БНБ: Има рискове пред държавния бюджет, трябват повече буфери

БНБ: Има рискове пред държавния бюджет, трябват повече буфери
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    06.11.2020
  • Share:

Българската народна банка обърна внимание на депутатите, че има два сериозни рискове пред държавния бюджет за следващата година. Това обяви подуправителят на банката Калин Христов.

"За първи път от сто години се сблъскваме с криза от пандемични фактори, оттам е един от основните рискове, че не знаем как ще се възстановяват икономиките след пандемия. Самият сценарий за възстановяване не е ясно доколко е реалистичен и оттам произтича един от основните рискове", обясни Христов.

Отделно той обърна внимание, че именно фискалната политика в момента е единствената работеща политика не само у нас, но и в голяма част от света. Досега в България тя е основавана на правилото, че в добри времена се генерират излишъци, а в лоши - дефицити.

"В бюджета има вградени буфери за несбъдване на прогнозите, но вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да гарантират рисковете", каза Христов и изтъкна, че трябва да се гарантира и стимулирането на най-засегнатите сектори и уязвими групи наистина ще бъде временно.

"В бюджета има значителен брой мерки, които сигурно трудно ще бъдат отменени, в хоризонта до 2023 година, което поставя под въпрос в каква степен ще бъде осъществена консолидацията оттук насетне", каза Христов. Той подчерта, че увеличението на преките данъци не би било решение в тази ситуация.

Самите текстове на държавния бюджет бяха защитени от финансовия министър Кирил Ананиев. Той изтъкна, че бюджетът е разработен в безпрецедентни условия, но не отговори на критиките дали действително е реалистичен.

"Бюджетът както и досега гарантира макроикономическа стабилност, адекватен е със своите мерки и с нищо не се отличава от останалите държави членки на Европейския съюз", каза Ананиев.

В средносрочната прогноза към бюджета обаче е планирано възстановяване на икономиката още през 2021 г. Планиран е и ръст на брутния вътрешен продукт до 124,5 млрд. лева при 119 млрд. сега.

"Наистина ли някой вярва, че ако една година бъдат дадени детски, след това те ще бъдат взети. Наистина ли вярваме, че ако отпуснем ДДС да е по-ниско, една година по-късно може да бъде взето, по-скоро десет години ще се опитваме да запълваме тази дупка", предупреди и икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев.

"Не споделяме критиките за бюджета, че бил твърде социален, че твърде много разхищавал средства, очевидно няма причина за такива притеснения. Притесненията ни обаче са от друго естество, че когато правим толкова разходи, очевидно, които трябва да се финансират и през дълг, трябва да ги насочваме там, където е необходимо", каза Ваня Георгиева от КТ "Подкрепа".

Станете почитател на Класа