"Вакон" издаде книга на Начо Каретеро за пътя на дрогата

"Вакон" издаде книга на  Начо Каретеро за пътя на дрогата
  • Начо Каретеро е роден в Ла Коруня през 1981 г . Работи като сервитьор в ресторант за бързо хранене, но професията го разочарова. Захваща се с писането. Работи в различни вестникараски редакции, от които бързо се отказва, за да стане автор на свободна практика. Публикува материали във всяка печатна медия, която се изпречи на пътя му. Писал е за геноцида в Руанда, за епидемията от ебола в Африка, за войната в Сирия, за леля си Чус и дори за любимия си отбор „Депортиво Ла Коруня“. В момента е репортер в авторитетния вестник „Ел Паис“. Журналистическата му мечта още от ранните му представи за професията е един ден да разкаже историята за наркотрафика в Галисия. Постига я. Книгата му „Бял прах“, която се появи преди блроени дни и на българскиезик, е точно такъв разказ, базиран на много сериозно журналистическо разследване. „Бял прах“ представлява документален разказ във вид на трилър, посветен на наркотрафика. През 90-те години 80 процента от дрогата, продавана в Европа, навлиза в стария континент през галисийските брегове. Галисия разполагала с всички необходими предпоставки, за да се превърне в „новата Сицилия“ -: икономическа изостаналост; вековна традиция в контрабандата по земя и море, атмосфера на възхищение и толерантност към една престъпна култура, наследена от епохата на „безобидните“ и „благодетелни“ тютюневи босове. Могъщите и затворени кланове растат в условията на безнаказаност, подкрепяна от политическата класа и на силите за сигурност. С помощта на преки свидетелства от страна на босове, капитани на моторни лодки, разкаяли се наркотрафиканти, съдии, полицаи, журналисти и майки на наркомани Начо Каретеро обрисува детайлно един често подценяван криминален пейзаж. Защото, противно на всеобщото вярване, насаждано от медиите, тази книга показва, че наркотрафикът в Галисия продължава и днес. Интерес за читателя представлява и съдбата на самата книга – спряна от съда и изтеглена от книжарниците след жалба на един от засегнатите в нея политици, после – „оневинена“ и върната отново на читателите. Случка, нетипична за демократичния 21 век, когато всеки има право да споделя публично мислите си.
  • „Бял прах“ излезе у нас с логото на Вакон.
  • Г-н Каретеро, защо се насочихте към болезнената тема за наркотрафика? Млад човек сте, а пишете за толкова сериозни и тежки проблеми?
  • Във всички семейства в Галисия се говори за наркотрафик. На плажа, където летувах като дете,  се появяваха лодки, които караха кокаин. На пристанищата, които познавахме заедно с приятелите ми, полицията задържаше хиляди килограми бял прах. Ние виждахме всичко това.  В моята юношеска възраст не беше опасно да се излиза нощно време по улиците.  И беше много лесно да си доставиш кокаин. Просто наркокултурата в Галисия процъфтяваше, бих казал, тя ни заобикаляше отвсякъде. Всички знаеха имената на наркобосовете,  виждаха къщите им.  И това се смяташе за нормално. Започнах да се занимавам с писане. И почувствах, че ми е важно да опиша всичко това. Та хората, които не го приемат за нормално, да реагират по някакъв начин.
  • Пробвахте ли кокаин, след като е било толкова лесно да си го доставите?
  • Да. Като всички млади и аз опитах. Не беше никакъв проблем да се сдобия с белия прах. И сега в Галисия не е трудно да опиташ кокаин. За жалост някои не можаха  да се измъкнат от кокаина, други - успяха. Не е нито срамно, нито нещо изключително да признаеш, че си пробвал.  Задачата ни е да внушаваме на младите хора, че не е нормално да приемат кокаин, колкото и да е лесно да си го набавят .
  • В книгата „Бял прах“ реални истории ли разказвате, или има и измислици?
  • Всичко е истина. Това е книга, написана от журналист.  Историите за наркотрафика в Галисия изглеждат като че ли са взети от филм, но не са! Натрупал съм много конкретни истории и ги предавам на белия лист едно към едно. Моите разкази в „Бял прах“  провокираха появата на телевизионен сериал и на една пиеса. Сериалът се състои от десет части,  може да бъде гледан в интернет. Догодина пиесата ще я завъртим по цяла Испания. И в сериала, и в пиесата участват само актьори от Галисия.
  • Има ли между тях известни имена?
  • Не. Държах да са родени в Галисия, за да бъдат по-истински в поведението си. Antena 3 направи специална премиера на неокончателната версия на първия епизод в най-гледането време. Филмът се превърна в абсолютен лидер по гледаемост с близо 3,4 милиона зрители и 21.5 процента от аудиторията. 
  • За да напишете "Бял прах", Вие се опирате на предишни журналистически разследвания и актуализирате архивните сведения със свои собствени източници и находки?
  • Няма как да стане по друг начин. Аз не откривам топлата вода, и други, преди мен, са писали по темата. Държах всичко да излезе в книга, затова трябваше да събера много материал. Да се срещна с консуматори на дрога, полицаи, дори и с наркотрафиканти.
  • Наркотрафикантите не Ви ли заплашваха, след като ги подлагахте на разпит?
  • Не съм получавал заплахи. Е, има наркотрафиканти, които са ми сърдити и са  недоволни от мен. Но те отлично знаят, че ако ме заплашат, особено след като излезе книгата, това ще привлече вниманието върху тях. А пък никой от тях не желае да бъде обект на внимание. Искат спокойно и невидимо да си правят търговията. Затова с наркотрафикантите поддържаме едно прилично равновевесие.
  • И така "Бял прах" започва да се продава много добре. Испанското издателство Libros del K.O печели от книгата, печелите и Вие. А на 22 февруари 2018 година, книгата е забранена от съда. Защо?
  • Това бе прецедент, хората не можеха да повярват, че се случва наистина. Все пак, в 21 ви век сме! Забраната бе резултат на иска от страна на Хосе Алфредо Беа Гондар, бивш кмет на селището О Грове в Галисия. Жалваше се за клевета и обида, тъй като го споменавам като участник в операция по разтоварване на дрога. Последва конфискацията книгата, след като Гондар внасе поисканата от съда гаранция от 10 000 евро. Дори натовариха издателството с отговорността самичко да изтегли книгата  от пазара във всички формати.Продажбите на "Бял прах" бяха надхвърлили внушителния за нехудожествена литература тираж от тридесет хиляди бройки. Бяха започнали и снимките на телевизионния сериал. Беа Гондар настояваше за половин милион евро компенсация за уронване на честта и достойнството му. Издателите се оказаха в неприятна ситуация и понесоха загуби. Те не успяха да продават книгата по време на двата най-големи панаира на книгата в - Мадрид и Барселона. Забраната падна в съда на 22 юни 2018 година. А ефектът от всичко това бе зашеметяващ. Интересът към книгата скочи неимоверно много. Резултатът е, че общият тираж на „Бял прах“ надхвърли сто хиляди бройки. Чужди издателства проявиха интерес да преведат книгата.
  • Вие сте се превърнали в герой. Доколкото ми е известно, цялата демократична общественост в Испания Ви е защитила, включително и асоциацията на книжарите в Мадрид?
  • Сдружението на книгоразпространителите Librerias de Madrid застана зад мен. То лансира уебсайта www.findingfarina.com. На него специална програма намира и оцветява в жълто една по една всичките 80 000 думи на „Бял прах“ в съдържанието на най-известната испаноезична книга - "Дон Кихот" на Сервантес. "Срещу вятърните мелници и цензурата от минали епохи книгите живеят в свобода", казаха от сдружението. Съдът затвори сайта и им забрани подобни инициативи. В случая най-важна бе солидароността. Дори по време на забраната книгата се предлагаше в Amazon от няколко независими продавачи на цени около сто евро.Левите партии и особено борещите се за независимост в Каталуня използваха историята за да критикуват авторитаризма и съдебната система на централната власт. Много политици и съдии ми се обадиха неофициално, за да ме подкрепят и да ме окуражат, че всичко ще свърши добре за нас.
  • Четох в испанската преса, че и Мариано Рахой, тогава председател на правителството, Ви е подкрепил?
  • Рахой ме поздрави още преди да забранят книгата, защото я бе прочел. Рахой е от Галисия и се бореше с наркотрафика - за разлика от голяма част от галисийските политици.  И Пабло Иглесияс, лидерът на „Подемос“ се изказа добре за книгата  в социалните мрежи. Всъщност Пабло Иглесияс подари книгата на Рахой. "Забранената" история стана интересна сама по себе си. Много хора си купиха книгата, защото я бяха забранили, а не защото ги интересуваше темата. Книгата се превърна в протест срещу цензурата, на моменти даже в социално движение.
  • Какво се случи с Хосе Алфонсо Беа Гондар?
  • Жив и здрав е. Беше кмет на селището О Грове, но вече не е.  Беше осъден, сега е на свобода.  Нищо не постигна, освен временната мярка за забрана на книгата.  Той всъщност ми направи голяма реклама. Накрая загуби делото  и трябваше да ни плати една прилична сума . Живее в Мадрид и  продължава да се съди с  журналисти. Изглежда това му е на него сега заниманието. Очи в очи се срещнахме с Беа Гондар в съда. Аз нямам нищо лично срещу тази персона, исках просто книгата да  се продава в книжарниците,  защото бях работил сериозно върху нея.  Не желаех моят сериозен журналистически труд да остане незабелязан.
  • Пишете, че през 80-те те  години  80 на сто кокаина в Европа е влизал през Галисия. Как е сега?
  • Галисия не държи монопола. Има много врати, които допускат кокаина да влезе в Европа. По- голямата част на него влиза през Испания и Холандия.  Галисия е просто една входна врата в повече. Дрогата прониква в Европа и през Андалусия. През пристанищата на Валенсия и  Барселона минават цели  контейнери. Но Галисия  продължава да бъде мястото, специализирано в приемането на големи количества кокаин.
  • Едно сравнение на Галисия със Сицилия реално ли е?
  • Не. Силата и мощта на галисийската мафия са различни от другите мафии. Това, което стана в Галисия, може да се каже, че наподобява в известна степен Сицилия. Но наркотрафикантите в Галисия вече са третирани като криминални типове и са извън публичния живот. Полицейската операция "Некора" (вид морски рак - бел. ред.) през 1990 г. осуети до известна степен настъплението на наркотика. Държавата за щастие успя да сложи спирачка.  Без тази значима операция наркотрафикът може би щеше да разшири влиянието си в цялата гражданска, политическа и социална мрежа.
  • В книгата става дума и за наркотрафика в България?
  • Не зцная много за наркотрафика у вас, просто споменавам нещо. Българската мафия е в Испания, където са мафиите на  италианците, руснаците, чеченците. За жалост е така, в Испания кокаинът  влиза и всеки си иска да си получи съответната част от него. Българската мафия си прави  търговийки с галисийските и колумбийските наркотрафиканти. Преди известно време един български гражданин бе прострелян в Малага - явно е бил свързан с наркотрафика. И мафиите на Източна Европа станаха твърде могъщи, за жалост.
  • „Бял прах“ е преведена на няколко езика?
  • Галисийски, каталански, португалски, английски, български, холандски и италиански. Предстои премиера в Рим, където книгата е част от колекцията на Роберто Савиано. Той самият написа предговора към италианското издание. Имам намерение да присъствам на премиерата.
  • Имате годеница. Може би ще се ожените, ще имате деца. Не Ви ли е страх от наркотрафикантите?
  • Не, не ме е страх. Това ми е професията. Хвърлих се да пиша, без много да се замислям. Все пак не бях в ръцете на италианската или мексиканската мафия, където ако натиснеш определени бутони, категорично си осъден на смърт.Колкото повече информация имат младите, толкова по- голяма е превенцията. Много важно е и общуването между родители и деца, между приятели. Големите проблеми с дрогата в Испания идват от липсата на информация и комуникация. В общуването между родители и деца има една неизбежна точка, когато не можеш да контролираш нещата. Но ако говориш искрено и ясно, ако съумееш да предраположиш детето, можеш да го спасиш от дрогата. Това не зависи от един човек, а от цялото общество. За жалост обществото в Испания е твърде фамиализирано с дрогата.
  • Хареса ли Ви България?
  • Тук бях преди седем години. Пътувах, написах статия за България в едно туристическо списание. Тогава видях Пловдив, Рилския манастир, Созопол. Хубава страна с много красива природа. И ми се струва спокойна. А при сегашното ми посещение се убедих отново, че хората са твърде гостоприемни, което ми допада много.
  • Елиана Митова
  • Снимка Авторката

 

Read 335 times

Станете почитател на Класа