Д-р Джекил и мистър Хайд – Корона дневници от Ел Ей Или, двете лица на лекарската професия

Д-р Джекил и мистър Хайд – Корона дневници от Ел Ей Или, двете лица на лекарската професия
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    03.05.2020
  • Share:

Corona Diaries
Dr. Jekyll and Mr. Hyde

 

Няма как да не сте попадали на израза: A picture is worth a thousand words – тоест, една снимка понякога ни казва много повече от думите. Разгледайте внимателно този колаж. Всичките са лекари. Но, нека се опитаме да открием разликите между горната снимка на двамата добре изглеждащи и добре сложени мъже, които видимо прекарват по-голямата част от времето си пред огледалото и във фитнес залата, и тези по-надолу, които през последните месец-два, буквално живеят в спешните отделения, в които работят и се борят за живота на стотици заразени от Ковид.

Dan Erickson и Artin Massaihi – неприкрити поддръжници на Тръмп – са съсобственици на единствените 5 на брой Urgent Care клиники (бел. ред. – за спешна помощ) в Bakersfield -малко градче намиращо се в пустинята северно от Лос Анджелис. За незапознатите, този вид лечебни заведения са нещо като частна спешна помощ – места, в които хората отскачат за неотложни медицински услуги. Да речем, миете чаша която се чупи в ръцете ви и се налага бързо да ви праснат няколко шева. Къде отивате? Отивате в клиники като тази на д-р Ериксън, тъй като са в пъти по евтини от спешните отделения в болниците.

Тези клиники са 100% for profit – тоест създадени да печелят от бързи манипулации. Те нямат нито капацитета, нито специалистите на големите болнични заведения. Нито кой знае каква грижа за здравето. Създадени са с една цел – бизнес… нищо повече. В това, естествено няма нищо лошо, нито незаконно. Те си имат своето място в пазарното здравеопазване в Щатите. Лошото, или опасното идва, когато собствениците на тези конкретни клиники, Ериксън и Масахи, разбираемо фрустрирани от загубата на клиенти-пациенти поради карантината, и наблюдаващи с ужас обезкръвяването на бизнесите си, решават да вземат мерки и да запушат пробойната. Най-вероятно всички сте успели да изгледате видеото, което буквално взриви мрежата, и в което двамата юнаци, лъснати и облечени специално за случая в колосани scrubs (както наричат работните лекарски облекла), и в което правят на пух и прах всичко което сме научили до момента за болестта.

 

Горе: д-р Дан Ериксън и д-р Артин Масахи. Надолу: снимки на лекари от американски болници след тежки дежурства, с белези от притискането на предпазни шлемове. Снимки: от фейсбук-страниците на лекарите

 

Разбира се, на никой в този момент не прави впечатление, че двамата изглеждат и се държат като манекени от реклама на фармацевтична или здравноосигурителна компания, защото… са лекари, видимо знаят какво говорят, и го правят ерудирано, без емоция, спокойно и убедително, позовавайки се през цялото време на данни. Как дори за миг да се усъмним в мотивацията им? А, и в данните им. Та те са гласът на разума. Този глас, който много от нас така жадно чакаме да чуем от месец и повече. Грип като всеки друг… нищо страшно. Внушават ви, че е нещо друго по политически причини, карат ни да ви лъжем, и т. н.

 

И ловкото и периодично повторение, така че да се вклини трайно в подсъзнанието, на фразата: “Millions of cases, small amount of death”! (бел. ред. – милиони случаи, малко починали). Бам!!! Край! Всеки, който се занимава с реклама или някаква форма на подсъзнателно внушение, знае силата на повторението. Знаят го и тези двамата, и знаят че точно това искат да чуят милионите, чийто нерви са обтегнати до скъсване. Милионите загубили работа си, средства, и каквато и да било сигурност в утрешния ден. Тези, които не знаят какво ще сложат на масата след още месец изолация. Може би вече стотиците жертви на домашно насилие. И, най-вече…хилядите, които напълно сериозно вярват в „световния заговор“ срещу човечеството. Тези двама хубавци, много добре знаят, че тази фраза е музика за ушите на всички тези хора, и че със сигурност ще отключи гнева на мравките. И го постигнаха. Резултатът е налице. Видеото е гледано от 4,3 милиона души, преди Google да го свали – нещо, което допълнително въоръжава тези които сънуват, че в момента върлува цензура и в ход е таен план за демонтиране на демокрацията и установяване на глобална диктатура.

 

Белята е станала. Духът е излязъл от бутилката и няма спиране. Малцина са прочели последвалите реакции, в коитосериозни организации като American College of Emergency Physicians (бел. ред. – Колежът за спешни лекари) и American Academy of Emergency Medicine (бел. ред. Академия по спешна медицина), „емпатично“ осъждат действията и безотговорните изказвания на Ериксън и Масахи. Както и тенденциозно изопачените данни, които представят. Нито се интересуват дали кракът на тези двамата е стъпвал там където наистина се води битка с болестта. Там, където вече месеци, и с риск за здравето и живота си, колегите им (от долните снимки), полагат неистови усилия. И защо да се интересуват? Те са чули това което искат да чуят: ИСТИНАТА! Ще ми се да ги попитам как биха реагирали, ако примерно д-р Енчев им беше казал неговата истина за вируса. Дали щяха да го вземат на сериозно?

Истината вече не е само една единствена. Тя има безброй лица. По мярка за всеки вкус, настроение или политически пристрастия. Ако преди известно време една новина звучеше просто като: В Малайзия е станало земетресение. Данни за жертви няма, и толкова… то сега тази новина ще има десетки варианти, които ще звучат като: В Малайзия е станало катастрофално земетресение, предизвикано от слугата на дявола, Бил Гейтс. Загиналите са стотици хиляди.

 

Фактите вече нямат никакво значение. Избираме си на кого и на какво да вярваме според нуждите и настроенията. Естествено, поради природата си, имаме нужда да се групираме около някаква кауза. Да си създаваме божество и да организираме секта. И, ето ги новите богове: Мутафчийски и Мангъров. Тор и Локи. „Левски“ и ЦСКА. Всеки си има своите привърженици, и битката е в разгара си. В началото по-кротко, дори учтиво. Но след седмица две, тона загрубя.

Изолационистите са: „страхливци и паникьори“, „стадо, което си иска пъдаря“, „посредствени хора, които не знаят друго освен да се подчиняват на правила, униформи и пагони“, и т. н. любезности.

 

В другия лагер са: „смели и морални“, „борци за свобода и загрижени за демокрацията и икономиката“. Ако в началото е имало някаква форма на дебат… тя бързо се изпари. И двете срани отричат да са политически мотивирани. Замерят се с линкове, и твърдят, че следят учените и експертите. Но… всъщност, колкото и да не ни се иска да признаем… всичко е политика. Вирусът е само повод. Катализатор, който отключва различия помежду ни, които до вчера са дремели, или са били замитани под килима за да поддържаме някакви взаимоотношения. Днес е трудно да ги прикрием. Невъзможно е и да спорим. Това че в спора се раждала истината е меко казано смешно. Спорът е възможен единствено между съмишленици, които имат да изглаждат някакви различия. Но, не и между фундаментални противоположности.

Двете фракции си вървят, всяка в своя коловоз. Вирусът дори е на заден план. На преден е доказването на правотата. И разприятеляването, което неизбежно съпровожда този сблъсък. Уж всички искаме едно и също… да победим вируса, нали? Но, в крайна сметка когато след година-две това се случи, едната от двете фракции ще се окаже че е била по-права от другата. Коя не знам. Но, без да искам се сещам за миналото безгрижно лято в София, когато след мач агитката на Левски обикаляше победоносно из центъра и скандираше: „Еб..ме ли ви във г.за?“ Тогава ни беше смешно. Сега не ни е. И май не се различаваме много от футболните запалянковци във виртуалните си престрелки.

 

Винаги ме е било страх от хора, които са абсолютно сигурни в себе си и в убежденията и познанията си. И съм се стремял да не изпадам в подобен капан. Доколко се справям не знам. Знам, че съм избрал да следвам някакъв относителен разум, и в конкретната ситуация да се доверявам на наистина доказани учени и институции. Може и да греша. Може и чуждият Бог да е прав. Ще видим.

 

А иначе, както във всяка друга професия… има доктори и доктори. Някои неизбежно са по-добри от други. И не всички непременно са мотивирани само от етиката и грижата за пациента. Някои имат да изплащат „Ферари“ и триетажна яхта.
Бъдете здрави и си пазете нервите.

 

– –
Corona Diaries (корона дневници) – от фейсбук-страницата на автора

 

– –
* Авторът е художник в киното и аниматор, работил е в големите киностудии като „Сони пикчърс“, „Уорнър“, и с режисьори, сред които Спилбърг и Земекис. Създал е някои от типажите в „Хари Потър“. Живее в Лос Анджелис от 21 години.

 
Владимир Тодоров.

Станете почитател на Класа