Русия: Победа без избори

Русия: Победа без избори
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    11.09.2019
  • Share:

Изборите в Русия приключиха. И според мнозина – едва ли не завинаги, тъй като се разбраха не едно и две интересни неща. Доста от тях показват, че страната ни все повече губи прилика дори с имитационна демокрация.

Първо, в Русия няма управляваща партия. А не се виждат и други. В страната изобщо няма политически партии, най-много да има групи от граждани, и то твърде малобройни, готови да се борят за връщане на публичната политика.

Защо е така? За начало да посочим, че в много региони „Единна Русия“ формално изобщо не се включи в изборите – подкрепени от нея, се точеха все независими. При това схванахме окончателно, че „партия на властта“ в Русия са просто хората, близки до местния „главен началник“.

 

 

Да вземем за пример Хабаровски край, чийто губернатор е протеже на либералдемократите – негови съратници спечелиха не само изборите за регионален парламент, но и за градска Дума, както и допълнителните избори за федерален депутат.

Накрая, в политическия процес по време на изборите в Москва реално участваха хора без никаква партийна принадлежност. И според привържениците на „умното гласуване“ * – идея на опозиционера Алексей Навални, тъкмо те са имали решаващата дума в много окръзи, където се провалиха кандидатите на властта.

Какво друго да отбележим, освен липсата на партии в Русия? За пръв път в един голям град бе избран изцяло натрапен кандидат, чиято победа властите не се и опитват да легитимират. Естествено говорим за Санкт Петербург, където по предварителни данни губернатор е станал Александър Беглов, пратен в северната столица от Кремъл.

За начало властите изцяло прочистиха от конкуренти тази кампания. Последен се отказа от надпреварата кинорежисьорът Владимир Бортко, кандидат на комунистите, в резултат на което Беглов остана с двама съвсем безлични технически опоненти, необходими просто за да има в бюлетината и други имена. Но дори като фигуранти, призовани да гарантират победа на Беглов, двамата заедно обраха протестния вот – доста над 30 процента от гласовете (и то по официални данни).

Ако пък погледне промените в активността на изборите в Санкт Петербург, нейните скокове и спадове във времето, човек неволно приема версията на опозицията за масови фалшификации и „кухи гласове“, още повече с оглед твърде „мръсната“ предизборна кампания в града.

Поровиш ли в социалните мрежи, разбираш, че кажи-речи така се чувства и населението на града. Изборите там явно са напълно делегитимизирани. По закон уж всичко е нормално, но никой, включително самите власти, не вярва в това.

Което, ще изтъкнем, важи за губернаторските избори като цяло. Да припомним, че през 2018 г. Кремъл не успя да спечели изборите за местни ръководители в цели три региона. В два от тях не можа да изтръгне победа и във втория тур. И си направи изводи за текущата година. Сега дори парламентарните партии, наричани понякога просто съставки на „колективната Единна Русия“, не излъчиха в 16 региона с губернаторски избори нито един претендент, способен да се мери с провластовите кандидати.

В крайна сметка там, където „партията на началството“ се държа по-адекватно, нейните хора получиха към 80 на сто от гласовете. А там, където рейтингите й удрят дъното, резултатът също бе минимален – колкото да прехвърли летвата от 50 на сто, за да спечели първия тур.

Ето и последния важен признак, че изборите, общо взето, не бяха никакви избори: резултатът задоволи всички. Властите казват, че са спечелили – радва се дори ръководството на „Единна Русия“. Доволна е т. нар. парламентарна опозиция – Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР), дори и „Справедлива Русия“. Те се представиха навсякъде по-успешно от миналата година.

Например в Крим, присъединен към Русия едва през 2014 г., първите избори за местен парламент дадоха 70 от общо 75 места на „Единна Русия“, а останалите 5 – на ЛДПР. Сега обаче за листите на „единните“ са подадени едва към 42 на сто от гласовете, а в събранието влизат не само либерал-демократите, но и КПРФ, и „Справедлива Русия“.

Доволна е като цяло и т. нар. извънсистемна опозиция. В столицата, заяви Алексей Навални, тя успя де факто да вкара във властта 24-ма кандидати от общо 45 – ако сметнем и онези, чиято победа според опозицията е била открадната чрез закононарушения. „Умното гласуване“ според авторите на идеята е проработило, и то не само в столицата и големите градове.

Всичко това, взето заедно, означава, че на този етап в Русия или вече няма нито партии, нито избори в класическия смисъл на тези понятия, или пък още не са се появили. Изводите тук ще зависят от това как разглеждаме изборните резултати от 8 септември – като успех на опозицията или формална победа на властите.

И всъщност точно борбата между различните интерпретации на събитията ще е главният политически процес през идните месеци. Онзи, който вземе връх в тази борба, ще може да претендира за къде по-ценен трофей – победа в парламентарните избори през 2021 г. Защото истинската власт не е само контрол над формалните политически институции, но и реалното доверие на населението.

 

 

Иван Преображенски, РОСБАЛТ

Read 158 times

Станете почитател на Класа