„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще (го) кажа и с това ще да свърша"

„Не сме народ! Не сме народ, а мърша, пак ще (го) кажа и с това ще да свърша"
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    17.11.2019
  • Share:

В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков. Друга версия за произхода на псевдонима, с който ще бъде запомнен в българската литература, е родът на неговата майка - Буюклиеви, в превод от турски - Славейкови.

В семейството на Рачо Казанджията и жена му Донка на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново се ражда син, кръстен Петко. Това е по време на Руско-турската война, обявена през април същата година. Майката на Петко умира, когато той е само на три месеца, бъдещият поет ще търси насън и наяве чертите на нейния образ.


Тъжен съм сега... напразно
вий за туй гълчите мен,
аз бях весел с сърце ясно,
като слънце в младий ден.


(откъс от стихотворението "Промяна", П. Р. Славейков)

 

Младият мъж израства във виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, след възстановяването на българската държава към тези си дейности той прибавя и политическа кариера.

Цариграският му период, който се определя като най-значим, започва през 1864 година със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език - дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Това е неговият втори престой в космополитния град след 1861 година, когато е пратен в качеството си на народен представител по църковния въпрос. Славейков напуска града окончателно през 1874 година, за да продължи обществената си дейност в Стара Загора. И тук има проблеми с властите. Те се изразяват в подозрения за съучастие във въстанието в града и са причина за кратък престой в Одринския затвор.
"Дядо" Славейков, както го наричат с любов всички от обкръжението му, но и от широката общественост, след Освобождението се занимава с политика.

Пътят му го отвежда към София, където Славейков става член и един от водачите на Либералната партия. Макар и сред свои, макар и вече в освободената България, той продължава да бъде репресиран и гонен от властта. Неудобен е най-вече с русофилските си възгледи - на Стамболовия режим, а също така и от 1881 година до 1883 година, по време на режима на пълномощията. Тогава Славейков живее в Пловдив като политически емигрант. През тези две години се връща към заниманието си от детските години - предаване на знанията си в мъжката гимназия.

Смъртта спохожда Славейков на 1 юли 1895 година в дома му в София на площада, носещ днес неговото име. Освен изключителните си заслуги приживе, той оставя на България още нещо - неговия син Пенчо Славейков - не по-малко забележителен творец и човек.

 

 Топновини

Read 469 times

Станете почитател на Класа