От „мафия на дрипльовците“ до глобален октопод – страшната история на Ндрангета

От „мафия на дрипльовците“ до глобален октопод – страшната история на Ндрангета
  • Written by:  e-vestnik
  • Date:  
    23.09.2019
  • Share:

Ндрангета е най-невидимата и прикрита, най-страшната и безпощадна, най-богатата и могъща мафия в света, изградена на „кръвно“ родство между главорези. Нейната история е история на жестокости, отвличания и убийства, трафик, рекети и ужасяващо срастване с официалната власт, продължило десетилетия наред. Разтърсващи факти за престъпната организация излизат за първи път на български в новата книга на издателство „Кръг” – „Тайната история на ндрангета” от Никола Гратери и Антонио Никазо в превод на Вера Петрова.

 

 

Двамата автори получават смъртни заплахи за работата си в тази област. Гратери, водещ прокурор на Италия, познат с борбата си с ндрангета, живее под полицейска закрила от 1989 година. Никазо, световноизвестен експерт по организирана престъпност, се мести в Канада през 1990-а от мерки за сигурност.

Ндрангета е мафия, израсла тихомълком, успяла да премине непокътната през две войни, фашизма, пристигането на англо-американците, Първата и Втората република. Както през втората половина на XIX в., така и днес най-отличителната ѝ черта е способността да завързва контакти с „неподозирани хора и да се възползва от добрите им намерения“. Ндрангета прилича на праисторическо чудовище, което не отмира, защото все още мнозина я защитават, закрилят, търсят и вкарват в законови рамки.

Организацията се ражда в Калабрия, най-бедния район на Италия. Дълго време приемана за мафия на маргиналите и дрипльовците, калабрийската групировка днес контролира една трета от световния трафик на кокаин, а с измами усвоява и милиони евро от европейските фондове за строителство на магистрали, зелена енергия, дори образование. С 160 клана Ндрангета осигурява около 4389 членове или 0,24% от населението на Калабрия. Колко точно са наследниците на групата по света е трудно да се каже, но се знае, че днес те оперират с главозамайващи суми. Организацията разполага с хора, пръснати из почти цяла Европа, от Португалия до Словакия, от Испания до България, от Белгия до Франция, от Англия до Малта… а в началото рекетира проститутки и търговци…

Гратери и Никазо разказват историята на мафията от самото ѝ зараждане през първата половина на XIX век. Мястото е повече от зловещо бурбонските затвори. Това са места, в които се срещат различни истории и култури и където се случват взаимодействия и сливания между понякога напълно разнородни елементи. После те се оформят в политико-религиозните секти, като например Висшето реформирано общество или Общество на Смирението – камората. Реформираните карбонари имат дори различни ритуали, сред които за инициация, копирани от уставите на тайните общества на масоните. Също както и масонската, доктрината на камората изобилства от легенди, разкази и саги, целящи да изяснят момента на зараждането ѝ. Ето една от тях:

Митът за тримата испански рицари: „измислената традиция“ на ндрангета

Влиянието на тайните секти в наказателните колонии, като тази на остров Фавиняна, спомага и за създаване на мита за произхода на ндрангета. Разказва се за трима братя – Осо, Мастросо и Карканьосо, членове на митично испанско рицарско сдружение, наречено Кардуня, основано в Толедо през XV в. За да отмъстят с проливане на кръв за изнасилената си сестра, Осо, Мастросо и Карканьосо убиват един благородник, закрилян от арагонската корона. Признати за извършители на убийството и осъдени на дълги години лишаване от свобода, тримата биват изпратени именно в затвора на Фавиняна. Осо се посвещава на Исус Христос, Мастросо на Архангел Михаил, а Карканьосо на Свети Петър. През двайсет и деветте години, прекарани в недрата на острова, пишат кодекси, правила и ритуали за приемане в организация, издигаща в култ силата, смелостта и честта. След излежаване на присъдата пътищата им се разделят. Осо остава в Сицилия и основава мафията, Мастросо отива в Калабрия и полага началото на ндрангета, а Карканьосо продължава чак до Неапол и създава камората.

В „Тайната история на ндрангета“ Никола Гратери и Антонио Никазо анализират също причините, довели до глобализирането й с разклонения на всички континенти. Авторите виждат и лъч надежда в справянето с мафията – млади хора, а също и съпруги, сестри, дъщери на мафиоти надигат глави срещу насилието и всевластието на ндрангета. Дори папа Франциск, за пръв път през 2014-а, след години мълчание от страна на църквата, произнася думата „отлъчване“ по адрес на мафиоти. Следва откъс.

 

Старите кръстници и новите попълнения в калабрийската престъпност

„Не остана място, където да цари мир“, пише през 1991 г. едно дванайсетгодишно момиченце на президента на републиката Франческо Косига. „Ндрангета царува и владее, постига послушание повече от някой крал и всява страх повече от чумата.“
В Калабрия се стреля и се убива и често това се случва заради дрогата, чийто трафик спомага ндрангета да се изяви на международната престъпна сцена. Днес калабрийската мафия контролира голяма част от вноса на кокаин в Европа, докато през седемдесетте години отговаря само за малки количества хероин и хашиш, пристигащи от Сицилия и Ливан. Лишена от контакт с производителите, тогава разчита само на роднински връзки по света.
Сред първите, осъдени за международен трафик на упойващи вещества, както видяхме, е Паоло Де Стефано, арестуван в един хотел в Неапол в компанията на сицилиански и неаполитански контрабандисти. В онези години контролът на цялата поточна линия е в ръцете на Коза Ностра, свързана директно с производителите на морфин, който се преработва в лаборатории, разположени по крайбрежието между Трапани и Палермо.
В Калабрия, след срещата в Монталто, осуетена от полицията и карабинерите през 1969 г., новите попълнения в престъпния свят нямат търпение да се наложат. Искат да сложат ръка на всичко, от отвличанията до трафика на наркотици. Всеки начин да се печели е позволен. Саро Мамолити е по-младият от двама братя. Обожава парите, колите и хубавите жени. Наричат го плейбоя на Кастелаче. Семейството му е сред най-могъщите в равнината на Джоя Тауро, от дълго време във вражда с фамилията Барбаро, които, победени, напускат селото (вратите и прозорците на къщите им са изцяло зазидани). Мамолити избягва през 1972 г. от затвора в Никотера, където излежава четиримесечна присъда за обида на уличен полицай. Снове между Калабрия и Рим с едно ламборгини и има взимане-даване с групировки и места за продажба на дрога.
По време на едно от пътуванията си до столицата се запознава с итало-американец, който се представя като доставчик на едро на наркотици и търси кокаин и хероин. Мамолити му се доверява и го кани в Кастелаче, община Опидо Мамертина, в своето „царство“ насред бедната и прашна Калабрия. Няколко дни по-късно, придружен от още един съотечественик, итало-американецът каца в Реджо Калабрия и се среща с Мамолити в една изоставена ферма. Двамата преговарят за цената, но плейбоят от Кастелаче им казва, че за доставката трябва да поиска разрешение от Макри и Пиромали, от което се подразбира, че двамата патриарси на ндрангета са наясно с действията му. Съвсем различна представа от образа, който Макри и Пиромали са си изградили. На двамата „американци“ Мамолити предлага щедра проба кокаин, петдесет грама от добрия, а за хероина им предлага да се обърнат към Пол Виоли, негов приятел и бос от Монреал, Канада, също родом от околностите на Джоя Тауро, свързан с фамилията Котрони. Но доставката на кокаина ще бъде осуетена от неочакваното преминаване на полицейска кола точно на мястото в Рим, където Мамолити е определил среща на купувачите, без да си дава сметка, че те са агенти под прикритие от американската служба за борба с наркотиците, Narcotic Bureau.
През януари 1974 г. в Калабрия двамата агенти разпознават мястото, където са договаряли покупката на пет килограма кокаин и хероин с Мамолити. На една от стените стои същата картина на Богородица от Семинара, която Пол Гети твърди, че е виждал в къщата, където е държан в плен от похитителите си в продължение на месеци. „В околностите на Кастелаче, бърлогата на Мамолити: дрога и Гети“, гласи заглавието в „Гадзета дел Суд“.

Междувременно в полицейските досиета започват да се появяват първите рапорти за заловена дрога: килограм кокаин в Кротоне през 1974 г., два килограма и половина хероин в Сидерно година по-късно в жилището на семейство Коста. В хероиновата афера са и босът от старата гвардия Мико Триподо и синът му Венанцио. Едно полицейско разследване установява, че хероинът пътува заедно с фалшиви банкноти в ковчези, за което спомага съучастието на погребална агенция в околностите на Неапол.
През 1975 г. друг поема по следата, оставена от Саро Мамолити в посока Рим – Антонио „Тото“ Д’Агостино, любимец на Антонио Макри и син на бившия кмет на Каноло, замесен в операция „Марцано“. Макар и много млад, Д’Агостино може да се похвали с безупречно потекло, а е и оправдан в процеса срещу участниците на срещата в Монталто. За кратко време организира сериозен трафик на оръжия, наркотици и скъпоценни камъни, финансиран от отвличания. Един разкаял се ндрангетист – Чезаре Полифрони, разказва за епизод от живота на този мистериозен бос с момчешко лице, черна коса и проницателен поглед: „Един ден срещнал Кадафи в бутика за бижута на „Булгари“. Каза ми, че имало план за държавен преврат в Италия“.

В столицата Д’Агостино влиза в контакт и със сицилианските мафиоти от Коза Ностра и завързва връзки с групировките от крайната десница. Запознава се с Пиерлуиджи Конкутели, военачалник на „Нов ред“, и едновременно с това става довереник на съдията Виторио Окорсио, който по това време разследва подривните десни групи и ще бъде убит на 10 юли 1976 г. именно от Конкутели. Сюжет за роман от подлистник на фона на „оловните години“, на екологичната катастрофа в Севезо и на скандала Локхийд, американската компания, специализирана в самолетостроенето и авиокосмическата индустрия, подкупила политици от много държави, сред които и Италия, за да продава самолетите си „Херкулес С-130“. Четири месеца след убийството на съдията Окорсио намира смъртта си и Д’Агостино, убит на входа на един ресторант в квартала „Париоли“.
През същата година в Реджо Калабрия е убит с четири изстрела от лупара Джузепе Полимени, последният от хората на краля на Аспромонте Анджело Макри. Изплъзнал се от арест по време на операция „Марцано“ през петдесетте години, той е арестуван през 1963 г. в Сан Франциско, където е емигрирал под фалшиво име. Едно от многото остатъчни проявления на първата война в ндрангета, поколенчески сблъсък на две различни схващания за организираната престъпност в Калабрия. От едната страна са кръстниците, които изглежда, че я карат постарому, от другата – младите лъвове, които излизат на сцената сред бомби и кръвопролития.

 

 

Разследването „Пица конекшън“ и появата на ндрангета на международната сцена

И все пак дрогата държи първенството. Мисълта за десеторно, двайсеторно възвръщане на началната инвестиция кара мнозина да ококорят очи. Всички се стремят към богатството. Това важи и за Роберто Панунци, по прякор Бебѐ, бивш служител на „Алиталия“ и собственик на магазин за облекло в Рим. Израснал в Сидерно под закрилата на клана Макри, живее няколко години в Торонто, Канада, където се запознава със Салваторе Мичели, племенник на Салваторе Дзидзо, бос на Салеми. Кръщава сина му и така се сродяват. Вижда се с него отново в Палермо, а после и в хотел „Сан Доменико“ в Таормина. Уговаря с Мичели закупуването на няколко пратки хероин, които да се изпратят в Канада. Не подозира обаче, че го следят като сянка агентите от Оперативната група Антидрога на митническа полиция – арестуват го във Вила Сан Джовани, докато пренася с един мерцедес, управляван от известен бижутер от Палермо, голямо количество хероин.
В края на седемдесетте години се провежда операция „Пица конекшън“ (1979 – 1984), мащабното разследване на американското ФБР, потвърдило ролята на сицилианската мафия в международния трафик на наркотици. Десетки са арестуваните, сред тях Гаетано Бадаламенти, бос от Чинизи, и Салваторе Каталано, представител на нюйоркската фамилия Бонано. Дрогата се разпространява в мрежа от пицарии, най-вече в градовете от Средния запад като Орегон (Илинойс) и Милтън (Уисконсин), и сделките се оценяват на 1,6 милиарда долара.
В Калабрия след ареста на Панунци по-важните операции все още се ръководят от Де Стефано. В началото на осемдесетте години в пристанището на Салине Йонике, контролирано от фамилията Йамонте, ръководи доставката на единайсет тона хашиш, придобити заедно с клана на Пипо Ферера, по прякор Кавадуцу, братовчед на Нито Сантапаола, с Пипо Ерколано от Катания и с фамилиите Тегано от Реджо Калабрия, Папалия от Плати и Калабрὸ от Сан Лука. Филипо Барека, днес сътрудник на правосъдието, си спомня:

Лично видях… през септември 1982 г., че Натале Йамонте [бос от Мелито Порто Салво, съюзник на Де Стефано] разполагаше със свои 6 – 7 калъфа от черен найлон. Всеки от тях напълни с тухли хашиш, като общото съдържание възлизаше на 80 – 100 килограма от това вещество… Хашишът пристигаше от Ливан през Кипър и беше доставен на пристанището в Салине Йонике… Общата доставка беше хиляди, да, хиляди килограми хашиш.

Кланът Де Стефано и съюзниците му в онези години са в личен контакт с производителите на червения коноп в ливанската долина Бекаа, безмитна зона близо до границата със Сирия, а успяват и да се заемат с първите пратки кокаин благодарение на могъща и добре структурирана организация, включваща неподозирани лица като директора на летищата в Реджо Калабрия и Катания Томазо Аниело. Магистратите от Реджо са предупредени за това от кабинета на Джовани Фалконе, който научил от един разпитван, че някой покрива влизането на дрогата през летището на Реджо Калабрия. И други неподозирани лица са арестувани, оказали се членове на „отклонени“ масонски ложи. Още един тревожен сигнал за все по-мътните и заплетени връзки на една организация, отдавна излязла от периода си на латентност.
Междувременно в Сицилия избухва втората война в мафията. Както се случва и по времето на контрабандата на цигари, Коза Ностра, подгонена от силите на реда, особено след убийството на съдията Роко Киничи, иска помощ от ндрангета за преместване на рафинериите за хероин в Калабрия. Задачата е поверена на боса от фамилията в Санта Мария ди Джезу – Пиетро Верненго, и на племенника му Козимо, и двамата в нелегалност. След известни консултации решават да преместят една от лабораториите в Сан Леонардо ди Кутро, територия, контролирана от клана Маноло. Операцията обаче завършва с неуспех – намесват се карабинерите и арестуват Козимо Верненго и още двама сицилианци в нелегалност. Пиетро Верненго не се отказва и се премества във Вила Пиана, в околностите на Козенца, където живее синът на Джузепе Ди Кристина (прочутия бос на Риези), женен за дъщерята на Санто Карели, бос от Кориляно Скиавонеа. Ди Кристина е наясно с употребата на епруветки и действието на оцетния анхидрид. Лабораторията наместват в едно хале за производство на доматени консерви и тя влиза в действие с получаването на доставка морфин от Паскуале Триподоро, бивш бос на Росано, днес сътрудник на правосъдието.
В същите години, в които има съмнения за съществуването на още една рафинерия за хероин в околностите на Локри, откриват лаборатория на ндрангета в Рота Иманя, окръг Бергамо. Трима карабинери се усъмняват при вида на натрупания боклук на входа на необитавана вила и решават да влязат вътре. Намират епруветки и аламбици, както и двама френски химици, сътрудници на Шарл Алтиери, издирван за убийството на съдията Пиер Мишел в Марсилия през 1981 г. В един шкаф се крие и едно момченце от Плати, емигрирало в Корсико – Нунциатино Ромео, чрез когото разследващите стигат до чичото Саверио Морабито, бивш дистрибутор на дрога от Корсико, на чието име са издадени фактурите за закупуване на аламбиците във вилата. По онова време Морабито е тясно свързан с Антонио Папалия, най-могъщия бос на ндрангета в Ломбардия, заедно с Пепе Онорато, Франко Коко Тровато и Пепе Флаки, след ареста на Анджелино Епаминонда, по прякор Тиванеца. После е ред на фамилиите Мацаферо, Серджи, Папалия, Агреста, Акуино, Барбаро, Мамолити, Тримболи, Нирта, Пере, Пицата, Ромео, Сарачено, Мартино, Павилянити. През първата половина на осемдесетте години кланът Серджи, със съдействието на Павилянити от Сан Лоренцо, успява да пласира на миланския пазар до двайсет килограма хероин на месец.
Сътрудникът на правосъдието Калоджеро Марчено, родом от околностите на Калтанисета, разказва, че в началото на деветдесетте години купувал кокаин – всеки път по един килограм – от Джузепе Мацаферо, бос на едноименната фамилия от Джойоза Йоника: „искаше ми по 80 милиона за килограм, което беше висока цена, но бяхме принудени да я плащаме заради позицията на Мацаферо [който е „регионален представител“]“.

В Милано утвърждава позиции и фамилията Ди Джовине, ръководена от Мария Сераино, майка на дванайсет деца. Благодарение на доставчици от Турция и от Сирия успява да изтъргува до 60 килограма хероин на месец. Кланът Ди Джовине-Сераино внася и хашиш от Мароко: товарите са от по десет тона наведнъж и пристигат по море до Испания или до Португалия, а пласирането става в Милано, Флоренция, Бреша, Верона, Неапол и Реджо Калабрия.
Към същия период се отнасят и първите контакти с „баба“, турските престъпни босове (хероинът пътува от Турция през Балканите). Едни от първите преговори са с Исмет Косту, дясна ръка на Ясар Ауни Мусулулу, начело на „Сивите вълци“, организацията, стояща зад покушението на Йоан Павел II с извършител Мехмед Али Агджа.
Ндрангета вече контролира основните места за пласиране на дрогата. Има бази в Пиемонт, Ломбардия и Лигурия. След Канада, Австралия, САЩ, Аржентина и Колумбия интересите на калабрийските кланове ги отвеждат и в Боливия – там се премества Оресте Скуилаче, роден в Рокафорте дел Греко. Заживява в Санта Крус и се жени за една млада местна жена. Собственик е на няколко компании със седалище в Италия и в Боливия, като Hormi Tabol, сред чиито съдружници фигурира и епископът на Кочабамба монсиньор Дженаро Мария Прата Вуоло; завързва връзки с хората на Роберто Суарес, краля на боливийския кокаин, собственик на огромни плантации с кока на границата с Амазония, в североизточната част на страната. През 1986 г. Скуилаче е арестуван на летище „Фиумичино“ с няколко килограма „кочабамба“, боливийски кокаин.

Read 446 times

Станете почитател на Класа