Синдикатите: Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет

Синдикатите: Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    31.10.2019
  • Share:

Данъчната политика е основният дефект на държавния бюджет. Това е коментарът на синдикатите на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

"Отчитаме правото на правителството дали да променя данъчната политика или не, същевременно няма как да не повдигнем отново въпроса за базови промени", посочи Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", цитирана от БТА. По думите ѝ това се отнася до отмяната на данъка върху минималната работна заплата.

Повече данъци върху доходите

“Както се вижда и от новия бюджет, най-сериозният растеж на приходите ще дойде от данъка върху доходите на физическите лица и ДДС, което за пореден път показва, че данъчната система е доста изкривена, че натоварва работещите български граждани, включително социално слабите, които плащат данък през ДДС”, пресметна Ваня Григорова. Като недостатък в най-важния финансов закон на държавата тя определи липсата на „никакви стъпки за минимизиране на недекларирания труд”.

“Социалната политика е замразена – детски добавки, майчинство, обезщетения за безработица, заяви още Григорова. Тя припомни, че едва половината от българските деца получават детски надбавки, а по данни на социалното министерство само 8% от децата, които учат, получават детски надбавки.

Според Григорова това е не защото правителството мрази децата, а защото трябва да има повече приходи. “Но за да има повече приходи, трябва да се обложат високодоходните групи и бизнеса, смята Григорова. "Това е причината, поради която ние настояваме за увеличение на данъците на тази група, а не защото пък ние мразим богатите", допълни синдикалистът.

Тя напомни, че ще има повече средства за учителите и държавната администрация, но риторично запита защо не се увеличават „парите за социалните работници, които от няколко месеца чакат отговор от МТСП за увеличаване на техните доходи, които са много близки до минималната работна заплата”.

Малък ръст за МРЗ

“Бюджет 2020 е една идея по-консервативен от бюджета за 2019”, каза Любослав Костов от КНСБ. От конфедерацията се отнасят положително към покачването на минималната работна заплата, но смятат, че увеличение от 50 лева не е достатъчен. “Настояваме за конкретни политики за намаляване на неравенствата, необходимо е минималната работна заплата да достигне поне 50% от средната, в момента тя е 43 - 43 на сто”, уточни Костов.

Работодателите

Асоциацията на индустриалния капитал подкрепя разчетите за Бюджет 2020. Като недостатък Васил Велев отчете липсата на политики за демографско развитие, увеличение на капиталовите разходи в образованието за ремонти и нови общежития, за спортни зали и стипендии за специалности с очакван недостиг на пазара на труда.

Цветан Симеонов от БТПП отбеляза, че добра тенденция е да не се променят корпоративните данъци. Като добра мярка той посочи минималната работна заплата да се определя на ниво сектори. Симеонов критикува липсата на мерки за редуциране на неефективните държавни разходи, като предложи министерствата да не извършват разходи в нереформирани сектори. За пример той даде железниците, които очакват без реформи да получат пари от концесията на Летище “София”.

Димитър Бранков от БСК обяви подкрепата на камарата за Бюджет 2020, но изключи от нея заложения ръст на минималната заплата.

В становището на стопанската камара се предлагат промени в разчетите на бюджета за 2020 г., които се отнасят до заявените намерения на правителството за осигуряване на външнополитическа подкрепа за присъединяване към ERM II и еврозоната.

От БСК настояват да се направят разчети, подкрепени с прогноза за таваните на ръст на цените и на дългосрочните лихвени проценти, сравнени с прогнозните целеви стойности по съответните Маастрихтски критерии за периода 2020-2022 г.

В тази връзка, постигането на съответствие с посочените критерии след евентуално скорошно присъединяване към ERM II и своевременно присъединяване към еврозоната е пряко обвързано преди всичко със следването на разумна фискална, доходна и ценова политика, наличие на адекватни фискални буфери и ефективно противодействие на евентуални външни и вътрешни шокове, пише в становището на БСК, подписано от председателя на БСК Радослав Радев.

В него се напомня за многобройните външни и вътрешни политически и икономически рискове с потенциален негативен ефект върху ръста на икономиката, заетостта, потреблението и инвестициите, както и продължаваща неяснота пред макроикономическите перспективи пред икономиката на ЕС, ефекти от политиката на санкции, водената глобална митническа война, последиците от Brexit. Към тях от камарата добавят забавени реформи в ключови сфери като регулаторна среда, прозрачност, ефективност и ефикасност на публичните разходи, вкл. на общинско ниво, фискална децентрализация, социално осигуряване, здравеопазване, както и заложените ниски темпове на растеж до 2030 г.

Прогноза за ЕRM II и Банковия съюз

До края на април следващата година ще бъдат финализирани процесите за влизане на България ERM II и Банковия съюз, прогнозира министърът на финансите

“До края на април следващата година ще бъдат финализирани процесите за влизане на България в ERM II и Банковия съюз, прогнозира министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БТА. – Ако всичко се развива така, както е в главите на хората, които сме ангажирани в този процес, до моя рожден ден трябва всичко да е приключило.”

Финансовият министър съобщи, че до края на октомври, каквото е законовото изискване, проектът на Закон за държавния бюджет за 2020 г. ще бъде входиран в Народното събрание, независимо от местните избори и опита фискалната рамка да бъде заложник на политически дебат. Утре законопроектът ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет, заедно с бюджета на Държавното обществено осигуряване и на НЗОК

На въпрос, защо не се е съобразил с искането на социалния министър Бисер Петков за увеличение на подоходните критерии за детските добавки и как това ще се отрази на семействата, които ги получават, Владислав Горанов заяви, че "дебатът за демографската политика не трябва да се свежда до даването на пари, защото “концептуално нито едно дете не трябва да бъде раждано заради икономически стимули”.

“В ситуация, в която заетостта е на максимално високо ниво, в която безработицата е на максимално ниско ниво, мерките, свързани с демографската политика, трябва да са прецизно фокусирани, защото предоставянето на социални помощи за отглеждане на дете без преценка за качеството на живот, който се предлага от неговото семейство, съчетано с необходимостта от мерки, свързани с даването на равен шанс на всички деца за достъп до образование, изискват много по-сериозен дебат от това просто да раздаваме едни пари на семейства, някои от които не са достатъчно добросъвестни дори да осигурят достъп на децата си до образователната система”, коментира той.

 

Петя Стоянова, редактор Аспарух Илиев

Read 396 times

Станете почитател на Класа