Къде отива водата на България?

Къде отива водата на България?
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    03.12.2019
  • Share:

Водата на България и бездруго е оскъдна. А се ползва за какво ли не и се разхищава по най-безобразен начин. Никой обаче няма интерес да направи реформа във водния сектор и да реши проблемите.

Причините са няколко:

 

 

 

Вече знаем какво се случва, когато някаква беда пробие стабилността, наложена от премиера Борисов, ГЕРБ и партниращите им. Борисов уволнява министри - под претекст, че си подават оставките. Справка - катастрофата край Своге на 25 август 2018 г., която причини смъртта на 20 души и други осем бяха ранени. Заради нея трима министри - на вътрешните работи, на регионалното развитие и на транспорта - бяха заменени с нови.

Делото за катастрофата още не е влязло в съда, експертиза на прокуратурата показа, че асфалтът на отсечката е некачествен, а протоколите от лабораторните му изследвания са подписани неизвестно от кого.

Единствено виновните?

Не така се развиха събитията с водната криза в Перник. След като стана ясно, че повече от 10 месеца регионалният и екоминистърът не само не са предприели мерки, за да я предотвратят или да намалят тежестта ѝ за хората, но са и мълчали за проблема, с постовете си се разделиха директорът на ВиК Перник Иван Витанов и областният управител Ирена Соколова.

Справедливо, до известна степен. Съгласно чл. 7, т. 18 от Устройствения правилник на областната администрация, областният управител “осъществява управлението на ВиК системите като представител на държавата в асоциацията по ВиК".  А според Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, приоритет за ВиК-операторите е “питейно-битовото водоснабдяване на населението и осигуряването на надеждност и качественост на тази услуга”. Соколова не се е справила с държавния надзор, а Витанов - с приоритизирането.

Липсата на вода застрашава здравето на хората, вреди на бизнеса, оскъпява услуги - например в случай че трябва да се набавя бутилирана вода, както е в Хасково. Заради завишени норми на уран водата в Хасково е забранена за пиене и готвене вече трета година, проблемът с нови водоизточници не е решен, а в общинския бюджет за 2019 г. бяха предвидени до 100 000 лева за минерална вода, която бе закупена от училища, детски градини, социални и лечебни заведения.

Две министерства си измиват ръцете

По БНТ бившият премиер Иван Костов отбеляза, че водата е проблем на националната сигурност, тъй като от липсата ѝ страдат хората, екосистемата и индустрията. Той посъветва Борисов да влезе в ролята на най-висш публичен управител - сам да решава за водната криза и “да не се доверява на ресорните министри, защото те са част от проблема и ще му представят друга картина”.

Правят го. МОСВ и МРРБ се опитват да си прехвърлят отговорността за състоянието на язовир “Студена”. За пореден път разследване на сайта Биволъ разкри, че от язовира неправомерно е отклонявана вода за Радомир. Последва сигнал от областната управителка и извънредна проверка на МОСВ, откъдето обясниха, че отклоняването било разрешено само при аварийна ситуация. Е, оказва се, че “аварията” е траяла доста време. При проверката от екоминистерството установяват, че е изчезнал водомерът на ВЕЦ-а, собственост на пернишкото ВиК. Принципал на ВиК-то, което стопанисва язовир “Студена”, е МРРБ. Това не значи, че МОСВ е “вода ненапита” - то получава всеки месец от ВиК заявки за водоснабдяване на населението - за промишлени нужди и за отока на реката. След като разписва графиците за ползване, значи също е наясно с количествата вода в язовира.

Недосегаемите

До министърът на околната среда и водите Нено Димов не бе застигнат от премиерския гняв. Димов, бивш депутат от ДСБ и зам.-министър на екологията в кабинета “Костов”, зае поста по предложение на “Атака”.

Още преди две години Европейската сметна палата посочи в свой доклад, че за България има поставени национални цели - загубите на вода да спаднат от близо 60% до 49% през 2026 г. и 30% до 2039 г. За всеки ВиК оператор също са определени  индивидуални цели, които да се достигнат до 2021 г. Необходимите за това инвестиции са около 2.5 млрд. евро до 2023 г., като финансирането от ЕС покрива не повече от 6% от тази сума. Освен това мониторинговият доклад посочва, че е необходимо почти двойно увеличение на средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води, тъй като ВиК операторите не могат да покриват текущите си разходи.

С оставки или без, проблемите остават

Нено Димов е наясно с тези заключения - и с нежеланието на управляващите да инвестират във водния сектор. За да се изплатят заеми, които биха били необходими за ВиК мрежите в обезлюдяващата се България, би трябвало цената на водата да скочи в пъти над социално поносимия праг и тогава водни бунтове ще има не само в Перник, а и на много други места. Затова управляващите кротуват. А и Борисов е начертал други приоритети - магистрали, не канализация.

В МРРБ също не кипят от желание за реформа на водния сектор. Но дори и министър Петя Аврамова, сменила депутатската банка с министерство след катастрофата в Своге, да хвърли оставка, начело би могъл да застане отново предишният “началник”- Николай Нанков. Той бе запазен като зам.-министър и е на практика министърът в сянка.

Освен за загубите, има и друга тема, за която властта също не е словоохотлива. През март т.г., в чест на Световния ден на водата, националната статистика публикува любопитни данни. Над 78% от пресните води в България се използват за охлаждане в енергийния сектор, 7% са за домакинствата, 6 на сто отиват за напояване, а останалите - за други нужди. Загубите в общественото водоснабдяване са 56,7%, нефактурираната подадена вода – 4,1%. В България обществена канализация и пречиствателни станции ползват по-малко от 65% от населението. В миналия мандат премиерът откри няколко пречиствателни станции по Черноморието и с това приключи. 

А в Перник пак ще са на сухо. Може би трябва да помолят Борисов да им пусне една вода.

 

Read 117 times

Станете почитател на Класа