Коронавирус: МВР и безбройните декларации

Коронавирус: МВР и безбройните декларации
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    29.03.2020
  • Share:

От 21 март в областните градове в България може да се влиза или излиза само при необходимост. Механизмът, по който обаче се удостоверява неотложността на пътуванията, изглежда доста тромав и безсмислен.

 

 

Със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев от 21-и март гражданите могат да излизат или влизат в областните градове в България само, ако това е наложително. За целта на входовете и изходите на градовете са изградени контролно-пропускателни пунктове, през които се преминава след доказване на неотложността на пътуването.  

Дотук добре. Мярката е рестриктивна, но звучи като ефективен способ за ограничаване на разпространението на новия коронавирус в България. Механизмът, по който неотложността на пътуванията се удостоверява пред контролните органи обаче, изглежда архаичен, неекологичен и по-скоро безсмислен.

Ежедневно се събират милиони листове

В момента ситуацията изглежда така: всеки гражданин, който трябва да влезе или излезе от областен град, предава на властите по една попълнена декларация при всяко преминаване през КПП. Ако човек живее в един областен град, но работи в друг например, са му необходими четири екземпляра дневно. По информация от сайта на МВР попълнените декларации "се събират от служителите на КПП с цел контрол на изпълнението на мярката и възможност за проверка на попълнените в тях данни".

По данни на вестник "Сега", през един пропускателен пункт в Пловдив на ден преминават по 35 хиляди души само в едната посока. Това означава, че служителите на този пункт събират по 70 хиляди декларации дневно или 350 хиляди на седмица. В сайта на Агенция "Пътна инфраструктура" са изредени над 90 пропускателните пунктове на територията на цяла България. Ако приемем, че те са със същата натовареност като този в Пловдив, това прави 6,3 милиона декларации на ден, събирани от служителите на КПП-тата в България. Или 31,5 милиона екземпляра за една работна седмица.

Кому е нужна тази хартия?

На първо място няма яснота как се съхранява това количество хартия, нито по какъв начин подобен обем данни може да бъде обработен, ако не е дигитализиран. Нека си представим за колко много хартия става въпрос: 31,5 милиона листове отговарят на 63 хиляди стандартни пакета А4. Процесът, по който се намират и проверяват данните на конкретен човек сред това количество, оставям на въображението ви.

Наистина ли няма по-ефективен и лесен механизъм за контрол?

Надали има спор, че така действащите правила водят до прахосване на хартия, мастило, време и пари. Не всеки има принтер у дома, за да може ежедневно да се въоръжава с листове, попълнени и подписани с актуалната дата. Медийните репортажи преливат от разкази на чакащи граждани, пишещи на място въпросните декларации, чиито пътища след това са неведоми. Тези, които се придвижват заради служебни задължения, попълват напълно идентична информация всеки ден - лични данни, адрес на местоработата и подпис (заверката от работодателя отпадна преди няколко дни).

Какво пречи този документ да се попълва веднъж и лицето да попада в онлайн регистър, чрез който да бъде проверявано от служителите на КПП? Или пък да може да подава декларацията по електронен път? Сещам се и за далеч по-аналоговата алтернатива: да се получава пропуск (хартиен!) от властите за определен период от време, в случай, че обстоятелството, изискващо пътуване, не се променя. Такъв е примерът с местоработата в друг град. Това не само ще спаси известно количество дървета, но ще отпуши малко трафика и ще гарантира повече спокойствие както на преминаващите, така и на служителите на МВР.

Станете почитател на Класа