Кризата в БСП

Кризата в БСП
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    26.07.2020
  • Share:

Отмина успешният жълтопаветен събор-митинг „Бузлуджа 2020“. Имаше емоции, скандирания против управляващите, плакати, добре подбрано музикално озвучаване, силни речи против мафията и мутрите в управлението. Едва ли е нужно да се прави подробен анализ и оценка на тази партийна изява. Такава вероятно ще си направят организаторите. След емоциите на дневен ред е разумът и оценката не толкова на проявата, колкото на ситуацията в обществото и в БСП.

Живеем в кризисно време – пандемично, социално-икономическо, политическо, демографско.И в това време на критика и оставка на правителството на Борисов 3 и на Главния прокурор, обществото очаква ясна, кратка и ползотворна визия за промени в системата, така че не само мафията и мутрите да бъдат изгонени от властта, но и решително да се подобри жизненото равнище в страната. Протестиращите имат разнопосочни послания, но доминират неудоволствието от начина на живот в България. В тази кризисна обстановка съвсем естествено е една традиционна лява партия като БСП да изпрати към обществото послания как да се промени системата, която удовлетворява само олигархията, мутрите и декласираната част от политиците, свързани с мутрите и мафията.

България е в остра криза, но не само институционална, както я определиха ръководството на БСП и т.нар. „вътрешна опозиция“, а цялостна криза на и в държавата. Тази общодържавна криза е всеобхватна и разяжда всички с сфери на обществото. Тя е:

Първо. Институционална криза, изразяваща се в срастването на мутренската мафия и олигархия с изпълнителната и съдебната власт, с използването на прокуратурата като наказателен отряд на мафията, с подчиняването на части от прокуратурата и съда на интересите на олигарсите, формиране на чувство за несправедливост от действията на прокурори, полицаи и съдии.

Второ. Остра политическа криза, цялостно нарушаване на свободата, равенството, справедливостта и демокрацията във функционирането на изборните държавни и общински органи, криза в политическите партии и загуба на обществено доверие към тях. Преодоляване последиците от еднолична авторитарна власт на Бойко Борисов, от купуването на изборни гласове, корпоративен вот, служебен вот на раздутата администрация, машинации при преброяване на резултатите от изборите. Преодоляване едноличното разпореждане на премиера в държавните органи, обезличаване на Народното събрание, изпълнение на волята на олигархическото задкулисие;

Трето. Остра икономическа криза, намаляване на производството в цели стопански отрасли, значителни проблеми в аграрния сектор, осигуряващ изхранването на българите, източване на бюджетите на държавата и общините чрез непрозрачна, лобистко-мафиотска система на обществените поръчки. Наличието на значим дял на сивата икономика, размах на спекулата и контрабандата.

Четвърто. Жестока социална криза с рязко увеличаване на безработицата, обедняване на бедните и безкрайно обогатяване на богатите, мизерно съществуване на милиони хора, почти недостъпна за бедните и най-вече на пенсионерите здравна помощ и лекарства, пренебрежително отношение към над 2 млн. пенсионери, обречени на мизерия и нищета, превръщането на здравето в безскрупулна търговия, разглеждането на пациентите като своеобразни „ходещи портфейли“, излишно стимулиране на частните болници, практическа липса на защита на труда от своеволията на работодателите;

Пето. Изключително сериозен срив на духовната сфера, нарастване на неграмотните сред младото поколение, съдържателно опростачване на образованието и свеждането му предимно до средство за осигуряване на евтина работна ръка у нас и в Западна Европа. Жестоко подценяване на науката, изкуството и културата. Тотална липса на свободата на словото, постоянен култ към Борисов в СМИ, лъжлива информация, дезинформация и/или премълчаване на факти и събития, дължащи се на мутроолигархическите собственици на средства за масова информация и герберасткото ръководство на БНТ.

Всички тези измерения на общобългарската криза дават своето най-видимо и зловещо отражение в задълбочаване на демографската катастрофа в България. А тя може да бъде спряна и преодоляна главно чрез преодоляване на социалната здравната и образователната криза на страната, т.е. чрез решителна социално-икономическа и данъчна промяна.

В условията на тази всеобхватна криза има необходимост от значима политика насочена към хората, но обществото вижда и усеща разнопосочни действия на Националния съвет на БСП. Една беда не идва сама. Освен острата криза в страната, в криза е и социалистическата партия, подобно на другите основни политически партии в страната като по-слабо видимо ГЕРБ и по видимостта – ДПС, смаляване влиянието на патриотарските партии. Общата криза може да бъде преодоляна чрез силни обществени движения и силни леви партии. В България най-значимата, разпознаваема партия със силно влияние лява партия е БСП, която е предопределена исторически и политически да направи решителни социално-икономически промени в България. Но в момента самата тя е в криза. За да се превърне в силен обществен фактор за преодоляване на цялостната криза в страната тя трябва да преодолее кризата в собствените си редове.

Кризата в БСП има различни параметри, сред които на вниманието на членовоте и симпатизантите доминира институционалната. Идейната и политическа криза в БСП, обаче е основополагащата. Партията по име е социалистическа. По Програма, по Устав и по членски състав е социалистическа. Но под влияние на Първанов, Калфин, Р. Овчаров, Р. Петков и др.. в БСП бе наложено поддържането на неолиберален и социаллиберален („Третият път на Блеър и Шрьодер“) политически курс На власт на два пъти под давление на ДПС партията провеждаше някои десни политики и десни решения. Дори по време на опозиция подкрепяше властващите в редица крайнодесни политики като закупуването на безбожна цена на нелетящи американски самолети, поддържане на ГЕРБ в решението за изграждане на АЕЦ „Белене“ без държани гаранции, с което по същество се елиминира решението за изграждането на централата, подкрепа за назначаването на Цацаров за КПКОНПИ и т.н. Под натиска на ДПС, с активното участие на социалистите Р. Овчаров, П. Димитров и др. правителството на Тройната коалиция (2005-2009) прие дясна данъчна политика в България и продължи „костовашката“ и „царската“ приватизация в страната (справка: Български морски флот, Пловдивски панаир и т.н.). Дори и след като се разбра в цял свят, че неолибарализма е в криза, а самият Блеър призна, че Третият път е грешка, ръководни дейци в БСП продължават да защитават наложеният от Първанов и Овчаров десен неолиберално-социаллиберален политически курс. Дори и в последните години Нинова се придържа, независимо от левите просоциалистически изказвания и телевизионни послания, към този политически и икономически курс в защита предимно на бизнеса.

Този продесен политически курс на ръководството, в противоречие с приетата програма, доведе до отблъскване на част от членовете и особено на симпатизантите и привържениците на БСП, до стесняване на електоралната база на партията, от отблъскването на младите и образованите хора от социалистическата партия. Вътре в партията се формира противоречие между ляво мислещите членове на партията и дясномислещите и действащи дейци от върха на БСП. Това противоречие не прерасна в конфликт поради: традицията в БСП винаги членската маса да подкрепя ръководството; силният телевизионен образ и антигерберски говор на Нинова и някои други дейци; подражаване и придържане към западноевропейските модели и практики на политическите партии, без оценка на българските национални условия; вътрешнопартийна демагогия, говорене на това, което искат да чуят членовете на партията, а действията в Народното събрание са по друга посока по преценка на ръководството на парламентарната група.

Недоверие сред част от обществото към социализма, социалистическите идеи и социалистическата партия. То се формира под влиянието на различни фактори. Тук на първо място трябва да се постави общата криза на социализма в бившите социалистически страни.

Не по-малко важен фактор е действието на СМРАД (средства за масова реклама, агитация и дезинформация). Телевизиите и печата бяха овладени от десните сили и те непрекъснато сееха и сеят телевизионно-образна, печатна и интернет омраза срещу самата дума социализъм, социалистическа партия и дейците на тази партия. Основните телевизии, телевизионни и радио предавания, вестникарски публикации и интернет постове в най-посещаваните сайтове бяха и са насочени срещу всичко социалистическо от миналото и настоящето. В тези условия на тоталитарно отричане на социалистическите идеи и действия на социалистическата партия в България израсна едно ново младо поколение, което няма представа за истинските социалистически идеи и политики, за реалностите на социалистическото общество в България, когато България бе една от трите най-развити бивши социалистически държави (ГДР, Чехословакия и България) и сред тридесетте най-развити държави в света. Най-силно антисоциалистическо действие имат телевизиите. Трите най-гледани ефирни телевизии, независимо кой е техният собственик, са със силно герберско-депесарски, т.е. десен уклон и по своето пропагандно излъчване и антисоциалистически и публицистично провокативни настроения са антикомунистически и антикомунистически, БСП и нейните ръководни дейци. В това време ВМРО и НФСБ имаха своите телевизии. БСП решително закъсня със създаването на собствена телевизия. В интернет пространството, вестникарството и телевизионерството силно доминиращо място имат СМИ принадлежащи на трима десни политици и бизнесмени – Пеевски (ДПС), Домусчиев (ГЕРБ) и Прокопиев (отломките на някогашното СДС).

 

 

 

Третият фактор, който води до принизяване на ролята на социализма и социалистическата партия е антиисторичността в действието на ръководните дейци на БСП. Те услужливо, в полза на десните, успешно „забравят“ цели периоди от историята на БСП и най-вече антифашистката борба и социалистическия период. Премълчават със страшна сила имената на огромна поредица дейци на партията, оставили значима положителна следа в историята на България и на самата партия. Вече 30 години ръководствата „забравят“ за Георги Димитров и Васил Коларов. Димитров бе знаме на борбата на антифашистите в цял свят. Димитров и Коларов спасиха с помощта на Сталин на мирните преговори в Париж териториалната цялост на България от гръцките мегаломански политически искания за граница между Асеновград и Пловдив. Почти забравени са имената на членовете на партията и борци против фашизма като Никола Вапцаров, Антон Попов, Вълчо Иванов, да не говорим за творци като Христо Смирненски, Гео Милев и т.н. В историята на БСП има множество славни страници и множество лидери и герои, които и днес заслужават почит и уважение. Срамно е виждането на зам. председател на БСП, че нас не ни интересува миналото, ние като партия трябва да гледаме само в бъдещето. Горкичкият, той навярно не е ходил редовно на училище и не е разбрал, че бъдеще без настояще и без минало няма.

Организационната криза е много, най-значима. Тя намалява дееспособността на социалистическата партия и нейното влияние в обществото. Значим е процесът на застаряване. Сгрешен е подходът на формирането дейността на Националния съвет (НС). В последния състав има само двама членове избрани с мнозинство. Начинът на формиране на предложенията за членове на НС (номинациите) е порочен. Всеки може на всяко събрание да предлага неограничен брой имена за членове на Националния съвет без аргументация и обсъждане на техните качества, без решения на основните партийни и общинските организации. Механичното набиране на номинации води по същество до блокиране на действителния избор на най-достойните за членове на НС. Съставът от 185 души не разширява, а блокира колективността и демокрацията.

Внесеното изменение в Устава Председателят да се избира пряко от членовете на партията силно принизява мястото на ръководния орган на социалистическата партия и частично го обезличава. В социалистическите партии колективността е значима ценност. При него Председателят е пръв сред равни. В нашия случай Председателят е най-равен от всички в партията. Нарушена е и колективността в Избора на Изпълнително бюро. Сега по Устав само Председателя предлага членовете, а Националния съвет безмълвно гласува и приема, воден от лъжливия принцип за „екипност“ в ръководството, т.е. създаването на вътрешнопартийна котерия (по израза на Дядо Благоев). Принизяването на колективното начало и налагането на едноличен стил на ръководство води да изкуствено създавани противоречия в Националния съвет. В Устава на БСП и в другите нормативни актове на БСП няма ясни правила за работата на НС. В сайта на БСП няма показан Правилник за работата на НС, няма изяснени правата и задълженията на членовете на изборните органи. Няма го дори задължението всички членове на изборния орган да присъстват на заседанията и допустимост на отсъствие, но не по каприз, а само по действително уважителни причини. Искането на Председателя на БСП до ОПКК (Общопартийна контролна комисия) да се произнесе по въпроса за партийната етика на 72 - мата членове на НС, поискали провеждането на заседание, е неадекватно. Предвиденият в Устава Етичен кодекс не е приет и няма такъв. Следователно няма нормативен критерий по който ОПКК да се произнесе.

В сегашния състав на НС има недопустимо разединение. В него са се формирали две яростно противостоящи се групи. Това в условията на криза е недопустимо. Нещо повече разделението е и вътре в Изпълнителното бюро (ИБ). От почти една година има значими противоречия между двама зам. председатели и Председателят. И ако зам. председателите са виновни, Председателят следваше да ги отстрани. Вместо това се определят дублиращи отговорници за техните дейности от приближени на Председателя на партията членове на ИБ. Такъв е случаят с дублирането на организационното направление. Зам. председателят (К. Добрев) е дублиран от член на ИБ (Атанас Зафиров) и това по същество прави „разногледи“ работниците от апарата на Националния съвет и Областните съвети.

В настоящия политически момент са недопустими всякакви разногласия и разнодействия от една страна вътре в ИБ между председател и заместник-председатели и от друга страна – между поддръжници на Нинова и от т.нар. „опозиция“.

Дори в тежка кризисна и нестандартна политическа ситуация не може да се нарушава колективността в ръководството на партията. Висшият ръководен орган е Конгреса. И когато той не заседава, неговите функции се поемат в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устава на БСП от НС на БСП. А провеждането на неговите заседания се насрочва според Устава на БСП чл. 32, т. 8 по три (а не по два, както цитира устава Богданова) начина: предварително планирано; по решение на ИБ или по искане на една трета от членовете. Внесеното искане от 72 членове на НС на БСП за провеждане на пленум е уставно правомерно. Изпълнителното бюро е отказало да насрочи такова заседание неправомерно. В цитираната т.32 от Устава не са предвидени такива правомощия нито на Председателя, нито на ИБ. В нея е посочена алтернативата „или ИБ“ или „по искане на една трета от членовете“ се насрочва заседание. Необяснимо е по време на насроченото заседание членовете на ИБ да са в сградата на БСП и да не отидат на насроченото заседание, т.е. те го бойкотират. Насрочването на заседание, особено в условията на политическа криза е необходимост, тъй като в Устава е записано, че НС на БСП чл.33, т.2 „разработва, провежда и защитава партийната политика …“. Ненормално е вече 15-16 дни изострена политическа обстановка в страната Националния съвет да не е свикан по решение на ИБ и Председателя. Отказът от свикването на заседание на НС на БСП по време на кризисна ситуация е отказ от колективността и налагане на еднолични решения. Сега политическата позиция на БСП за кризата достига до обществото като лични декларации, изявления и интервютата на Председателя на партията, а не като решения на овластения от Устава орган – Националния съвет. Обръщението на част от членовете на НС и изразените позиции от Председателя за протестите почти съвпадат. Защо се разделят и противопоставят? Друг е въпросът дали тези позиции са достатъчно адекватни на политическата ситуация в страната.

В сегашната политическа ситуация е неадекватно и поведението на т. нар. „опозиция“. Това личи от предложения от нея дневен ред, чрез който се предлага да се решават въпроси останали от минали заседания на НС, а не главното внимание да бъде за изработване на политическа позиция и стратегия в настоящата кризисна обществена ситуация. От публикуваните в СМИ точки на дневния ред адекватно на политическата ситуация от 6 точки е само предложението за обсъждане на политическа декларация „За единството и идейната същност на БСП, за необходимостта от реална управленска алтернатива“. Необяснимо е присъствието на 42.7% от НС на БСП, искащи провеждане на заседание на НС на БСП да бъде публично определено от Председателя на БСП (чрез СМРАД) като „провокация“. Уставно определено право не може да бъде и никога не е провокация.

Вътрешнопартийните различия трябва да се изразяват в различни мнения за провеждането на определена политика, а не да се превръщат във вътрешнопартийни борби за власт и постове и от двете страни. В настоящата конфронтация между две групи дейци на БСП силно негативно доминират междуличностните напрежения и дори дрязги. Не се води дискусия за провеждането на адекватна на ситуацията политика на социалистическата партия. В настоящия политически момент е крайно недопустимо бивши и настоящи ръководни дейци на БСП (и от двете страни) да използват медиите за вътрешнопартийни борби. Това решително отслабва влиянието сред безпартийните симпатизанти и поддръжници на партията. Нелицеприятно е за БСП ръководството да дава пресконференции, с изявления насочени към т.нар. „вътрешна опозиция“, и обратното безкрайните изявления на дейци от тази „опозиция“ срещу част от ръководството в интервюта по всевъзможни телевизии, радиостанции и сайтове. При прекрасната работа на БСТВ за отразяване на протестите е неуместно предварително подготвени телефонни обаждания „осъждащи“ вътрешнопартийната опозиция и „славещи“ Нинова да се предлагат сред вече по-голямата аудитория на телевизията. Отблъскващо хората в страната е натрапването им на вътрешнопартийни противоречия, в момент, когато те протестират срещу поругаването на президентството, срещу мафията, мутрите, олигархията, срещу Борисов и Гешев.

Кадровата криза в БСП е значима и видима. Старото поколение кадри от социалистическия период, с изключение на проф. Гайдарски и Бригадир Аспарухов, е вече извън ръководните постове в БСП. Недостойно е пренебрежителното отношение към знакови имена в партията като тези на Анжел Вагенщайн, проф. Иван Ангелов и т.н. Повечето от утвърдените и експертно проявени ръководни кадри на БСП от следващото поколение бяха отстранени от активната политика. Навлязоха редица млади дейци. Но за съжаление повечето от тях не са преминали естествения път на развитие в организационните структура на БСП и се оказаха с недостатъчна теоретична социалистическа подготовка, практически политически и организационен опит. Някои от тях бяха „обучавани“ от антикомунистите проф. Христова и Цветан Цветанов. Тази неопитност и недостатъчна експертност в по-значима степен се отрази на работата на парламентарната група..

Грешна е коалиционна политика и състав на листите за парламентарни и общински избори. Участието в коалиция с редица малки партии и движения е правилен ход, но до определена степен. Много често това се използва от лидери, които чрез участието си в такава коалиция за получаване на място в парламента (Спас Панчев, Михаил Йончев и др.) и/или да получават дял от определяните за коалицията парични средства. И в редица случаи влезлите в парламента напускат или са отстранени от парламентарната група. Като цяло доминира неуспешното включване на безпартийни в т.нар. „гражданска квота“. В нея попадат обикновено бизнесмени (П. Кънев) или приятели на членове на ръководството (Максим Захариев, Тома Томов и др.). Само Андрей Пантев и проф. Иво Христов от безпартийните в листата на БСП се представиха и представят достойно. Особено грешен е подхода с коалирането с ДПС. На два пъти ръководството на тази партия заби нож в гърба на БСП. Сега само отделни представители на БСП, след поисканата оставка на министрите на Шиши, възприемат критично отношение към ръководната олигархическа върхушка на ДПС. Ръководството на БСП, т. нар. „вътрешна опозиция“ и парламентарната група е време да се съобразят с масовите обществени настроения против ДПС, с овладяването на нейното ръководство от олигархията. Открито на българската общественост трябва да се заяви, че БСП ще прави коалиция само и винаги с българския народ и в никой случай с олигархическите върхове на ГЕРБ и ДПС. Въпросът за коалициите трябва да се решава след избори и то на основата на доминиране на предизборната платформа на БСП в коалиционните споразумения.

Много важно е ръководството на БСП да види грешките в подхода на работа, във формирането и провеждането на партийната политика в организационно-политическото състояние. Но не по-малко важно е БСП да излезе с кратки ясни послания към обществото за политическата линия, идеи и предложения на партията към бъдещото управление на страната. Адекватните, според мен, послания са не само оставките на Борисов, на Гешев и свалянето на правителството, а и:

Първо. Решителни промени в съдебната система, прекратяване на зависимостите на прокурори и съдии от олигархията, мутрите и задкулисните партийно-политическите зависимости, приемане на нов Закон за съдебната система, отстраняващ съществуващите слабости в нейното функциониране.

Второ. Решително подобряване на здравеопазването. Развитието на пандемията разкри, че държавата може да разчита най-вече на университетските, националните, областните и общински, т.е. на държавните болници. Те трябва значително да се реновират, модернизират и снабдят със съвременна медицинска техника, да се повишат значително трудовите възнаграждения в тях, предимно на лекарите и медицинските сестри. Именно тези болници, особено общинските, осигуряват възможност за достъп до здравеопазване. Незабавно да се премахне търговския принцип на функциониране на здравните дейности, прекратяване на източването на средствата на здравната каса към частните болници и медицински центрове и лаборатории. Осигуряване на равен достъп на всеки български гражданин до качествена здравната помощ, премахване на доплащанията за лечение и редица животоспасяващи лекарства за раково болни, сърдечно и белодробни болни, както и редки и скъпоструващи лечения на болести.

Трето. Преструктуриране на данъчната система и бюджетното разпределение. Преминаване към данъчна система, която: да е на средното равнище на преразпределение на произведения БВП в държавите в ЕС, на средното европейско равнище на преките данъци; въвеждане на необлагаем минимум за нископлатените работници, намаляване на тежестта на данъците върху потреблението, въвеждане на семейното подоходно облагане, намаляване на ставките на ДДС за лекарствата и стоките за отглеждането на малките деца (до 14 год. възраст). Изсветляване на сивата икономика. Повишаване на делът в държавния бюджет на здравеопазване, образование, наука и култура и за общините (децентрализация). Въвеждане на таван във военните разходи и относителен дял за тях до равнището на тези в Германия. Въвеждане допълнителен данък лукс за притежателите на дворци, разкошни апартаменти, яхти, самолети, супер джипове и т.н. Повишаване размера на данъка върху приходите от акции в акционерните дружества, ЕООД и др. от 5% на 20%, подобно на средното равнище в ЕС, т.е. на данъка предимно на най-богатите олигарси в България, които държат контролния пакет от акции в акционерните дружества, в банките, застрахователните дружества. По такъв начин ще се намали и то износът на национален доход чрез чуждестранните банки и застрахователи. Намаляване на разходите за администрация чрез въвеждане на електронно правителство и освобождаване на работна ръка за икономиката.

Четвърто. Развита икономика, съчетаваща използването на естествените природни ресурси на България, преработка, а не износ на български суровини, развитие на екологично чисто земеделие способно да изхранва населението на България със здравословни храни, приоритетно развитие на наукоемки и съвременни, основани на ИКТ производства.

Пето. Осигуряване на достоен живот на всеки български гражданин, живеещ и трудещ се в страната. Спиране на раздалечаването в доходите между богати и бедни, значимо повишаване на доходите на всички заети в националното стопанство и на първо място на нископлатените работници, преодоляване на бедността. Въвеждането на по-високи преференциални заплати за наетите с висше образование, справедливо заплащане на труда. Осъвременяване, преизчисляване на пенсиите с тенденция в бъдеще да достигнат средното европейско равнище. Отделна програма за материално стимулиране на младите семейства за отглеждането на децата им, за детското здравеопазване, безплатни детски ясли и градини и т.н. Действена защита на труда. Грижи за опазване на природната среда, осигуряване за хората на естествените блага – чист въздух, чиста вода, чиста почва, естествена зеленина и др.

Шесто. Осигуряване на равен старт в живота чрез образованието на децата. Преодоляване на разделението на училищата на елитни и неелитни, прекратяване държавното финансиране на частните училища, изготвяне на нови учебни програми осигуряващи по-високо качество на средното образование. Особено внимание да се отделя не само към математиката и чуждите езици, но и към обучението по български език, написаната на основата на истината българска история и природна география на България с цел развиване на национално-патриотични чувства у младото поколение. Осигуряване на безплатно обучение в университетите на студенти по необходими на обществото специалности след подписване на договор за задължителна работа за поне 5 годишен период, особено в сферата на здравеопазването и учителските специалности. Преструктуриране на държавните университети с цел намаляване на администрацията и оптимизация на обучението в тях.

Седмото. Преструктуриране на държавната и общинската администрация и полицията. Разширяване на самостоятелността на местните органи на управление (децентрализация на права и отговорности). Намаляване и ликвидиране на повечето такси за ползващите услуги от местните администрации граждани чрез премахване и опростяване на издаваните справки и въвеждането на електронни системи на обслужване на населението.

Ето такава, ли друга подобна съвкупност от управленски послания, насочени към хората трябва да предлага в тази политическа ситуация една политическа лява партия. В интерес на обществото и на самата социалистическа партия е кризата в БСП много бързо да бъде преодоляна. Много бързо да се представят пред обществото силни и аргументирани социални послания, адекватни на програмата на социалистическата партия и заложените в нея ценности за справедливост, солидарност, равенство, демокрация и колективизъм. В бъдеще хората ще оценяват социалистическата партия по политиката, а не по междуличностните междуособици в Националния съвет.

 

 

Д-р Анко Иванов

Станете почитател на Класа