Дясната дилема - Мая или Йорданка

Дясната дилема - Мая или Йорданка
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    20.10.2019
  • Share:

В края на август подчертах, сега повтарям и повече въобще няма да се занимавам с този проблем - поне докато в градската десница не се наложи намесата на Фортинбрас. През последните 14 г. големият проблем пред жълтопаветниците нe е балотажът в София, тъй като такъв няма. Сега обаче очевидно ще има, но пък няма никакви податки, че те ще участват. Точно затова как ще се държи десницата в София на втория тур, трябваше не само да бъде обсъдено спокойно преди кампанията, но и да бъде взето ясно и категорично решение  - кой ще получи подкрепата на десните. Липсата на такава позиция, заместена от комично надуване на бузи, заканата как ще смачкаме конкуренцията и тем подобни, разбира се, изигра лоша шега - въпросът за балотажа се стовари върху десните умове баш когато не трябва - по средата на кампанията. И щом "Демократична България" няма лидери, които могат да вземат подобно решение, десницата реагира по единствения възможен и предсказуем начин - разлюспи се. 

 

 

Разбира се, всеки влиза в кампания с идеята да спечели. Никой не води кампания с идеята как ще загуби. Това трябва да прави и "Демократична България", това трябва да прави всеки сериозен политически субект. (Да не напомням тук, че десницата за пореден път има поне 3-ма кандидати за кмет на София.) Всичко това обаче не пречи да влезеш в кампанията, да останеш в нея и да я завършиш с ясно лице и твърди позиции. Това лице и тази позиция минават през

категорична оценка на управлението на ПП ГЕРБ,

а 14 години десните правят една и съща грешка - те не са наясно биха ли направили всичко възможно, включително биха ли влезли в колаборация с БСП, за да свалят управлението на Борисов. 

При липса на такава позиция десните на балотаж винаги настъпват една и съща мотика, включително сега - част от десницата прегръща кандидата на ГЕРБ, сещайки се в последния момент, че ГЕРБ е част от дясното политическо евросемейство. Друга част е готова да заиграе с БСП, защото класифицира управлението на ГЕРБ само и единствено като престъпно. Има и трета част - тя продължава да вярва, че капсулирането на праведните хора е най-важното действие. Тази част по традиция се оттегля от недостойния за участие балотаж и зачаква нови избори, на които да покаже своята безгрешност и да види преспокойно как

дясната идея продължава да се рони 

Днес кандидатите на демократичната десница за кмет на София от изборите през 2011 и 2015 - Прошко Прошков и Вили Лилков, вече не са част от... демократичната десница. Прошков премина от ДСБ в ДБГ, а сега е кандидат за общински съветник на ГЕРБ. Вили Лилков напусна с трясък десните баш сега, в предизборния месец, и също припозна Фандъкова: "От г-жа Фандъкова научих как с умение и такт човек може да решава големите въпроси..". 

Бившият президент Петър Стоянов заяви в прав текст: "Йорданка Фандъкова има моята чистосърдечна симпатия. Много искам София да има отново за кмет Йорданка Фандъкова. Харесвам нейната овладяност, сдържаност и балансираност. Това е важно за човек, който управлява такъв голям град като София“. И доколкото нещата около Петър Стоянов са ясни - той беше и остана седесар, а СДС сега е в коалиция с ГЕРБ, то за останалите хора като Прошков и Лилков тези завои са повече от нестандартни. 

Разбира се, има и десни, които прескочиха с плонж ГЕРБ и направо се озоваха в Евроатлантическия център на Цветан Цветанов, но това е друг въпрос, който съвсем не е добре да коментирам. 

По съвсем друг коловоз обаче текат мислите

на друга част от градската десница. Евгений Дайнов зове на балотажа да се гласува "инструментално, а не експресивно", т.е. на балотажа да се изстудят страстите и да се гласува разумно - за Мая Манолова. Дайнов предложи това още на третия ден от кампанията, с което доказа, че е революционер прагматик. Той бе абсолютно категоричен: "Ако Мая Манолова е основният опонент на Йорданка Фандъкова, то първата ще победи на балотаж с 3 към 1”. Професорът посрещна критиките за олевяването си така: "Не разбирам. Ако целта е ГЕРБ да бъде счупен в София, то на втори тур гласуването би следвало да е анти-ГЕРБ. Другото са някакви идентичностни тревоги". От което разбираме само, че Дайнов няма подобни тревоги, когато подкрепя Манолова. Той нямаше такива тревоги и през 2016 г., когато се появи на рождения ден на Станишев и доведе до транс Огнян Минчев, Сашо Кьосев и целия манифест "За Републиката". 

Друг още по-десен човек - известният скулптор проф. Велислав Минеков, бе сред интелектуалците, които се срещнаха с Мая Манолова и декларираха своята подкрепа за нея на втори тур. И, разбира се, с този ход също предизвика гнева на праведната десница, въпреки че детайлно обясни кой е неговият кандидат на изборите и какъв компромис прави, ако подкрепи ляв кандидат на втори тур. Т.е. Минеков стигна до извода на Дайнов, но с всичките съпътстващи това идентичностни тревоги. И такива хора има. 

Разбира се, Минеков може да приеме разкаянието на Манолова за увлечението ѝ по Пеевски. Други десни хора, особено такива, за които търсенето на доводи не е присъщо априори, не могат да й простят. Някои десни реагираха така във Фейсбук:

"Намеря ли такава отрепка сред приятелите си,

която пряко, косвено, директно, индиректно, вербално, невербално или по какъвто и да е начин да подкрепя за първи, втори, трети или двадесет и трети тур Мая Манолова, ще я изтрия за вечни времена от листата"...

Сигурен съм, че по-голямата част от градската десница смята, че евентуалното гласуване и за Фандъкова, и за Манолова са еднакви грехове. Мнозинството от малцинството е убедено, че групата трябва да остане идеологически чиста, непокварена от злото на големите партии. Както се казва: "Бедни, но честни, гладни, но влюбени". Което е повече от похвално, стига да не води просто до поредната изборна загуба, до поредното роене, до поредния срам. Дясната история от началото на века насам е история на разпада. История на шепа хора, които смятат себе си за честни, умни и безгрешни; хора, които не се страхуват да останат още по-сами.  

Ако от цялата история дотук сте разбрали единствено, че десните просто трябва да изберат за кой чужд кандидат да гласуват на балотажа или просто да пасуват, нищо не сте разбрали. Десните трябва да направят много повече - да изяснят дали са наистина десни, или са се поддали на либералната инвазия, която от години срива границите в идеологиите. Десните трябва да отворят вратите си за съмишленици, а не да се дебнат по социалните ъгли. Десницата трябва да търси лицето си, а това минава през граници - на първо място с БСП, но след това и с ГЕРБ. Граници, които не означават сепариране, не означават себедостатъчност, не водят към политическа секта. Ако те сторят това, бързо ще стигнат до общи действия и единни кандидатури. И един ден ще спрат да си задават въпроса: А ние за кого ще гласуваме на балотажа..? Щото там ще си имат кандидат. Ако не направи това, градската десница по-добре да престане да мъчи политиката и да се разформирова. А ние може да се надяваме, че някой ден ще се появи по-читава десница. 

 

 

Източник: "Сега"

Read 240 times

Станете почитател на Класа