Драмата на хиляди български родители: безкрайните ваканции на децата им

Драмата на хиляди български родители: безкрайните ваканции на децата им
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    14.03.2020
  • Share:

Кой е като българските деца: всяка година месеци наред ваканция - редовна, грипна, а сега и заради коронавирус. Как се справят родителите им през цялото това време? И добре ли е за децата да почиват толкова дълго?

 

 

 

Коментар от проф. Ивайло Дичев:

 

Май отдавна не е имало година без грипна ваканция. Ще кажете, че този път имаме пандемия, но всъщност ваканцията беше обявена заради сезонния грип. А заради коронавирус тепърва ще ваканцуваме. Обикновено казват, че при нужда ще има наваксване за сметка на лятото, но аз не помня някога да се е случвало.

Срещу подобни решения няма кой да протестира - децата се радват, учителите внезапно се сдобиват с една полу-отпуска, а родителите, разбира се, не смеят да изложат здравето на риск. Макар че тъкмо за тях внезапните ваканции са тежък удар, защото трябва да измислят какво да правят с децата.

Какво е за един работещ родител да отгледа две деца

Самата лятна ваканция е доста дълга - от 2 месеца и половина до 3 месеца и половина наведнъж. Това е наследство от времето, когато децата е трябвало да работят с родителите си на къра. По комунистическо време пък ходехме по бригади да съсипваме реколтата. Днес за земеделска работа учениците по-малко ги търсят, но пък много семейства се вдигат на гурбет в чужбина. В най-ниските слоеве просто пускат детето да вилнее из махалата, а вечер го викат за филия и шамар зад врата. За по-богатите родители дългото лято не е проблем, защото пътуват с децата си по екскурзии, записват ги на разни частни школи, летни училища, езикови ваканции. Тъкмо те налагат на обществото тезата, че детето трябва да прекарва повече време с родителите си, защото така те ще му предадат ценностите си и прочее.

Цялата тежест на ваканциите пада върху средните хора - онези, които от една страна имат известни претенции за възпитанието на децата си, от друга не разполагат с достатъчно пари, за да им осигурят добавъчни занимания през непокритото от училището време, а от трета трябва да ходят на работа, за да си изкарват хляба. И ако нямат баба, която да помага, драмата става голяма.В София, където още има училища на две смени, проблемът е всекидневен, защото половин работен ден някой трябва да наглежда детето, а в големия град не можеш да го оставиш просто така самó, както беше едно време. Вярно, таблетът помага, но играейки сами по цял ден, децата се зомбират. Да, има училищни занимални, но предлагат ли достатъчно избор, имат ли материална база, добри ли са възпитателите? Фактът, че процъфтява частният бизнес със занимания за деца, ме кара да мисля, че отговорът на тези въпроси най-често е отрицателен. Вероятно има начин да се развие система от ваучери или някакво публично-частно партньорство, което да позволява на хора с умерени доходи да пращат децата си на интересни места, запазени днес само за по-заможните. Да спомена и най-тежкия бич за родителите - детските болести, особено актуални сред най-малките. Вярно, че родителят може да вземе отпуск в такъв случай, но някои родители имат динамични ангажименти и затова им е трудно ей така изведнъж да си останат вкъщи. Съберете всички тези моменти и си представете какво е за един работещ родител да отгледа две деца. Според мен, загубеното време не е въпрос на „материал“, а на пропуснато взаимодействие с учителя - онова, което изгражда критично мислене, социални умения, способност за справяне в проблемни ситуации. Тоест, грипната или дългата лятна ваканция, многобройните български празници плюс отсъствията - всичко това няма как да бъде наваксано ударно.

При студентите ваканцуването не среща съпротиви, а грипна ваканция като сегашната изобщо не прави впечатление. Много от студентите така или иначе работят - при това не на половин, както е по закон, а на цял работен ден. Но можеш ли да се сърдиш на хора, които са принудени да се издържат сами, защото държавата не осигурява дори на отличниците достатъчни за преживяване стипендии? Часовете в магистърските програми на СУ обикновено организираме от 17 часа нататък. Понякога студентът-работник получава някакви извънредни задачи, понякога е просто смъртно изморен. Да добавя и това, че за много студенти във ваканция се е превърнала и самата сесия - по мое време отделяхме за един изпит по 8-10 дни, а днес чувам, че се готвят най-много два дни. Защото университетите се борят за клиенти и всеки скъсан на изпит е загуба на парче от субсидията.

Другият момент е разтегливостта на понятието за „материал“, който трябва да бъде наваксан. Може ли да се усвои за 2, 3 или 5 седмици по-малко? И ако може - защо тогава тези седмици изобщо фигурират в програмата? Да караме без тях и да пускаме децата да ваканцуват.

Успоредно с чуденето какво да правят с внезапно останалите вкъщи деца, тече и родителското оплакване колко претоварени са децата, колко излишни неща учат. (Но пък ако рече някой да съкрати едно стихотворение на Вазов или една славна дата от историческия календар, много родители са готови на бой. Но това е друга тема). Като че ли основното, което очакват от училището, е децата да бъдат звероукротявани от учителите, та да не се мотаят по улиците и да мине времето без да създават проблеми. А пък важните неща като английски и компютри така или иначе ще ги научат на частни уроци.

Всичко това няма как да бъде наваксано

В университета ни окуражават да преминаваме към онлайн форми на обучение, когато има случай като сегашния. За мен проблеми няма - качвам лекцията си онлайн и се вдигам на вилата. Вероятно същото могат да правят и учителите. Впрочем, децата вече сами се образоват онлайн и без наша помощ - тук клипче, там самодейна научна теория. Има все повече тестове, които могат да оценяват напредъка им в дадена област. Изкуственият интелект скоро ще може да отчита не само скоростта, с която ги решават, но и да следи погледа им, да разбира дали някой им се е обадил по телефона, да преценява дали са притеснени, мерейки телесната им температура.

И така един ден ще отпадне човешкият контакт - всеки ще си стои вкъщи с таблета в една перманентна ваканция и никакви вируси няма да прескачат. Освен компютърни, разбира се. А децата ни ще знаят всичко, но нищо няма да разбират.

 

Станете почитател на Класа