Императивът на Пекин

Императивът на Пекин
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    22.09.2019
  • Share:

Кажете истината за Китай!“ се превърна в сплотяващ рефрен за протестиращите в Хонконг. Точно това казваха демонстрантите на площада Тянанмън в Пекин преди 30 години, когато много от днешните протестиращи не са били родени. Истината е, че при целия икономически напредък на Китай, той си остава все същата брутална тирания, в която управляващата Комунистическа партия по-скоро би унищожила хората, отколкото да им даде истинско право на мнение за тяхното управление, пише за Wall Street Journal Клодиа Роузет, международен сътрудник в Независимия женски форум. 

Бях в Пекин през 1989 г. Бях свидетел на бунта на Тянанмън и през дългата нощ на 3 срещу 4 юни видях войници от Народната освободителна армия да откриват огън по своите сънародници. До зори площадът бе прочистен от протестиращите, които го бяха окупирали за седмици наред. Танковете бяха заменили статуята на тяхната демокрация.

Прекарах също така седмици в Хонконг това лято, отразявайки протестите и открих, че паралелите са смразяващи. Да, Хонконг е различно място в различно време при различни обстоятелства. Но в жизненоважни аспекти става въпрос за същата конфронтация. Китайската диктатура отново губи контрола над голям град от хората, чийто обединяващ вик е свободата. Вместо да отстъпи пред законните им искания, Комунистическата партия зарежда оръжията си.

Каквото и да последва, милионите протестиращи в Хонконг дават на света героичен пример. Подобно на своите предшественици от Тянанмън, те излагат бруталността на режима в Пекин. От единственото място под китайското знаме, където може да се говори открито, те извикват истината, ден и нощ, на улиците и от прозорците - докато все още могат.

 

Резултат с изображение за Императивът на Пекин

 

По време на повече от 13 поредни седмици на протести хората поискаха правата и свободите - включително свободни избори - които Китай, в договор с Великобритания, гарантира на Хонконг за 50 години след предаването му през 1997 г. На пресконференция миналата седмица, проведена от Хонконгския граждански фронт за правата на човека, който организира едни от най-големите мирни протести, говорителката Бони Ленг отбеляза, че ако властите просто спазят тези обещания, „цялото движение ще бъде преустановено незабавно“.

 

Резултат с изображение за Императивът на Пекин

 

Вместо това президентът Си Дзинпин и неговата марионетка, управителката на Хонконг Кари Лам, прибягнаха до заплахи, пропаганда и сила. Администрацията на Лам използва сили за борба с безредиците, сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия. Офицерите извършиха над хиляда ареста. Китай оказва натиск на хонконгски компании, включително Cathay Pacific Airways, да уволнят служители, които се присъединяват към протестите. Скандирайки „Бъдете с нас! Борете се за свобода!” протестиращите отказаха да отстъпят. Някои ми казаха, че са готови да умрат заради своята кауза. Много от техните предшественици загинаха на Тянанмън.

 

Императивът на Пекин е абсолютната власт

 

 

Полицията в Хонконг започна да произвежда предупредителни изстрели с истински патрони. Този уикенд полицията беше заснета да бие до кръв невъоръжени цивилни в метрото. Китай показно струпва войските на своята Народна въоръжена полиция до границата, а миналата седмица изпрати свежи армейски сили в гарнизона си в Хонконг, като нарече това рутинна ротация, за да се осигури „просперитет и стабилност“.

Самият Китай е единствената заплаха за просперитета и стабилността на Хонконг. Тези протести започнаха със законопроект, който би позволил екстрадиция на заподозрени в континенталната част. Според жителите на Хонконг такъв закон ще ги изложи на Китайската комунистическа партия, която използва закона като инструмент на диктатурата, а не на справедливостта. През юни, за да се противопоставят на законопроекта, те проведоха най-големите протести, които Хонконг някога е виждал - първо едномилионни, а после двумилионни.

Лам спря законопроекта, но отказа публичните искания да го оттегли окончателно. Без свободни избори хората в Хонконг нямат институционална помощ. През 2014 г. Китай наложи фалшифицирана система, в която Пекин, а не Хонконг, на практика "избира" управителят на Хонконг, който работи с подобно фалшифицирано про-пекинско мнозинство в Законодателния съвет. Жителите на Хонконг няма как да се отърват от Лам и няма как да й се противопоставят - или на нейните шефове в Пекин - освен като говорят и излизат на улицата.

Многократните конфликти, които Китай лесно би могъл да избегне, превърнаха процъфтяващия център на световната търговия в зона на протести. Бизнесът е засегнат. Огромен брой мирни протестиращи маршируват седмица след седмица в жега и дъжд. Други вилнеят, атакувайки точките и символите на властта.

Властите обграждат офисите им с огромни, пълни с вода пластмасови валове. От тези крепости те ескалират страха и насилието. В Пекин това се смята за патриотично. При Си Дзинпин китайският комунизъм завършва своята еволюция в икономически по-ефективна тоталитарна система на технологично наблюдение, промиване на мозъци и инженерство на човешкото поведение чрез дигитална система на „социален кредит“, подкрепена от отрядите за сигурност, оръжията и лагерите за задържане. За Си, който преди две години се провъзгласи за доживотен президент, това представлява „модернизация“.

С голяма смелост и при сериозен риск хората от Хонконг дадоха урок на всеки, който се занимава с Китай. За този режим, който се стреми към световно господство, най-важното не е икономическото развитие или международните договори, да не говорим за свобода или демокрация. Както на Тянанмън, императивът е абсолютната власт, каквото и да изисква тя.

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Read 276 times

Станете почитател на Класа