Владимир Костов: Само разбирайки света, можем да градим бъдещето си

Владимир Костов: Само разбирайки света, можем да градим бъдещето си
  • Written by:  Classa.bg**
  • Date:  
    28.07.2020
  • Share:

 

Балканите и в частност България, търпят всеки ден влиянието на жестоката борба между САЩ, Русия, Китай, Турция, но също и някои от големите в ЕС, за позиции и влияние в този район.

 

В дните, които живеем, е добре да си спомняме по-често историята ни. Особено последните почти два века.

Още в годините на турското робство, Левски формулира проект за „чиста и свята република“. Не – идеал, а – проект. Виждането на Левски остава и се помни, но само като идеал. Защото, както приживе на Левски, така и в десетилетията след това, формулираното от него виждане не отговаря на интересите на великите сили, които „редят“ съдбата на България. И разбира се и на вижданията на българските политици, обхванати във влиянията на тези велики сили.

Българите естествено са мечтали за родина освободена в целостта на народностната й общност. Но поради недостатъчно разбиране и възможност за въздействие, се оставят мечтата им да стане пленник на продукта на руската имперска дипломация за „санстефанска България“. И с това се затваря пътя за някаква различна и може би по-далновидна защита на интересите на българската народностна общност.

Почти като подигравка с завета на Левски, великите сили затварят освободената България в коловоза на наложена чуждоземна монархия с всички добре известни пагубни последици за националната съдба. Но с възможности за реализация на едни или други техни интереси.

След първата световна война, при опита на Стамболийски и земеделското движение да тръгнат по един по-своеобразен български път, пак великите сили са които слагат непреодолима преграда и България остава затворена в определените й от тях път и съдба.

В края на втората световна война в България се осъществява голяма промяна. Тя е желана от комунистите и техните симпатизанти. Но тази промяна става реалност само защото е наложена от Съветския съюз, в съответствие със съветските интереси. И тези интереси диктуват всичко съществено в българската политика в последвалите четири десетилетия.

През 1989-1990 имаше обществени желания за промени в България. Но има ли някой, който сериозно би твърдял, че така наречения преход щеше да се реализира, ако не беше разпадането на Съветския съюз и настъпилите промени в позициите и линията на великите сили спрямо Източна Европа и Балканите в частност?

Напомням тези общоизвестни факти от историята ни, защото именно в съпоставка с тях, изпъкват най-добре бутафорията и манипулациите на сегашната политическа криза. Политиците от всички цветове представят позициите и действията си като мотивирани само от българската действителност и интереси. Докато в главното, както при всеки ключов момент в историята ни, са ангажирани интересите на големите в съвременния свят. Сблъсъците и борбите между тях. България е само терен на който други си мерят силите. Използвайки, разбира се, и местни наемници.

Балканите и в частност България, търпят всеки ден влиянието на жестоката борба между САЩ, Русия, Китай, Турция, но също и някои от големите в ЕС, за позиции и влияние в този район. За владеенето му – ясно казано. Кой от имащите се за отговорни политици си позволява да говори за тази страна на нещата? И това тотално мълчание не е ли категорично указание, че именно там е обяснението за корена на нещата?

Кой какви заплахи, заявки, обещания слага на масата? И под нея. Как отговарят българските политици? Това е, което има право да знае обществеността. И откритото обсъждане и усилие за изработване и отстояване на национална позиция по тези въпроси е единственият път, който носи някаква реална надежда за бъдещето ни.

Други европейски страни правят усилия и постигат резултати по този път. Открито гледайки съвременния свят, те се стремят и водят национална политика основана на реализъм при разбирането на този свят.

Защо не и България?

 

 

 

Станете почитател на Класа