи неадаптивна, тромава и, в крайна сметка, неработеща. Фокусирането ѝ единствено в посока на запазване на путинското наследство ще се окаже може би най-голямата ѝ слабост. А и самото припокриване на президентската и законодателната власт върху формирането на изпълнителната ще поражда неминуемо напрежение за страна като Русия, където няма формирани стабилни политически традиции.

За да отговори по-пълно на желанията на обществото за промяна, часове след президентската реч дойде и оставката на Медведев. Получи се донякъде ефектът на „революция от горе“. Но се разкри и колко малко труд си дава Путин, за да манипулира хората и институциите. В речта си към Федералното събрание той не спомена нищо за подготвената правителствена промяна и продължава да се държи така, сякаш не е знаел нищо за нея. И едва ли не премиерът сам е формулирал необходимостта кабинета да се оттегли, за да се улеснят промените в Конституцията.   

Но случилото се изигра своята роля. Оставката както усили ефекта от предложената конституционна реформа, така и разконцентрира вниманието на обществото. А Медведев явно се бе поизхабил като политическа фигура, той акумулира в себе си негативите от икономическата рецесияи около неговия образ трудно може да се гради успешна кампания за предстоящите догодина парламентарни избори.

Но вече бившият премиер е може би човекът, доказал най-ярко персоналната си преданост към Путин, за което бе и възнаграден. Създадената специално за него нова длъжност - заместник председател на Съвета за сигурност, някои наблюдатели сполучливо охарактеризираха като вицепрезидент в сянка.

А при избора на нов министър–председател, Путин за трети път избра човек, с малкото име Михаил. След Касянов и Фрадков, този път Мишустин пое юздите на изпълнителната власт. Оглавявал досега Федералната данъчна служба, за него се каза, че е постигнал определени успехи по отношение на събираемостта на държавните приходи и нищо повече. Като политик му липсва всякаква харизма, има фигурата на типично застоялия се прекалено дълго на едно място чиновник, с наднормено тегло, подпухнали очи и трудна походка. При изслушването му в Думата се разкри неговия бавен и банален начин на мислене. 

В много отношения той се явява донякъде антипод на Путин и трудно може да се повярва, че отсега е определен да бъде Наследникът. По-скоро се явява фигура, с която се преследват чисто тактически цели. От една страна, със самата си поява да вдъхне някакви надежди в руското общество, което няма как да не е отегчено в определена степен от монотонната путинска действителност. На второ място, да повиши качеството на администриране на управленските програми, за да се вдъхне нов импулс на руската икономика. И в допълнение, цели се разместване на властовите слоеве, за да не се образуват вътре в тях автономно структури, които да започнат да преследват собствени политически цели.

Независимо какво ще успее да постигне новия кабинет, след 2-3 г. той най-вероятно ще бъде подменен, за да се отвори наистина пътя на плана за предаване на политическото наследство. И тогава, че дори и на по-късен етап, едва когато в Русия се появи нов президент, ще може да се даде истинската оценка на случилото се на 15 януари 2020 г. Ако преди това появата на някой „черен лебед“ не прати „по дяволите“ цялата властова конспирация на Путин.

 

 

Георги Георгиев

Станете почитател на Класа