Ердоган не го чакат спокойни старини

Ердоган не го чакат спокойни старини
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    11.10.2019
  • Share:

"Ердоган е готов на всичко, само и само да остане на власт. Той знае, че в деня, в който я загуби, не го очакват спокойни старини, а затвор", казва в интервю за ДВ Дениз Юджел, който прекара 367 дни в турски затвор.

 

 

 

През 2015 Денис Юджел става кореспондент на германския вестник "Ди Велт" в Турция. Две години по-късно обаче турските власти го обвиняват в терористична пропаганда. Юджел прекарва 367 дни в турски затвор. Освободен е на 16 февруари 2018. Още същия ден се връща в Германия. След броени дни в негово отсъствие турски съд отново ще се занимае с въпроса за вината му. Тогава Юджел може да бъде осъден на 18 години затвор. Аджар Гезал от турската редакция на Дойче Веле разговаря с него.

Книгата Ви "Агент-терорист", посветена на времето, прекарано в затвора, хвърля светлина и върху политическата система в Турция. Защо я озаглавихте точно така?

Денис Юджел: Словосъчетанието е измислено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Когато търсех подходящо заглавие за книгата, си помислих, че непременно трябва да се възползвам от този подарък. Авторските права обаче са на Ердоган.

Как така един "агент-терорист" с такива тежки обвинения изведнъж бе пуснат на свобода?  

Денис Юджел: Това е интересно, нали? Когато ме задържаха, за турския вестник "Сабах" аз бях "агент-терорист", а при освобождаването си вече бях "журналист и кореспондент в Турция на ежедневника "Ди Велт". Бях задържан, защото турското правителство и Ердоган искаха да извлекат от това изгода за себе си. Същото мога да кажа и за освобождаването ми. И то беше политическо решение. Знам, че на съда му е било наредено да ме пусне на свобода. Не само задържането ми беше незаконно. Освобождаването ми също.

А истина ли е, че сте бил разменен срещу привърженици на движението на Гюлен?

Денис Юджел: Ердоган е разсъждавал така: "След като този човек е толкова важен за Германия, тогава не трябва да им го даваме без нищо". Както казва турският журналист Ахмет Шик: в Турция управлява един гангстерски режим, а шефът на мафията се нарича Ердоган. И той първо пробва следната сделка: "Дайте ни този и този генерал, а в замяна ще получите Дениз". В един момент обаче Герхард Шрьодер успя да го убеди, че това няма как да стане. Тогава Ердоган си е казал: "Без нищо няма да им го дам. Ще поискаме нещо друго. Например оръжия." Така разсъждават и действат гангстерите. По информация на различни германски служби, както и на германското правителство, обаче подобна сделка никога не е имало. На всички мои запитвания винаги са ме уверявали в това.

Мислел ли сте, че процесът ще продължи толкова дълго?

Денис Юджел: Не, не съм. Но също и много германски политици, дипломати, юристи и журналисти не са очаквали това да продължи толкова дълго. Докато бях задържан в полицията, всички ми казваха: "Теб не могат да те хвърлят в затвора". Но те ме затвориха. След това ми казваха: "Не могат да те държат дълго в затвора". Но и това направиха. Всички си мислеха така, защото все пак Турция иска да бъде приета в ЕС, има прозападна ориентация и поддържа тесни икономически връзки със Запада. Вярваха, че тя няма да поеме такъв риск заради един журналист. Но видяхме, че Ердоган е готов на всичко, само и само да остане на власт. Защото той знае много добре, че в деня, в който я загуби, не го очакват спокойни старини в Мармарис, а затворът в Силиври, където се намират все още много мои колеги.

В книгата си описвате как сте бил малтретиран в затвора. Вярно е, че подадохте жалба след това, но никога не сте говорили открито за тези неща. Дали така сте се опитали да предотвратите използването на темата като политически инструмент?

Денис Юджел: Изчаках по две причини: от една страна към момента на освобождаването ми делото все още продължаваше, а аз не исках да се меся в него. Втората причина се състоеше в това, че изтезанията и мъченията бяха систематични. Първо бях сплашван и унижаван, после започнаха да прилагат все повече насилие: на втория ден ме биеха по гърдите и гърба, на третия вече и по лицето. Бях изложен на произвола на шестима надзиратели, които всеки ден ставаха все по-брутални. Това едва ли е ставало без знанието на директора на затвора. Не знам дали лично той е издал заповедта. Но ми се струва невъзможно да е действал на своя глава по един случай, превърнал се в приоритет лично за президента на страната. Следователно нарежданията вероятно са дошли отгоре. Предполагам, че са искали да провокират Германия да реагира по някакъв начин и с това да си правят предизборна реклама. В този смисъл са се надявали всичко това да стане обществено достояние. Точно заради това ние възприехме тактика на изчакването. Знаехме, че правилното място, на което трябваше да говоря, е съдебната зала. Там трябваше да заявя, че съм бил измъчван, отговорността за което със сигурност носи държавният глава.

Read 209 times

Станете почитател на Класа