Всичко започна, когато американците осъзнаха, че Путин не е Елцин

Всичко започна, когато американците осъзнаха, че Путин не е Елцин
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    17.06.2019
  • Share:

Защо харесваме комунистическите лидери на Русия повече от руския антикомунистически лидер? Това е загадка. Разочарованието на Вашингтон бе, че Путин се оказа трезвен Елцин. Надяваше се да получи покорен, просещ постсъветски руски лидер, но получи по-млад, по-здрав и такъв, който не пие. Смятаха, че и Путин е такъв. Войната между Москва и Вашингтон вече не може да бъде спряна.

 

 

 

Въпреки изводите на Робърт Мюлер, че Доналд Тръмп и щабът на неговата предизборна кампания не са се съюзявали с Русия по време на президентската надпревара от 2016 г., на практика, няма никакви признаци, че новата студена война с Москва ще намали интензивността си. И това се използва, за да се оправдае разширяването на НАТО до границите на Русия, което донесе милиарди долари печалби на американските производители на оръжие. Това се използва за демонизиране на критиците на САЩ и алтернативните медии, представяйки ги като агенти на чужда сила.

Това се използва, за да се бетонира предателството на работническата класа от страна на Демократическата партия и да се подчини тази партия на властта на корпорациите. Използва се и за дискредитирането на идеята за разреждане на напрежението между двете най-големи ядрени сили на света. И още - използва се, за да се оправдае ограничаването на гражданските свободи както в САЩ, така и в чужбина, включително и в страни като Сирия и Венецуела.

Тази нова студена война предшества новата президентска кампания на Тръмп. Новата студена война беше подготвена преди повече от десетилетие от американската военна промишленост и разузнавателната общност. Те знаеха, че ако успеят да предизвикат конфликт с Русия, ще могат да консолидират своята власт и да увеличат своите печалби.

„Това започна много преди Тръмп и Русиягейт“, казва Стивън Ф. Коен, когато аз го интервюирах за моето телевизионно предаване „В контакт“. Коен е почетен професор по политология в Принстънския университет, където беше директор на програмата за руските изследвания и почетен професор по руски език и история в университета на Ню Йорк. „Трябва да се запитате защо Вашингтон нямаше проблеми с продуктивната дипломация при съветските комунистически лидери. Помните ли Ричард Никсън и Леонид Брежнев? Това беше празник на любовта. Бяха заедно да ловуват в Съветския съюз. Но сега, тук идва постсъветският лидер Владимир Путин, който не е комунист, а даже антикомунист. Но Вашингтон го мрази още от 2003-2004 година. Това изисква известно обяснение. Защо харесваме комунистическите лидери на Русия повече от руския антикомунистически лидер? Това е загадка“.

„Ако се опитате да обясните как вашингтонският елит постъпи с Путин - с омраза, придружена от мерки за неговата демонизация, то тогава трябва да се върнете към времето преди Путин, към 90-те години“, казва Коен, който публикува своята нова книга „Война с Русия? От Путин и Украйна до Тръмп и Русиягейт“ (War With Russia? From Putin & Ukraine to Trump & Russiagate). Първият постсъветски лидер бе Борис Елцин. Президентът на САЩ е Клинтън. И между тях имаше фалшиво псевдо партньорство и приятелство, докато всъщност администрацията на Клинтън се възползва от факта, че Русия е в състояние на колапс. Страната почти загуби своя суверенитет. Живях там през 90-те. Хората от средната класа загубиха професиите си. Възрастните хора загубиха пенсиите си. Мисля, че би било правилно да се каже, че промишленото производство през руските 90-те години падна повече, отколкото по времето на нашата Велика депресия. Това беше най-тежката икономическа и социална депресия в мирно време. А за Русия беше катастрофа“.

„През септември 1993 г. руснаците излязоха на улиците, за да протестират срещу срива на икономиката. Брутният вътрешен продукт падна с 50%, страната бе разтърсена от хиперинфлация. Хората протестираха срещу наглата корупция, която доведе до това, че държавните предприятия се продаваха за смешни суми на руските олигарси и на чуждестранните корпорации в замяна на щедри рушвети и подкупи. Имаше недостиг на храна и гориво. Заплати и пенсии не се изплащаха. Нямаше основни услуги, включително и медицинските услуги. Продължителността на живота спадна. Появи се експлозивен ръст на насилствените престъпления. Авторитаризмът на Елцин, който водеше непопулярна война в Чечня, се засили“.

„През октомври 1993 г. Елцин, разпусна парламента и разпореди танковете да стрелят по сградата на руския парламент, която бе окупирана от демократично настроените демонстранти. В резултат на нападението загинаха 2000 души. Но по времето на неговото президенство, Елцин беше високо оценен и подкрепян от Вашингтон. По време на предизборната му кампания през 1996 г. САЩ го подкрепи, включително и със заем от Международния валутен фонд в размер на 10,2 млрд. долара. Този заем позволи на правителството на Елцин да плаща огромните суми за заплати и пенсии на милионите руснаци и тези плащания често се правят в навечерието на изборите.

Освен това около 1,5 млрд.долара от този заем бяха използвани за прякото финансиране на президентската кампания на Елцин. Но когато Елцин беше принуден да напусне поста си през декември 1999 г., неговият рейтинг беше спаднал до 2%. Вашингтон, изгуби Елцин, и тръгна да търси друг гъвкав руски лидер и първоначално си помисли, че е намерил такъв в лицето на Путин“.

„Путин замина в Тексас“, казва Коен. „Той имаше барбекю парти с Буш-младши. Буш каза, че „щом е погледнал в очите му е видял добра душа“. Това беше меден месец. Защо се обърнаха срещу Путин? Той не се оказа Елцин. Имаме много интересен коментар за това от Николас Кристоф, колумнист на New York Times, който пише, че собственото му разочарование от Путин е, че се оказал „трезвен Елцин“. Вашингтон се надяваше да получи покорен, просещ постсъветски руски лидер, но получи по-млад, по-здрав и такъв, който не пие. Смятаха, че и Путин е такъв. Та нали Елцин докара Путин на власт. Или поне хората от обкръжението на Елцин".

„Когато Путин започна да говори за суверенитета на Русия, за независимия курс на Русия към световните дела, те бяха ужасени“, казва Коен за вашингтонския елит. „Не беше това, което очакваха. Оттогава си мисля, че след 1990-те години ние бяхме много щастливи с Путин, защото той имаше много по-лоши съперници за поста. Познавах някои от тях. Не искам да им казвам имената. Но някои от тези хора бяха наистина сурови хора. Путин беше точния човек в точното време, както за Русия, така и за руските международни отношения“.

„Това продължи три години“, казва Коен за Русиягейт. „Ние пропуснахме смисъла на всички обвинения. Но хората, които създадоха Русиягейт, буквално и почти три години казват, че президентът на САЩ е руски агент или че е компрометиран от Кремъл. Ние се усмихваме, колко е готино това. Но вашингтонският елит, предимно демократите, макар и не само те, го приеха сериозно“.

„Не знам дали някога е имало такова нещо в историята на Америка“, казва Коен. „Това обвинение причинява такива щети на нашите собствени институции, на президентството, на нашата избирателна система, на Конгреса, на основните американски медии! Да не говорим за щетите, които нанесе на американо-руските отношения, за щетите, които нанесе на руснаците, руския елит, младите руснаци и как днес гледат на Америка. Цялата тази Русиягейт е не само измама, но и катастрофа“.

„През XX век имаше три големи епизода на разреждане на напрежението“, казва Коен. „Първият беше след смъртта на Сталин, когато Студената война беше много опасна. Този епизод е по времето на Дуайт Айзенхауер, републикански президент. Вторият епизод бе времето на Ричард Никсън по съвет на Хенри Кисинджър и бе наречен „разреждането на Никсън и Брежнев“. Третият, а ние го смятаме за най-успешния, бе епизодът на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Това разреждане на напрежението беше толкова успешно, че наследникът на Рейгън, Буш-старши, каза, че Студената война е свършила завинаги“.

„Стената рухна“, казва Коен за краха на Източна Германия през 1989 г. и за падането на Берлинската стена. „Германия се обедини и възникна въпросът: „Къде ще бъде обединена Германия?“. Западът искаше Германия да бъде в НАТО. Горбачов не можеше да приеме това. 27,5 милиона съветски граждани загинаха на Източния фронт във войната срещу Германия. Противно на това, което ни се казва, САЩ не победиха нацистка Германия с десанта в Нормандия. Поражението на нацистка Германия беше нанесено предимно от съветската армия. Как може Горбачов да се върне у дома и да каже: „Германия се обедини отново? Отлично! И тя ще бъде в НАТО. Това беше невъзможно. Те казаха на Горбачов: „Ние обещаваме, че ако се съгласите на обединението на Германия да стане в НАТО, НАТО няма да се придвижи и на един инч на изток“ и това беше казано от държавният секретар Джеймс Бейкър. С други думи, НАТО няма да се мести от Германия към Русия. Но НАТО се премести“.

„Днес казваме, че НАТО е на границите на Русия“, продължава Коен. „От Прибалтика до Украйна и до бившата съветска република Грузия. И какво стана? По-късно казаха, че Горбачов е излъгал или че е бил разбран погрешно. Такова обещание не е давано. Но в архивите на националната сигурност във Вашингтон всички документи от преговорите през 1990 г. бяха подготвени. И не само Буш участва в тези преговори. Участва и френския лидер Франсоа Митеран, там беше и Маргарет Тачър от Англия. И всеки западен лидер обеща на Горбачов, че НАТО няма да се движи на изток“.

„И какво се случва днес?“ пита той. „Предателство. Във всеки разговор за руско-американските отношения днес всеки един информиран руснак ще Ви каже: „Ние сме загрижени, че Вие ще ни предадете отново“. А Путин каза, че има илюзии за Запада, когато дойде на власт“.

„И през 2016 г. от нищото се появява Тръмп и казва: „Аз мисля, че ние трябва да си сътрудничим с Русия“. И това е изявление за разреждане на напрежението. И какво привлече вниманието ми към него. Именно тогава започна този разговор, че Тръмп е агент на Кремъл. Човек трябва да си зададе въпроса, въпреки че аз не мога да го докажа, но трябва да се мисли логично. Дали това обвинение, не се е родило някъде във висшите ешелони на властта в Америка от хората, които не искаха президентът да бъде предразположен към разреждане на напрежението? И те си мислеха, че колкото и малък да е бил Тръмп в онзи момент, за да победи в изборите, тези негови думи за сътрудничество с Русия, наистина не са им харесали. Това и задвижи онова, което ние наричаме Русиягейт“.

„Родоначалниците на разоръжаването бяха републиканци“, казва Коен. „И демократите по време на този период на разведряване се държаха двусмислено. Особено, това, което се наричаше „крилото на Хенри Джаксън“. Това беше много твърдо идеологическо крило на Демократическата партия, което не вярваше в разведряването. Но някои демократи вярваха. В продължение на много години живеех в Москва, както в съветската, така и в постсъветската епоха. Ако говорите с руснаци, или със съветски политици, те обикновено предпочитат кандидата за президент да е републиканец“. Според Коен демократите се възприемат от руските лидери за по-идеологизирани.

„Републиканците обикновено са бизнесмени, които искат да правят бизнес в Русия“, казва той. „Най-важната лобистка група, създадена през 70-те години на миналия век, е наречена Американският комитет за споразумение между Изтока и Запада. Тя е създадена от американски лидери, които искаха да правят бизнес в Съветска Русия“.

„Единственото и най-важното нещо, което САЩ имат в международните си отношения, са отношенията с Русия“, продължава Коен „И не само заради ядрените оръжия. Русия все още е най-голямата страна в света. Тя граничи с всеки регион, който нас ни безпокои. Разреждането на напрежението с Русия не е приятелство, не е партньорство, не е алианс, не е намаляване на конфликтите, а е необходимост. И все пак, какво се случи през 2016 г.“.

Според Коен обвиненията, повтаряни нееднократно от бившия директор на Агенцията за национална сигурност Джеймс Клапър и бившия директор на ЦРУ Джон Бренън, за предполагаемия контрол на Кремъл върху Тръмп и предполагаемата „кражба от Русия“ на нашите избори, са дълбоко обезпокоителни. Клапър и Бренън наричаха Тръмп „агент“ на Кремъл. Бренън нарече речта на Тръмп на пресконференцията с руския президент във Финландия „нищо повече от предателство“.

Клапър в своите мемоари „Факти и страхове: суровата истина за живота в разузнаването“ (Facts and Fears: Hard Truths From a Life in Intelligence) твърди, че намесата на Путин в президентските избори през 2016 г. от името на Тръмп е „поразителна“.

„Разбира се, че усилията на Русия повлияха на резултата“, пише Клапър. „Изненадаха дори и себе си, и те обърнаха изборите, и дадоха победата на Тръмп. Невъзможно е да се стигне до друго заключение, без да се наруши логиката и здравия разум. По-малко от 80 000 гласа в три ключови щата обърнаха изборите. Аз не се съмнявам, че големите усилия на руснаците им донесоха повече гласове от този брой“.

Бренън и Клапър многократно са хващани за техните лъжи пред обществото. Бренън, например, лъжливо отричаше факта, че ЦРУ е следило компютрите, използвани от сътрудниците на Сената за изготвяне на доклада за изтезанията. Председателят на Комитета за разузнаване на Сената Даян Файнстийн обвини Бренън и ЦРУ за евентуалното нарушение на Конституцията на САЩ и в престъпни действия, свързани с опити за шпионирането на разследването, проведено от нейната комисия. Тя описа ситуацията като „определящ момент“ за политически надзор. Бренън също така твърди, че програмата за убийствата с дронове не е довела до нито един случай на съпътстваща смърт, и че Осама бин Ладен е използвал съпругата си като „жив човешки щит“ по времето, когато е бил застрелян по време на американското нападение в Пакистан, и настояваше на това, че изтезанията или това, което се има предвид под „засилено разпитване“, осигуряваха ценна разузнавателна информация. Но нито едно от тези твърдения не е вярно.

Клапър, който по време на американското нахлуване в Ирак оглавяваше подразделение на Пентагона, наречено Националната агенция за геопространствено разузнаване, и отговарящо за интерпретирането на снимките от разузнавателните спътници, както и за данните на въздушните частици и пробите от почвата, измисли историята за тайното сдобиване от страна на Садам Хюсеин с несъществуващи оръжия за масово унищожение. Той нагло лъжесвидетелстваше пред Сената, когато го разпитваха за програмите за наблюдението на населението в САЩ. Той беше попитан: „Дали АНС (Агенцията за национална сигурност) събира информация за милиони или стотици милиони американци?“ Клапър отговори: „Не, сър. ... умишлено не“. А Клапър знаеше много добре, че това беше лъжа.

„Нашата неспособност да осъществяваме надзор или да контролираме висшите длъжностни лица от разузнавателните служби и самите тези ведомства, които фабрикуват информация, за „държавите в сянка“, говори за смъртта на демокрацията. Служители на разузнаването, които изглежда имат пълномощията да лъжат, а сред тях са Бренън и Клапър, държат в ръцете си зловещите инструменти за наблюдение, сплашване и принуда, с които ефективно запушват устата на критиците, ограничават разследването на техните действия и превръщат своите агенции в неподлежащи на отчет“.

„Имаме досието на Стийл, което по ужасен начин се разпространи по американските медии“, казва Коен за доклада, съставен от Кристофър Стийл. Докладът бе поръчан от компанията Fusion GPS и бе заплатен от щаба на Хилари Клинтън и Националния комитет на Демократическата партия. Боб Уудърд съобщи, че Бренън е пробутал досието на Стийл в оценката на разузнавателната общност за намесата на Русия в изборите.

„Той (Стийл) го получи от вестниците“, казва Коен. „Аз не мисля, че той има поне един източник в Русия. Стийл излиза с това досие и казва: „Аз получих информацията от източници на най-високо ниво“. Щабът на  кампанията на Клинтън финансира тази операция. Но факторът Стийл е много важен. Той е бивш британски разузнавач, ако наистина е бивш, и който е служил в Русия и се е специализирал по Русия. Той казва, че има някаква информация в досието, че Тръмп си играе с проститутки. За това, че Тръмп е бил корумпиран преди няколко десетилетия той получава тази информация от високопоставени „кремълски“ източници. Това е нелепо. Това е нелогично.“

„Версията се свежда до това, че Путин отчаяно иска да направи от Тръмп президент“, казва Коен. „Но момчетата в Кремъл около Путин хранеха с мръсотии за Тръмп, човекът с името Стийл? Щом шефът го иска, няма никакво значение това за Вас?“

„Защо това е важно?“, пита Коен. „Днес десните консервативни американски медии и по-специално Fox News, обвиняват Русия за всичко това. Казват, че Русия е предоставила тази лъжлива информация на Стийл, който я качва в нашата система, и това е довело до Русиягейт. Но това не е вярно“.

„Има ли нещо реално в тези обвинения срещу Тръмп и Путин в Русиягейт?“, пита Коен. „Това е измислено от нашите специални служби? Днес те обещават да разследват всичко, включително и главния прокурор на САЩ. Всички те искат да разследват ФБР. Но те трябва да разберат какво са направили Бренън и ЦРУ. Това е най-лошият скандал в американската история. Това е най-лошото нещо, от времето на Гражданската война. Трябва да знаем как всичко започна. Ако нашите разузнавателни служби са излезли извън контрол до такава степен, че могат първо да се опитат да унищожат кандидата за президент, който след това става президент, тогава не ме интересува дали това е Тръмп или може би Хари Смит ще е следващия път или някаква жена. Ако те могат да го направят това, ние трябва да знаем“.

„Буш – младши се оттегли от Договора за противоракетната отбрана през 2002 г.“, казва Коен. „А това беше много важен договор. Той се пречеше в разполагането на противоракетната отбрана. Ако нещо се случи с противоракетната отбрана, той може да си помисли, че има възможност да нанесе първия удар. Русия и САЩ ще могат да нанесат удари по другата страна без възмездие. Веднага след като Буш се оттегли от договора, ние започнахме да разполагаме системата за противоракетна отбрана около Русия. Това беше много опасна стъпка.

„Руснаците пуснаха новата си ракетна програма, за която научихме миналата година“, казва той. „Това са хиперзвукови ракети. Русия вече има ядрени ракети, които могат да избегнат и да се изплъзнат от всяка система за противоракетна отбрана. Намираме се в една нова и по-опасна точка на 50-годишната надпревара в ядрените оръжия. Путин казва: „Ние ги разработихме заради това, което направихте Вие. Можем да се унищожим взаимно един друг“.

Сега е моментът за сериозно ново споразумение за контрола над въоръженията. И какво получаваме? Русиягейт. Русиягейт е една от най-големите заплахи за националната сигурност. В своята книга аз изброявам петте заплахи. Русия и Китай не са там. А Русиягейт е на първо място.

 

Крис Хеджис (Christopher Lynn Hedges) е американски журналист. Над 20 години работи като кореспондент в над 50 страни от Централна Америка, Близкия Изток, Африка и на Балканите. Автор е на няколко книги. Носител е на наградата Пулицер (2002, заедно със своите колеги от New York Times). Води програма в RT On Contact. Роден е през 1956 г. в щата Върмонт. Магистър по богословие в Богословския факултет към Харвардския университет. Женен за канадската актриса Юнис Вонг.

 

 

Превод за „Гласове“ Павел Марков

Източник: svpressa.ru

Read 373 times

Станете почитател на Класа