Заплахата за световната сигурност поставя пред тежък изпит и България

Заплахата за световната сигурност поставя пред тежък изпит и България
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    02.04.2020
  • Share:

Комбинацията от смъртоносен вирус, неправилно планиране и некомпетентно управление тласнаха човечеството по нов и тревожен път1.
Този път не е за нас, за българите тази констатация.
Защото тук за какво планиране става дума?
В началото на прехода се настояваше за налагане на пазарни отношения.

Рисуваха се ведри перспективи пред човечеството в условията на саморегулиращ се пазар, при който държавна намеса не е необходима. В действителност от така наложената нова парадигма се възползваха само свръхсилните държави. Докато страните в преход, като България, се загубиха в нея. В същото време редица политици и правителства се възползваха от налагания нов модел, като превърнаха прехода вътре в страната в криминален, а те заедно с най- ярките представители на престъпността се възползваха от него, като заедно се превърнаха в елит, повярвал си, че може да остане безнаказан и несменяем национален лидер.

Пандемията на коронавируса разтърси световната система, доведе до множество последствия, които едва сега започваме да осъзнаваме, промени живота, внесе хаос на пазара и показа реалното ниво на компетентност на правителствата, но и в бъдеще обещава да доведе до тектонични промени на световната сцена1.

В същото време в България от години се налага разбиране, че всяко социално позициониране зависи от близостта до властта и послушанието към нея. А всеки, който вижда, че „царят е гол” е добре да не го споделя, защото или ще е възприеман за луд, или за самообричащ се маргинал. Както в края на своята обществено- политическа кариера(и за съжаление, в края на своя живот) в едно от последните си интервюта проф. Николай Василев заключи: „Мускулите победиха разума”. Каза го по повод минималния брой гласове, които събра, като се кандидатира за президент.

Водени от първоначално изписаните констатации, от желанието да разбере посоката на настоящето и бъдещо движение, авторитетното американско сп. Foreign Policy(https://foreignpolicy.com/)2 организира интервюта с 12 водещи мислители, в които те дават прогнози за световния ред след пандемията.

Какво ни казаха те?

Според Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардския университет светът ще стане по-малко отворен, проспериращ и свободен, а пандемията ще укрепи държавите, засили националистическите настроения в тях и принуди всички правителства да приемат спешни мерки за борба с кризата. Но след нея много от тях няма да искат да се разделят с получените правомощия. Центровете на властта и влиянието ще се преместват от Запад на Изток съобразно тежестта и придобития авторитет на страните. Южна Корея и Сингапур реагираха успешно, Китай допусна грешки, реакцията на Европа и Америка бе бавна, лошо мислена и изпълнявана, блестящата западната „марка“ замърсена. Ще се запази конфликтната същност на световната политика и вероятно започне дистанциране от хиперглобализацията, при което гражданите все повече ще търсят защита от собствените национални правителства3.

Но нашите български правителства и партии градяха своята политика върху вярност към глобалните и евроатлантическите ценности, внушения за необходимостта от „частичен отказ от суверенитет”, а ако си позволяваха да говорят за национални интереси, приоритети и цели, предпазливо се оглеждаха за предварително одобрение.

Единствен по темата заговори за кратко президентът Румен Радев, по чиято инициатива бяха проведени дискусии вътре в страната и реализирани някои срещи навън. Както кръгла маса, на която учени, общественици и експерти предложиха визия за развитие на българската външна политика и в посока към Изтока. Но форумът не срещна необходимите разбиране и подкрепа в развитие.

В търсене на алтернатива добри възможности осигурява Стратегията за национална сигурност, приета от 2011 г., без ревизията с новоприетите нейни актуализации по предложение на сегашното правителство и това Народно събрание.

За край на глобализацията говори и Робин Нибълт, директор на Кралския институт за международни отношения, който изтъкна, че демонстрираната сила на Китай ще кара американските политически елити да отказват на Пекин достъп до високи технологии, от което правителства, компании и общества ще трябва да се готвят за продължителна икономическа самоизолация. Според ученият е малко вероятно светът да се върне към идеята за взаимноизгодна глобализация. Той дори допуска загуба на стимул да бъдат защитавани постиженията на глобалната икономическа интеграция и архитектурата на познатото глобално икономическо регулиране, които ще почнат да се влошават и рушат. Допуска се пак запазване на международното сътрудничество и отхвърляне на откритата политическа конкуренция само при невероятни усилия от страна на сегашните политически лидери. Но у нас повечето политически лидери нямат достатъчен кредит на доверие.

Кишор Махбубани от Националния университет на Сингапур допуска „китае- центрична глобализация”. Според него пандемията COVID-19 няма да доведе до фундаментални промени в глобалната икономика, но ще ускори нейното преориентиране от американска към китае- центричност. Ученият сочи, че американското население е загубило вяра в глобализацията и международната търговия. А Китай и китайските лидери не са забравили столетията унижения, възползване от благодушието им и опитите да бъдат изолирани, макар тяхното икономическо развитие сега да е резултат от същата глобализация. Той допуска, че ако САЩ цели да поддържа своето лидерство, ще изпадне в геополитическа конфронтация с Китай и всички фронтове. А ако се стремят да подобрят благосъстоянието и социално положение на американците, то това не може да мине без сътрудничество с Пекин.

Явно и тук за България стои въпросът как да се възползва от алтернативите.

Според Джон Икенбъри, професор по политически науки и международни отношения в Принстънския университет кризата ще подтикне всички да обсъждат стратегии, при което националисти, антиглобалисти, ястреби и дори интернационалисти ще откриват, изтъкват и доказват правилността на своите възгледи. В същото време икономическите щети и социалния срив ще обуславят движение към национализъм и съперничество на великите сили. Както от 30-те и 40-те години на миналия век, когато Франклин Д. Рузвелт с други интернационалисти създават следвоенния ред, при което реорганизират отворената система с нови форми на защита и взаимна зависимост, принудила САЩ да съдействат за създаването на глобална инфраструктура за многостранно сътрудничество. Процесът обещава западните демокрации да преминат през верига от реакции, чиито катализатор е чувството на уязвимост, оттам придобият националистически характер и се насочат към нов вид прагматичен и отбранителен интернационализъм.

Що се отнася до САЩ може да се окаже прав Н. Чомски за „самоизключването им от фундаменталните принципи на световния ред, за чието формулиране и въвеждане в сила сами са играли най- съществена роля”4.

У нас няма политическа партия, играч или правителство, които да не правят това. Независимо от своите провали, като разчитат на късата обществена памет, на новите достижения на политическите технологии, на скритите канали за въздействие и зависимости, те с лекота се впускат в отричане на свои стратегии, обсъждане на нови или компромиси заради властта.

Според Шанън О'Нийл от Съвета по международни отношения COVID-19 подкопаването на базови устои на световното производство ще принуди компаниите да преосмислят интегрираните вериги за доставки, включващи множество страни, особено които са се оказали под икономически натиск от китайските, търговските войни на Доналд Тръмп и новите технологии. Според него докато пандемията прекъсва икономически връзки, затваря фабрики, оставя производители и доставчици без храна, суровина или продукция тя ще принуди компаниите да се грижат повече за произхода на своите продукти, ще промени икономиката за сметка на повече правителствена намеса и стратегическо складиране, като доходността ще спадне, но логистичната стабилност ще се увеличи.

Тук пред страната ни се очертават опасни тенденции.

Нашата собствена икономика беше безотговорно рушена, криминално разпродавана, а за нейното съживяване се разчиташе на чужда инициатива, воля и чудо.

Сега за излизане от това положение е необходима нова икономическа политика, която да съответства на новите реалности и тенденции.

Пандемията да е за добро допуска Шивсханкар Менон, бивш съветник по националната сигурност на индийския премиер. Според него тя ще промени политиката, като кара обществата да се обръщат към правителствата. В същото време ще се осъзнава, че авторитаристи и популисти не се справят добре, докато новата опасност ще доказва, че не е дошъл краят на взаимосвързания свят макар всички да се затварят в себе си, търсят автономия и опитват да вземат контрола над собствената си съдба. Като сочи в перспектива по-беден, зъл и по-малък свят Менон вижда обнадеждаващи знаци- Индия организира конференция с участие на всички южноазиатски лидери, призовавайки за общ отговор на пандемията.

Според Джоузеф Най, професор от Харвардския университетСАЩ ще имат нужда от нова национална стратегия, различна от обявената през 2017 г. от Доналд Тръмп, чиито акцент пада върху съперничеството между големите сили, които няма да успеят да се защитят сами срещу тази и други транснационални заплахи(напр. глобално затопляне), ако американската сила бъде поставяна над други.

Ключът към успеха се крие в споделяне на властта с партньорите.

В противен случай всеки ще поставя своите национални интереси над всичко друго.

За България не е лошо да се вгледа в себе си и разбере, че отдавна не е суверенна държава заради своите досегашни елити от където следва и загубата на основно качество, чието възстановяване ще изисква огромни усилия и единство на цялото общество, но съчетано с подмяна на сегашния национален елит.

Според ген. Джон Алън, президент на института Брукингс в САЩ както винаги историята ще бъде написана от победителите, този път на коронавируса, като всяка държава и член на обществото изправени пред последствията, които оцелеят, ще обявят „победа“, включително над страни, където последствията ще се окажат по-пагубни.

При това всеки ще изтъква своите успехи и предимства.

Той прогнозира кризата да промени международната структура на властта, защото подкопава икономическата активност, стимулира напрежение, намалява производствен потенциал. Предвижда пред най- големи да се окажат развиващите се страни, притежаващи голям брой уязвими работни места. Според него огромния натиск върху международната система ще доведе до нестабилност и конфликти вътре и между страните. Лауреатът на наградата ПулицърЛори Гарет се очаква фундаменталният шок на световната финансова и икономическа система да породи констатации, че световните вериги на доставки и дистрибуция са дълбоко уязвими. От това ще следва оттегляне от глобализацията, докато компаниите ще делегират производства на подизпълнители по целия свят и доставят продукти по схема за незабавни доставки, спестявайки разходи за съхранение. Всяко задържане на продукти ще се възприема като показател за неефективност. Мащабите на финансовите загуби ще накара компаниите да излязат от пандемията с недоверие към подобен модел, като потърсят преход към нов етап. Веригите за доставки ще се стремят да стоят по-близо и да си гарантират защити от бъдещи смущения, като дори да намалят печалбите ще сестремят цялата система да е по-стабилна.

Ричард Хаас, председател на Съвета по външни отношения прогнозираповече провалени държави (failed states). Според него повечето държави ще се оттеглят, затварят в себе си, съсредоточават върху вътрешни, а не външни проблеми и ще целят самодостатъчност. Ако много страни изпитат икономически трудности, те забавят своето икономическо възстановяване, а някои ще се окажат на ръба на срив. Ученият допуска кризата да допринесе за влошаване на отношенията между САЩ и Китай, да отслаби европейската интеграция, но и очертае възможности за укрепване на глобалната здравна система.

Кори Шейк, зам. директор на Международния институт за стратегически изследвания твърди, че САЩ са се провалили в теста за лидерство заради демонстриран егоизъм и бездарно упорство на тяхното правителство. Според него последиците могат да бъдат значително смекчени, ако международните организации предоставят повече информация, която да позволи на правителствата да се подготвят.

Ако го направят САЩ, ще покажат, че не живеят само за себе си.

Николас Бърнс, бивш заместник държавен секретар на САЩ по политическите въпроси оценява пандемията като най-голямата глобална криза на този век, огромна по обхват и значение, като финансова и икономическа криза може да засенчат Голямата рецесия от 2008-2009 г. Ученият критикува нивото на международното сътрудничество, като визира нежеланието на САЩ и Китай да се откажат от взаимни обвинения за кризата вместо да дадат пример за ново поведение и доверие. И изтъква примери за силата на човешкия дух, когато лекари, медицински сестри, политически лидери и обикновени граждани демонстрират постоянство, ефективност и способност да повеждат хората, което дава надежда, че света ще се справи с това предизвикателство5.

Тук са необходими някои пояснения за архитектурата от международни организации, които вероятно и сега ще се задействат.

Още повече, че организиралото мозъчната атака американското списание наподобява това на една от най- влиятелните американски институции, Съвета за международни отношения. Д- р Джон Колеман, бивш ръководен служител от ЦРУ заявява: “Ние нито сме независима нация, нито ще бъдем, докато нашата страна се управлява от невидимото управление”. Около разпадането на Югославия автори припомниха, че това е продължение на решенията на Петия конгрес на Коминтерна от 1924 г., който процес продължава след 1991 г., но включва още тайни организации.

Всъщност почти всички посредници при решаването на югославската криза са членове на тайни организации, сред които Съвета за международни отношения, Групата на Билдерберг, Трилатералната комисия и католическата организация “Opus Dei”, различни масони. Skull and Bones Society, основана още през 1833 г. в Йелския университет се свързва с д-р Колеман и Джордж Буш.

Всъщност тайните организации са необходими при процес, който се нуждае от канали и политически връзки, с чиято помощ да се осигурят натиск и контрол върху отделни държави или правителства, включване в управлението на “подбрани, проверени и посветени”, подчинени на общи цели.

Инициативата за създаване на СМО се появява около световната конференция в Париж от 1918 г. заради възникналите тежки проблеми, с които се сблъскват победителите без да могат в кратки срокове да предложат решения. Група англо-американски експерти след съвещание на 30 май 1919 г. в хотел “Мажестик” предлага създаване на институт, който да се занимава с постоянно проучване на международното положение и отношения със седалища в Лондон и Вашингтон. Предвид натрупаният колониален опит на Великобритания се възлага да създаде Група на кръглата маса(Round table groups). Идеолог и ключова фигура става финансовия магнат Сесил Роудс, който формулира целта на организацията: създаване на световна империя начело с Великобритания. Сред най- авторитетните членове се оказват лорд Балфур, лорд Родшилд и лорд Грей. По- късно водачеството се поеме Алфред Милнер. Макар въпросните организации не се финансират официално от държавният бюджет, финансови магнати и компании, те бързо добиват съществено влияние при формиране на британската външна политика. Те издават вестник под името “Кръгла маса”. В британската делегация на Парижката конференция са включени членове от тази група.

Президентът на САЩ Уилсон се сдобива с Група за проучване (The inquiry group) съставена от 8 изтъкнати интелектуалци. Същата формулира военните цели и платформа за Конференцията, като си сътрудничи с Карнегиевата фондация за мир(1910) на индустриалеца Андрю Карнеги.

Пред тях са поставени задачи: формиране на дългосрочна стратегия, изработване на проекти за фазите на външната политика в интерес на Великобритания и САЩ. Така се реализира идеята на атлантизма, родена във Великобритания през XIX век, чиято същина се свежда до тесни връзки между англоговорящите страни, привличане и спечелване на европейски партньори, влияние върху политиката на Америка за постигане на политически, икономически интереси и експанзия.

През 1919 г. се създава Кралския институт за международни отношения(https://www.chathamhouse.org/). На 29 юли 1921 г. в САЩ се създава Съвета за международни отношения (Council on Foreigne Relations), също организация с неправителствен характер и структура, чиито 15 членен състав се оказва заинтересован от информация за международните отношения и изграждане на връзки с цел развитие на разумна външна политика. Между основателите от тогава са имена от клана Рокфелер. Като организира конференции за политически, икономически и финансови проблеми на американската политика, през 1922 г. Съветът работи с правителството, с международни организации, които превръща в свои инструменти, като твърди, че цели да наложи хармония, но при това съчетава явна и задкулисна дейност, с което налага свои идеи в политиката не само на САЩ. Постепенно се утвърждава и превръща в център за придвижване и развитие на кадри от президенти на САЩ, през министри, до директори на специални и военни служби, издатели и журналисти. “Ню Йорк таймс къмпани” се финансира от банкови къщи като “Манхатън банк”, “Хемикъл банк”, “Първа национална държавна банка”, а също от държавните компании “Стандарт ойл”, “Дженерал електрик”, “Браун брадърс” и др.

Крайна неписана цел става изграждането на нов световен ред, с единствено световно правителство.

В първият брой на “Форин афеърс” от 1922 г. изтъкнатият член на Съвета Елиът настоява Америка да се опре на система “на световен федерализъм с еластично и прогресивно законодателство”, с което да осигури развитие за цивилизацията.

Твърди се, че и Ленин е поддържал връзки със Съвета. През 1915 г. той пише за необходимостта от сформиране на съединени световни държави, а в програмата на Коминтерна се говори за федерация на социалистически републики. Така или не, оказва се възможно идеологически противостоящи си организации да застъпват една и съща идея. Постепенно всички налагат тезата, че Съветът за сигурност на ООН да стане Световно правителство.

В Съветът на директорите е концентрирана сериозна мощ.

Заседанията са закрити, а взетите решения се прокарват с общи усилия и придобиват значителна тежест. За да се обсъждат и приемат проекти за бъдещето, се подбират и привличат нови членове от банкови, университетски кръгове, мощни компании, правителствени и неправителствени структури, като всеки получава роля и приноси. Банкерите осигуряват финансови средства, но проектите се обосновават и изпълняват с научна подкрепа. Интелектуалците на Америка възприемат този модел, уверени, че помагат на своята страна. Съветът се събира на редовни годишни заседания, като в дейността си се подпомага от екип съветници. Ако отначало наброява 300 члена, после нараства до 3000, но неговият вътрешен кръг е изключително тесен. По същество мъжки клуб, през 1972 г. Съветът приема 18 жени. От 1995 г. допуска и колективно членство за финансови институции и компании от международния бизнес. Дейността е насочена към формиране на изследователски и научни групи из средите на членовете, на които се поверява изготвяне на проекти за решения по отделни проблеми.

Освен с ООН Светът създава връзки и с други организации, като изгражда мрежа от формални и неформални отношения. Издаван от него “Foreign Affairs” е водеща медия в САЩ и канал за управление на общественото мнение. Технологията се допълва от брошури, книги, дискусии и конференции, чиято цел е критично разглеждане на въпроси, а не консенсус, но накрая окончателните решения се взимат във вътрешния кръг. Всичко това обяснява неписаното правило държавният секретар на САЩ преди полагането на клетва да представя своята програма пред членовете, където се обсъждат всички по- значими за САЩ решения. Подобен механизъм стои и зад всички значими изяви на президента на САЩ. Например преди решението на Труман да се хвърлят ядрени бомби над Хирошима и Нагасаки, през април 1945 г. се учредява временен Комитет за евентуална употреба на атомно оръжие, в който от 8 членове 5 са от въпросния Съвет. Тук се канят водещи политици да излагат свои мнения и планове като Йьозеф Редлих от Австро- Унгария, президентът на Чехословакия Едуард Бенеш, Хайле Селасие и др. След Втората световна война тук дефилират политици като Конрад Аденауер, Вили Брандт, краля на Саудитска Арабия Фейсал, генералния секретар на КП на Полша Гомулка и др. През април 1959 г. е поканен и Фидел Кастро.

Така Съветът оглавява мрежа от институции, става център на научната мисъл, впрягана в практически задачи, при което успешно формулира и подкрепя цели, проектира държавни решения, управлява и разрешава кризи6.

Може би ще се опита и сега. Още повече, че пандемията прилича на лош сценарии, осъществяван на принципа „проба- грешка”.

Но горните прогнози не изключват ролята на националните държави, а напротив. В България в това отношение обществени дебати отдавна изведоха като необходимост формулирането на национална идея, философия, обединени в доктрина, които да осмислят различните национални стратегии и станат неотменим ориентир за обществото развитие и за решенията на властта.

Потенциал има, а когато светът е застрашен всеки може и трябва да е полезен.

Сега в добър или лош диалог след обявените от СЗО пандемия заради COVID- 19 и извънредното положение, въведено по предложение от правителството на Борисов с решение на Народното събрание предлага икономическа програма проф. Иван Ангелов. Друга комплексната програма за тотално тестване на населението излагат Асен Василев и Кирил Петков, възпитаници на Харвард7.

Друг е въпросът, дали много предложения ще успеят да се включат в дневния ред на онези, които реално са отговорни за взимането на решенията, дали имат желанието, волята и капацитета да ги оценят.

В повечето случаи се създава впечатление, че политици и власт се надпреварват в надхитряне и заяждане, което гарантира изоставане от дневния ред на обществените глобални процеси, рискува световните отношения и ни обещава опасното бъдеще да се нареди в редицата от „несъстояли се, провалени държави”8.

Иначе стратегии и закони имаме, но липсва обществена енергия и политическа воля за създаване на съответстващ капацитет, отговарящ на националните ни интереси.

Всъщност най- тежката отговорност ще легне върху правителството.

Иначе човечеството отдавна е показало, че осмисля своя опит и търси решения.

Процесът на глобализацията и предшестващите или включени в нея други са както доказателство, така родители на днешните резултати, доказателство за човешкото безхаберие, за подценяваните опасности и късни реакции.

Мнозина оприличават случващото се с война.

Разпространението на опасния вирус засега никой не изключва да е и умишлено. За това говори Ст. Цанев, като напомня написаното от проф. Плочев в „Биотероризма- скритата война”9. Но интервюираният прави важно заключение- за учените човечеството се сеща само в критични ситуации.

Както се убедихме, същите учени разтревожени и сега прогнозират дълбоки промени за след пандемията. Наш също вече търсят обяснения и решения10.

Но глобализацията и предупрежденията не са от вчера.

У. Бек в книгата си „Какво е глобализацията11” пише, че тя е процес, в който хората са живели и участвали дълго без да го осъзнават.

От древните мислители до наши дни всички стигат до разбирането, че човечеството непрекъснато се сблъсква с проблеми и е принудено да живее в тях, принудено да търси решения, нерядко възпрепятствано от зависимостите на същите тези проблеми, към които непрекъснато се добавят и нови.

Сред най- важните са:

Предотвратяване на войните и запазване на мира;

Преодоляване на социално- икономическите различия и неравенства;

Осигуряване на екологично равновесие;

Контрол върху демографските процеси;

Баланс между потребление и суровинни запаси;

Продоволствено и финансово осигуряване на нарастващото население;

Решаване на проблемите в здравеопазването и създаване на условия за съответстващ начин на живот;

Изкореняване на неграмотността и развитие на образованието.

Независимо от това човечеството продължава да не се справя с тероризма и организираната престъпност, които заедно с други опасности водят до непрекъсната световна война, с разширяващ се избор на средства. При това от всички се разбира и изтъква, че ако днес конфликтите са за геополитически цели, то те са свързани с достъпа до въглеводороди, но и с прогнозите към тях също така неумолимо застава проблема за недостиг на питейна вода.

Но ако днес поредният коронавирус е водеща опасност, неговата обективна и неотменима обусловеност трябва да се търси в трупаните и нерешавани екологични проблеми, в неконтролирания ръст и разместване на земното население, без да са положени грижи за неговото обезпечаване със суровинни, с енергийни и продоволствени ресурси, които проблеми са засегнати още в първия доклад на Римския клуб(1968) от 1972 г., озаглавен „Пределите на растежа”.

Изпреварващи сигнали за опасностите идват от учени, интелектуалци и общественици. Самата природа напомня също за това- с изчезването на все по- нарастващ брой живи организми, с изтъняването на пълноводни реки, езера и морета до канали и мръсни локви, с градски предградия, превръщани заради лошо управление и корупция в сметища, със селскостопански земи, превръщани в заразни, опасни химическо- биологични лаборатории и полигони. Докато социално- икономическия ръст на съвременното човечество сам се превръща в опасност, с добавка и неконтролираната намеса на новите технологии.

Не стига това, ами неспирните надпревари между глобалните играчи пораждат нови опасности добавят своя ефект, налагащи разбирането, че необявена продължава поредната световната война, вече с хибриден характер12.

За ролята на антропогенният фактор за сигурността говори и факта, че независимо от появата, съществуването и изчезването на различни живи организми и видове от древността до днес единствено намесата на човека се оказа в състояние да застраши природата с унищожение заради лишаването ѝ от възможност да се самовъзобновява13.

Налага се извод, че ако търсенията на науката през XX век прояснява общественото глобално съзнание, то новия го замъглява.

Без да фетишизираме цитирания Римски клуб, показателни са и други негови доклади: „Човечеството на кръстопът(1974)”, „Преразглеждане на световния ред”, „Отвъд пределите на века на разточителството(1976)”.

Но тук следва да бъде споменато разочарованието на неговият учредител и дългогодишен председател А. Пачеи: „Сякаш глобалните проблеми, към които искахме да привлечем всеобщото внимание касаеха не нашата, а съвсем чужда планета. Нашите думи не намираха повече отклик от тези на римския папа, на генералния секретар на ООН или предупрежденията на обезпокоени учени и мислители- всички забравяни веднага след тяхното произнасяне”.

Все пак усилията на мнозина водят поне до по- ясно очертаване на разбирането, че в природата и генезиса на глобалните проблеми стоят дълбоки взаимни връзки между естествените(природните) и обществени процеси, с произтичащи от тях противоречия. А от там и обясненията за ролята на човешкия фактор, където „деградацията на окръжаващата среда, обуславяща неговата собствена, докато собствените му представи, поведение и мислене се оказват не в състояния да се променят в съответствие с динамиката на тези промени”.

Първата държава, засегната от коронавируса, Китай изтърпя множество обвинения, докато накрая те посочиха САЩ за новата опасност, изтекла от техни лаборатории. Някъде в репликите между двете противостоящи сили и взаимни подозрения истината така и не беше изговорена.

Появи се и обвинение, че „глобалистите започнаха Третата световна война”.

Дори да бъде отнесена информацията към обичайните взаимни пропагандни реплики, никой не отрече данни за биологични експерименти, сочещи връзка между епидемии и пандемии като „ебола”, „птичи грип”, „луда крава”, „свинска чума” и др.

Заедно със заразите по дивите животни, масовото замърсяване на води и територии те могат да бъдат причислени към биологичните средства, целево използвани в условията на необявената съвременна война. За доказателство се сочат данни за милиардни разходи за изследванията и създаването на специални военни лаборатории, част от които под специален дипломатически и военен имунитет на САЩ, разположени в повече от 25 държави по света, между които последните в страни от бившия СССР- Грузия(2002), Азербайджан(2012), Армения(2016- 17), Узбекистан(2007), Казахстан(1992) и накрая най- мащабно в Украйна, където те са 15.

През 2017 г. руският президент В. Путин пред Съвета за сигурност постави въпроса за събирането от американска страна на „биологичен материал” за различните народности, живеещи в РФ. По един учен от грузинска и руска страна съобщиха за провеждани рискови изследвания във въпросните лаборатории, заразявания и прикривани смъртни случаи. Беше обърнато също внимание, че измежду ядреното, химическото и биологичното оръжие последното е най- неконтролирано международно, от където и опасността да бъде несанкционирано използвано.

Сочи се, че през 2001 г. САЩ блокират механизма за взаимния контрол върху биологичните оръжия, претендират за самостоятелна оценка на епидемиологичната ситуация в света и се оттеглят едностранно от Женевската конвенция от 1972 г. за забрана на бактериологичните оръжия14.

Според публикация в авторитетното научно списание Nature през 2015 г. американски изследователи провеждат експерименти с корона- вируси от типа SARS и MERS, макар самите САЩ официално да са забранили това година по- рано15.

Българският дипломат Л. Шопов анализира възможностите масово разпространяващият се опасен коронавирус да е създадено и въведено в употреба биологично оръжие, с което различни играчи целят да постигат геополитически, политически и икономически цели- от противопоставяне, излизане на отделни правителства с чест като победители от кризата до предотвратяването на поредна „гореща световна война” и дори взаимно унищожителен ядрен сблъсък16.

Какво следва от всичко това, след като не може да определим еднозначно или да отхвърлим различните възможни сценарии.

Повече от ясно е, че процесът на глобализация, познат до сега, ще бъде забавен ако ли не и напълно преустановен. В търсенето на адекватни отговори и оптимизиране политиката на страната е необходимо неотложно мобилизиране и доизграждане на действителни стратегически национални ресурси с тяхното включване в действие.

Същите в съответствие с Конституцията на страната, Стратегията за национална сигурност и законите неотложно трябва да започнат разработване на ключови политики, съответстващи на действителните национални цели и приоритети, за да бъдат действително възстановени националния суверенитет, защитени националните интереси и приоритети. Окончателните изводи и оценки за отговорността и справянето ще трябва да се отложат за след кризата. Но при всичко това следва да се има предвид, че основен вътрешен проблем остава необходимостта от изолиране на онази част от досегашния национален елит, доказала своята несъстоятелност, неспособност и криминална заинтересованост от довел до поредната криза България преход.

 

Бележки:

 

1 Пак там.

2 Има прилика със сп. на Съвета за международни отношения на САЩ Foreign Affairs, https://www.foreignaffairs.com/

3 Вж. цит. 1..

4 Вж. Чомски, Н., Провалени държави, 2007, С., ИК Бард

5 How the World Will Look After the Coronavirus Pandemic, https://foreignpolicy.com/2020/03/20/world-order-after-coroanvirus-pandemic/, 20.03.2020

6 Вж. Аврамов, См., Трилатерална комисия, Белград, 1997// От българска страна в работни оргтани на комисията са поканени да участват Петър Стоянов, експрезидент, Меглена Кунева, еврокомисар и Цветелина Бориславова(https://www.liveinternet.ru/users/marsn/post249399630/).

7 Харвардски възпитаници предлагат на кабинета работещ план за България, https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8355556, 25.03.2020

8 Стойчев, Т., Адекватни ли сме на заплахите, Сб. МКМ ДНМС- НБУ

9 В заразната болест има нещо обидно, интервю на Ст. Цанев, https://www.24chasa.bg/mnenia/article/8368446 , 29.03.2020

10 Вж. Дюлгерова, Н., Светът вече няма да е същият, https://frognews.bg/politika/politolog-svetat-veche-niama-sashtiiat.html, 27.03.2020

11 Вж. Бек, У., Что такое глобализация, М., 2001

12 Вж., Стоянов, Н., Хибридни войни и ненасилствени революции, С., 2016, Изток- Запад// Стойчев, Т., Хибридната война понятия, проявления, ефекти, Сб. СУ съставител проф. Н. Стефанов

13 Fax, W., Toward a Transpersonal Ecoclogy: Developing New Foundations for Environmentlizm, Boston, 1990// Sessions G., Deep Ecoclogy for the Twenty- first Century, NY, 1995

14 Глобалисты начали Третью мировую Биологическую войну, https://inforuss.info/globalisty-nachali-tretyu-mirov/, 23.03.2020

15 Американцы создали новый (смертельно опасный для человека) коронавирус ещё несколько лет назад, Иванов, А., http://zavtra.ru/events/amerikantci_sozdali_novij_(smertel_no_opasnij_dlya_cheloveka_)_koronavirus_eshyo_neskol_ko_let_nazad, 23.03.2020

16 Шопов, Л., Анализ: Взаимовръзките между коронавируса, глобалната криза и паниката, https://news2.bg/2020/03/%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7............................b0%d0%b2/, 23.03.2020

 

Тихомир Стойчев  Източник: Поглед.инфо

Станете почитател на Класа