Журналистика и медии по света и у нас в условия на криза

Журналистика и медии по света и у нас в условия на криза
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    05.04.2020
  • Share:

Медийната политика и ролята на журналистиката в извънредна ситуация като сегашната странно защо остава встрани от коментарите и анализите, въпреки че в социалните мрежи прелива от мнения на граждани било то за пренасищане на темата за корона–вирусната пандемия, или за „глуповати” въпроси на репортери, или за увисващи в пространството и неизяснени казуси от политици. А в такъв момент читателите и зрителите търсят опора в медиите. Използването на електронните издания в Европа се увеличи с няколоко десетки процента, а интернет–страници на телевизии – с няколко стотин, в отделни случаи над 900%.

Кризата е предизвикателство и за журналистите. Те също са на „предния фронт”, както тези дни се казва за лекари, полицаи, осигуряващите ток, вода, хранителни стоки за населението. Ако се опитаме да направим едно сравнение с работата на журналистите в другите европейски страни и в България, ще видим разбира се много общи неща, но и определени разлики.

Редакциите в Западна Европа работят в намален състав, част от редакционната работа се извършва от домовете, интервюта се вземат по телефона и по скайп. В Турция обаче само за една седмица 7 журналисти бяха арестувани и им бе повдигнато обвинение във връзка с техни журналистически материали. В Словения бе обвинен журналист, поискал информация от ведомствата за реакцията на правителството по кризата. В Унгария бе въведен драконовски закон за публикуване на „фалшиви новини”, чиято интерпретация в криза винаги е доста спорна, а позволява и политическа злоупотреба. В Армения журналистите имат право да съобщават само официалната информация от правителството. В Египет бяха закрити две електронни издания, а един американски кореспондент бе предупреден за неточни данни за заразените в страната.

В началото разликата между повечето западноевропейски страни и България беше, че в първите медиите запазиха нормалното съдържание в програмите си и поспепенно нарастваше обема на новините за развитие на кризата, докато у нас изведнъж темата изпълни цялото медийно пространство и само след 7–10 дни силно увеличи тревожността на на хората. В българска медия вече не можеше да се информираш подробно за това, какво става в Близкия Изток, Сирия, Либия, Украйна и др. В интерес на истината едва след този период се появиха плахи опити за предавания, внасящи известен оптимизъм, показване на добри примери, вдъхващи надежда. Показателно е, че докато в Западна Европа в началото на кризата се появиха безброй карикатури, в България почти нямаше такива.

Както в останалите европейски страни, така и у нас в началото на кризата наистина имаше едно механично предаване на сведения за развитието на заразата, без критични въпроси, без използване на журналистически похвати. Такъв подход обаче не допринася за изграждане на доверие между медиите и обществото.
Формирането на общественото мнение е особено важно в момент на криза и зависи от това, доколко критично медиите се отнасят към проблемите, мерките, решенията, като посочват отговорността на субектите в тази криза.

Широкият обществен консенсус се оказа много важен в западноевропейските страни, а за това определено допринесоха журналистите. Но не преповтаряйки посланията на управляващите, а с аргументи и критики.

Всичко това е професионално и морално предизвикателство за хората от всяка редакция. Предполага се, че те изхождат от разбирането, че са част от събитията в кризата.

В Германия журналистите показаха хаоса и закъснялите или липсващи мерки от държавата. Някои медии обаче, поемаха ролята на поучаваща и препоръчваща инстанция, предупреждаваща „Ако не променим това, здравната система ще се срути.” Или „Ние имаме само този един шанс!”. В подобно поведение няма журналистика, неутралност, сдържаност. Подобен фаталистичен изказ предизвиква несигурност.

В обстановка на паника се допускат и грешки, като например от CBSNews, използвал филмови снимки от Бергамо във фалшив контекст. Нонямашедоказателствазаумишленозаблуждаване.

В България обаче, опитите да се използва трагедията в такава криза за да се провеждат атаки срещу политически противници, каквито си позволяваха някои водещи, както и политици и министри, отблъсква българския зрител. Особено разочароващо е, когато някои талантливи журналисти или добри анализатори се изкушават да използват човешката драма за да сеят своите крайни политически нападки. Те приличат на ментета–шпрее за дезинфекциране, предлагани от от фалшиви фирми в интернет.

Когато в критична ситуация продължава подхода на недопускане на различно мнение или поставяне под съмнение на правителствени и политически решения, това не говори за зрялост на медийната гилдия. Водещи се превръщаха в адвокати на управляващите, когато интервюираният се окаже опозиционен представител или неудобен експерт.

В Западна Европа особено силна чувствителност имаше по отношение на евентуално погазване на демократичните свободи и права чрез предприетите от правителствата мерки за ограничаване на заразата. Трябва да признаем, че наистина това граничеше с неразбиране на рисковете и бе твърде преекспонирано. Но такива кризи носят в себе си както трансформации на съществуващите порядки, така и на много поуки. Затова в отговорностите на медиите обаче е изключително съдбоносния въпрос, дали на изхода от настоящите събития ще остане жива идеята за демокрация и правова държава, а журналистите са тези, които при такива процеси са поставени под натиск и проверка. По въпроса за следене на хората през мобилните им телефони в Западна Европа имаше сериозни възражения, но по принцип там има по–голямо доверие към управляващите, което спомага за по–бързото възприемане на подобни мерки. В България недоверието идва повече от лошите практики, които са още пресни в паметта ни, а не от неразбиране на необходимостта да се ограничат недисциплинираните поставени под карантина за да не разнасят заразата.

Независимо от спецификата на темата за корона–вируса, не беше нужно някои водещи да се превръщат в опоненти на професорите в „търсене на научната истина” или на „най–доброто средство” да борба с него. Задача на журналистите беше да извлекат полезна информация за зрителите, а не да защитават в ефир своето ниво на разбиране.

Важна задача на медиите е да поставят онези въпроси, които управляващата в момента власт няма смелостта или интерес да ги постави. А в случая с корона–вирусната пандемия те нарастнаха лавинообразно.

Най–укоримото поведение се крие в незададените въпроси. В интерес на истината, някои опитаха, но без успех. Например, когато министърът на здравеопазването обясняваше, защо е отменил точка от заповедта си от предишния ден, касаеща задължителното носене на маски. Въпреки че водещата на предаването „Още от деня” в БНТ в началото два пъти постави въпроса за липсата на маски на пазара, министърът повтаряше само, че причината за решението му била в „липсата на обществен консенсус”. А истинската причина е, че правителството не ги е осигурило. Същият проблем имат и всички други европейски страни. Но да прикриваш това с „липса на обществен консенсус” е твърде цинично и резултатът е разделяне и противопоставяне на отделни групи от българското ощество една спрещу друга. Позната тактика!

За разлика от този случай, никой не зададе въпроса, защо от всички тестове 90% са от дарение, а само 10% от държавата, валидно разбира се преди 10 дни, сега нещата се променят след направените нови поръчки.

Защо никой не призна факта, че предложените от правителството икономически мерки се базират изключително на гарантиране на кредити, а навсякъде по света имаше безвъзмездни помощи? Така се прави при бедствия и кризи.

Ако журналистите са четвръта власт и нейн коректив, не трябваше ли да подскажем, че преди да теглим кредити, което така или иначе ще бъде неизбежно, трябваше всяко министерство да преразгледа ефективността на структурите си и съкрати излишните, правителството да отмени решението си от февруари за 37 млн лв за ремонтиране на стадиони, да закрие изчерпилата функциите си Комисия по досиетата и т.н и т.н.

Никой не реагира, когато от ЕС нарекоха помощите на Китай, Русия и Куба за Италия и други страни „фалшива новина”, а дни по–късно /на 02.04 2020 / лично председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се извини на Италия за закъснялата реакция и изброи списък с мерки. За нагнетяване на омраза и неверни представи относно тези международни жестове вина имат и медиите, които допускат изявления, независимо дали на български евродепутат или представителка на ЕС в България, които или твърдят, че тези помощи са „фалшиви новини”, или че били изпращани военни разузнавачи в Италия, а Москва реагирала „брутално”.

Не е атестат за журналистическа критичност, когато се приемат завишени наказания за граждани, а няма такива за неизпълнили задълженията си ръководители и ведомства.

В повечето страни мерките на правителствата се свеждаха до ограничения, изолация, избягване на социални контакти, което бе първата необходима и правилна мярка. Но това също има своята цена и ако хората искат да я знаят и питат, не бива да се премълчава. Нека сами да сравнят цените на безотговорното поведение и на ограниченията спасяващи животи.

Трябваше ли да чакаме президентът Радев да обърне внимание на проблема, че хронично болните се оставени на заден план заради фокусирането ни върху заразените от корона–вирус, а това ще води до увеличаване смъртността и между тях. Тревожни сигнали за това циркулираха в социалните медии.

В Германия и някои други европейскси страни бе остро критикувана стратегията на така наречения „стаден имунитет” /да се оставят работещите да се заразят и придобият антитела, а уязвимите да си отидат/. Критиките стигаха до определения като „това е нов фашизъм, античовешка фантазия”. В резултат управляващите смениха подхода си. Журналистите имаха смелостта да наричат „глупости” твърдения като това на професор Сухарит Бакди, че мерките трябва да се въвеждат след като се установи опасността на вируса.

В България имаше остра рекация само в социалните мрежи на въпросите на една репортерка за строги мерки спрямо най–уязвимите –пенсионерите, сякаш те са ни виновни за кризата. Нямаше отговор на двамата бизнесмени, които предлагаха обособяване и изолиране на обществото на две групи, като част от едната бъде настанена във верига туристически комплекси, което държавата да финансира с 40 млн лева, въпреки прозрачното намерение един милионер да печели от това. Тревожното е, че при такива екзотични, но цинични идеи, освен техния противоправен характер /за разселване при бедствия и войни/, не бяха разпознати и множеството практически, морални, здравословни, вредни и трагични последствия за обществото и правата на нашите възрастни родители. Защо обръщаме внимание на такива идеи? Защото още сме в етап „затишие пред буря”, а какво ще родят умовете на такива хора , когато достигнем „пика” на кризата?

Част от причините за някои слабости в нивото на репортерите, на присъстващите на брифинги може би е и в това, че за разлика от западноевропейските страни у нас няма ясно профилирани по отделните сектори журналисти. Друга причина разбира се са зависимостите от собственика или от някои механизми на държавата.

Добре би било, ако се публикуват материали от западния печат под рубриката Другите за нас”. За съжаление такива публикации не винаги са ласкави и може би за това си ги спестяваме, с изключение на една–две агенции. Т.н. днес, 03.април, в германския печат четем: „Реакцията на българите е отчасти цинична - убеждение, че правителството просто чака европейски фонд за помощ, преди да обяви първите си случаи - и отчасти с типичен фатализъм, виждайки още една криза в дългата поредица от български катастрофи. В момента има малко доверие, тъй като едва ли някой действително вярва, че правителството или здравната система могат да управляват кризата.»

Прави впечатление, че в България се появиха няколко нови сайта, но един бегъл поглед показва общото в тях: те са еднолични, не публикуват материали на други автори и сляпо защитават управляващите в едностранчиви и тенденциозни коментари. Същевременно продължават фалшивите новини от познати вече електронни издания, които се представят за „леви”, но нанасят изключителна вреда с нескопосаните си обвинения и е учудващо, че някои читатели мултиплицират такива „новини” през социалните медии.

Погрешно и лековато е да се обявяват за „конспиративни теории” някои безспорни факти. Те ще продлъжат да се коментират и след сегашната криза. Медиите ги изключват от вниманието си, а би трябвало да оборят параноичните теории и изяснят причините за останалите. Защото има както безспорни доказателства, включително и от научни източници, така и странни съвпадения на факти и дати. Освен това, ако в близкото минало за изплуване на истината са били необходими години, днес за това понякога са достатъчни броени часове или поне имаме увереност, че скоро ще научим истината. Не случайно в предишни коментари посочихме ученията в Германия през 2012 г. и в САЩ през 2019 г., предвиждащи с абсолютна точност сегашната пандемия. Но в България имаме твърде къса памет за всичко: за предупрежденията за терористичния акт, за преврата в Украйна, за миграцията, за целите на турската политика, за избора на боен самолет и др.

Журналистът трябва да свързва събитията, да съпоставя фактите. В международен план абсурдни твърдения във време на общочовешка трагедия изострят ненужно отношенията и блокират спешно необходимата взаимопомощ. Трябва ли към икономическиея шок да си причиняваме и моралния? Във вътрешен план щеше да бъде полезно например да се съпоставят изказванията на Ангела Меркел, президента Макрон и Бойко Борисов. В кризисна ситуация не трябва да се допуска междупартийни и междуличностни борби да торпилират крехкото единство по най–важните въпроси на сигурността и живота на хората. Последното би било най–лошия сценарий за България. Преди да искаме от хората разбиране, трябва да покажем, че ние сме способни да поставями партийните и лични интереси на втори план пред спасението на нацията.

Положителен е обаче фактът, че анализаторите своевременно разпознаха и обърнаха внимание на произтичащите от кризата промени в глобален мащаб и медиите им дадоха гласност. А това е особено важно за нагласите и поуките, с които ще пристъпим към създаването на нови отношения, нов световен ред и ново бъдеще. Журналистиката също е призвана да извлича от ставащото въпроси на бъдещето. А то идва достатъчно бързо.

 

 

   Клуб „24 май”

Станете почитател на Класа