Sic transit gloria mundi: цената на популярността във време на чума

Sic transit gloria mundi: цената на популярността във време на чума
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    03.05.2020
  • Share:

Чета из пресата: На 22-23 март шефът на НОЩ ген. Мутафчийски „се радваше на 89% одобрение“, с 16 пункта повече от Борисов (който кой знае как беше си напомпал рейтинга около пет пъти). Заговори се усилено, че генералът в черно е бъдещият ни президент. На 2 май „заповедта на премиера вече е факт, ген. Мутафчийски няма да дава брифинги, а неговото отстраняване от публичното пространство стана в негово отсъствие... не му бе дадена възможност сам да съобщи за оттеглянето си, а това стана чрез медийния съветник на премиера“.

 

 

Класикът на поп-арта Анди Уорхол направи утешителната забележка, че всички ще преживеем своите 15 минути слава. Кой като него с картинки с варели и банани, кой с брифинги. Ген. Мутафчийски ги преживя скорострелно. И пожертва за тях репутацията си на лекар и човек, градена цял живот, както научавам от знаещи колеги в социалните медии, понеже не го познавам.

Живеем в интересно време. Интересни са ми тайните пружинки в главата на един осъществен професионалист хирург, които го карат да се жертва като оброчна овца за оцеляването на един „тъпоумен интригант, майстор на оцеляването“ (по точната оценка на Forbes от септември 2016 г.) и 15 минути прожекторна слава.

Умният проф. Мутафчийски ли не е знаел, че Борисов ще го похарчи при първия случай като дребни пари, без да му мигне окото? Дори след като от доста време го контрираше с тв изявите на доц. Мангъров? Този човек трябва да е опериран от достойнство, както и всички други професионалисти, работещи за Борисов.

За характера на самия премиер, тази рядко срещана смесица от патологичен нарцисизъм, агресивно-самодоволна простащина и паническо малодушие, съм се разпростирал подробно на друго място и по-долу давам препратка.

Интересни са ми колегите журналисти, които довчера хвалеха Мутафчийски за „прекрасния му български“. Чудя им се как се радват на „ефективността“ на НОЩ? Ефективност в какво? Може да не си политически коментатор, а lifestyle журналист, и прекрасен lifestyle журналист, да. От това също има нужда. Но как може да си тъй лишен от политически усет?

Напълно незаконният, както разбрахме междувременно от компетентни юристи, нощен брифингов щаб бе изключително политически, пропаганден, репресивен орган на мутрорежима, паническа импровизация на уплашения до смърт от испанското разследване на Барселонагейт премиер.

Мутафчийски бе медийната бухалка на мутропремиера, турена да сплашва народа, да го държи в подчинение, да не се съпротивява на демонтажа на държавата, на установяването на еднолична брифингова диктатура.

Вирусът, разбира се, бе щастлива случайност – Борисов би се хванал и за метеорит. Както се хвана и за несъществуващата опасност от горския пожар отпреди седмици край Чернобил. Простодушният Мутафчийски така си и каза от „телекрана“ – премиерът сметна, че трябва да свикаме извънреден брифинг в 23 часа да ви кажем, че няма опасност.

Интересно ми е и каква стойност имат социологическите проучвания в условията на извънредно положение и постоянно нагнетяване на истерия от „телекрана“? Какво научаваме всъщност от 89-те процента одобрение за Мутафчийски, за чието съществуване никой извън кръга на познатите му не е подозирал месец по-рано и за когото утре никой няма да си спомня? Какво научихме всъщност от постоянното тикане години наред на Кристалина Георгиева на второ място в класациите по одобрение след премиера Борисов, без изобщо да е политик или фактор в българската политика? Кой определя одобрението? Кой и колко да бъде одобряван? Ако е премиерът, защо просто не питаме него, а да се хабим с телефонни проучвания?

Интересно ми е какво мотивира колегите, които сами постоянно нагнетяват истерия у себе си и у другите в социалните медии? Вече разказах – познавам десетки хора, включително сред най-близките си, които преболедуваха от ковид-19. Но истерията не ми е позната като душевно състояние и не ми е напълно разбираема у другите. Гледам си всекидневно работата както винаги, мия си ръцете, слагам маска в магазина и в автобуса, опитвам се да помагам на близките да преживяват карантината по-леко. Тук, в епицентъра Ню Йорк.

А не в България, дето ефектът от ковид-19 статистически е горе-долу като на Северния полюс.

Една от истеризиращите колеги социалисти е живяла обаче преди време 23 години в Италия и приятелката й наскоро едва не загубила мъжа си. Тя искрено ми пожела да се разболея, да се разболеело и семейството ми, за да разбера за какво ставало дума.

Истерията е слугиня на беззаконието, на мутродиктатурата.

Едно предположение – нещастните хора, или както сега е по-прието, депресираните, обичат общите беди, защото те някак и легитимират, и омаловажават техните лични реални или имагинерни беди. Общото зло не е зло, казва мъдрият български народ.

Значи в България имаме страшно много нещастни хора. Не е новина, разбира се. Просто за сетен път се убеждавам.

 

Валентин Хаджийски

Станете почитател на Класа