Калин Калпакчиев и Весислава Иванова в конфликт на интереси при освобождаването на Джок Полфрийман

Калин Калпакчиев и Весислава Иванова в конфликт на интереси при освобождаването на Джок Полфрийман
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    25.09.2019
  • Share:
Калин Калпакчиев получава наградата на БХК "Човек на годината" пред погледа на седналия председател на организацията Красимир Кънев. Неговото становище ще се окаже решаващо за предсрочното освобождаване на убиеца Джок Полфрийман от съдебен състав, с председател Калин Калпакчиев, снимка: стоп-кадър от видео на БХК
 
Председателят на състава два пъти е награждаван от БХК, докладчикът по делото се оказва автор в доклад на БХК. В същото време мотивират решението си за пускането на убиеца с мнение на дългогодишния ръководител на БХК. Ще поиска ли Лозан Панов проверка на съдебния състав и "случайното разпределение" на делото?
 
Решението на тричленен състав на Апелативен съд-София да освободи 6 години, 6 месеца и 25 дни предсрочно от затвора Джок Полфрийман, осъден на 20 години за убийството на студента Андрей Монов и опита за убийство на негов приятел, шокира цялото общество, основно поради липсата на основателни мотиви, които да подкрепят съдебния акт.
 
 
Това е причината реакциите на близките на жертвата, на представители на различните власти, а и на по-голямата част от гражданите, да са фокусирани върху взелите решението магистрати и особено спрямо двама от тях – докладчикът по делото Весислава Иванова и председателят на състава Калин Калпакчиев. И двамата са известни не толкова с работата си като съдии, колкото с опитите да влияят върху управлението и кадруването в съдебната власт чрез участието им в ръководството на политически зависимия Съюз на съдиите в България (ССБ). След като бе член на предишния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), от близо година Калпакчиев е председател на магистратската организация, а преди това Весислава Иванова бе неин изпълнителен секретар. 
Не са един или два случаите, в които ССБ и друга неправителствена организация, фокусирала интерес в съдебната власт – Български хелзинкски комитет (БХК), са излизали с общи становища, декларации и призиви по въпроси, свързани с дейността на прокуратурата и съдилищата. Наред с това ССБ и БХК са бенефициенти по проекти, финансирани от едни и същи чуждестранни донори, като "Америка за България", "Отворено общество" и други.
 
 
Всичко това показва много сериозната икономическа и идеологическа обвързаност между ръководствата на ССБ и БХК, която при други обстоятелства би могла да се разглежда като част от естествения демократичен процес в страна-членка на Европейския съюз, освен ако от тази симбиоза не произлизат и подобни решения, като това за предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман.
 
 
В случая с Калин Калпакчиев има и утежняващо обстоятелство, тъй като са налице определени факти, които могат да бъдат тълкувани като конфликт на интереси и пораждат съмнения за изначална пристрастност на председателя на съдебния състав по конкретното дело. Същото се отнася и до докладчика Весислава Иванова. (Действията им могат да се тълкуват като нарушение на конкретни разпоредби от Кодекса за етично поведение на българските магистрати - виж карето.)
Ето и фактите:
 
На стр. 36 от решението на Апелативния съд е посочено, че при разглеждането на искането за условно предсрочно освобождаване на австралийския гражданин, съдебният състав взима под внимание изразената положителна характеристика, дадена от председателя на БХК (Красимир Кънев), отнасяща се до "поправянето" на Джок Полфрийман в затвора. Оказва се, че ръководеният от Красимир Кънев БХК не веднъж, а цели два пъти приема номинацията на Калин Калпакчиев в ежегодния конкурс "Човек на годината" и нещо повече – два пъти го и награждава. Така се оказва, че първо през 2013 г., а после и през 2016 г. Калпакчиев получава две втори награди в конкурс, организиран от БХК. 
 
 
Важна подробност е, че между първото и второ отличие на Калпакчиев, през 2015 г., БХК първоначално допусна, но заради негативен обществен отзвук бе принуден да оттегли номинацията на самия убиец Джок Полфрийман в конкурса "Човек на годината". От сайта на инициативата се разбира, че анулирането на номинацията на Полфрийман е било единствено в лично качество, защото през 2015 г. създадената от него затворническа неправителствена организация, в която членуват ефективно изтърпяващи наказания престъпници, все пак остава претендент за наградата "Човек на годината".
 
 
Справка в сайта на БХК показва, че организацията системно е настоявала за преразглеждане на присъдата на Джок Полфрийман. Нещо повече, БХК дори е изразявала остро негативната си оценка по повод неговото осъждане. През 2011 г. от БХК излизат с информация по повод решение на Апелативния съд, подписана от Красимир Кънев, озаглавена по следния начин: "Съдът изненадващо потвърди присъдата на Джок Полфрийман".
През 2013 г. Красимир Кънев представя и собствен преразказ на книгата на австралийската журналистка Белинда Хокинс, посветена на осъждането на Полфрийман в България, което според авторката е било неправилно. Ето какво пише Кънев по повод книгата: "От Австралия Саймън Полфриймън (бащата на убиеца – бел.ред.) носи със себе си освен дълбоката съпричастност към съдбата на своя син, също така и една базисна вяра в правосъдието на човек, закърмен с ценностите на една система, в която подобна вяра е подплатена с постоянен стремеж на институциите към усърдно и добросъвестно изпълнение в служба на справедливостта. В България той се сблъсква с други нрави, зад които стои друга институционална телеология. Това, което според Хокинс довежда до осъждането на неговия син на 20 години затвор за умишлено убийство по хулигански подбуди, е една комбинация от мърляво разследване, манипулиране на свидетелите и открито пренебрегване от съда на красноречиви доказателства в негова полза." Публикацията на Кънев излиза през април 2013 г. Същата година Калин Калпакчиев получава първата си награда "Човек на годината" на БХК от неговия председател - Красимир Кънев.
 
 
Що се отнася до докладчика по делото Весислава Иванова, прави впечатление, че в продължение на години БХК следи с интерес нейната политическа активност, като множество изявления, коментари и интервюта на съдийката са препечатвани и цитирани в бюлетин на организацията. Нещо повече, през 2016 г. Весислава Иванова е сред авторите на годишния доклад на БХК за "Правата на човека в България". Изготвянето на документа е финансирано по проекти на "Отворено общество" и на Норвежкия финансов механизъм. Дали и какъв хонорар е получила съдия Иванова - не е известно, тъй като в декларацията й за 2016 г. пред Инспектората на съдебната власт ангажиментът й към БХК не е деклариран.
Доказването на конфликт на интереси е трудно постижимо, предвид законодателната уредба, макар фактите да са повече от красноречиви. А и Инспекторатът към съдебната власт в този си състав многократно вече е демонстрирал пълната липса на сетивност по казуси като този, при които данни за обвързаност на съдебния състав с една от страните по делото са налице. Особено, ако се добави и друг факт – адвокатът на Джок Полфрийман – Калин Ангелов, е неуспял кандидат за депутат от коалицията "Да, България" – Зелените през 2017 г. Адвокатът е включен в една от софийските и във видинската листа на коалицията, ръководена от бившия правосъден министър Христо Иванов. А близостта на Калин Калпакчиев и Весислава Иванова с партията на Иванов е добре известна и многократно документирана през годините.
 
 
Логично възниква и следващият въпрос – щеше ли да е такова решението, ако друг състав на Софийския апелативен съд бе гледал делото? Задоволителен отговор би могъл да се даде, ако се изяснят фактите около формирането на съдебния състав, както и по какъв начин делото е разпределено именно на него. Тези отговори трябва да даде ръководството на Апелативен съд-София, което трябва да разясни и защо се стигна до странния момент, че решение по толкова чувствителен казус се взе "на тъмно". Твърдението на съдебния състав, че заседанията по делото са били открити може и да е вярно, но безспорен факт е, че нито една от водещите медии не е била информирана предварително за това, че се очаква произнасяне на решение по искането на Полфрийман за предсрочното му освобождаване. Този въпрос е от съществено значение, защото има множество индикации, че убиецът, неговата защита, а изглежда и тримата съдии, са искали решението да бъде обявено публично едва след взимането му. Най-малкото, защото обратното щеше да доведе до остра обществена реакция още преди провеждането на съдебното заседание.
 
И ако САС засега запазва мълчание по казуса, то "странно" е пасивното поведение на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Преди две години той разпореди незабавна проверка по търговско дело в САС, след като съдия се ожали от председателката на съда Даниела Дончева. Панов бе и безкрайно активен, когато ставаше въпрос за защита на интересите на подсъдимите за корупция - отстранената кметица на "Младост" Десислава Иванчева и нейната бивша заместничка, но в случая реакция, поне в петъчния ден, нямаше. При други обстоятелства Панов със сигурност можеше да поиска да се изясни как системата за "случайно разпределение на делата" е пратила делото при съдебния състав с председател Калпакчиев. Още повече, че разглеждането на делото от магистрати, очевидно свързани със застъпници на осъдения, може да потвърди съмненията, които правосъдният министър Данаил Кирилов изрази, за порочността на системата за разпределение на делата. 
 
 
Решението на съдебния състав, начело с председателя на ССБ, поставя отново на дневен ред пагубната роля на политизирането на съдебната система, както и порочния модел на финансиране на определени магистратски организации от чуждестранни спонсори, с което се прикриват лобистки зависимости и натиск за постановяването на определени решения. Още повече, че са налице знаци, които насочват към предположението, че решението на съда е било предварително взето. Последното от общо три съдебни заседания пред Апелативния съд, проведено на 19 септември, започва в 11.02 часа, като освен изслушване на прокурора, представител на затворническата администрация, както и на защитата, думата взима и Полфрийман. На развален български той прави доста дълга пледоария. Към 12.00 часа съставът се оттегля на тайно съвещание, а в 13.47 часа съдебното заседание вече е приключило. За това време съдът е имал време да изготви решението си (самите мотиви са над 12 страници) и да ги обяви на страните. Около два часа по-късно медиите научават решението, което напълно основателно скандализира обществеността.

Всъщност решението на Апелативния съд отменя това на състав на Софийския градски съд (СГС), с което на Джок Полфрийман е отказано условно предсрочно освобождаване. На базата на същите материали по делото.

 

 

 
 
Раздел ІV - Правила за предотвратяване на конфликт на интереси
 
 
9.1. Магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. При съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли;
 
9.2. Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние; 
 
9.4. Магистратът не може да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес; 
 
 
 
Източник: "Правен свят"
Read 519 times

Станете почитател на Класа