Лицата на едноличната власт

Лицата на едноличната власт
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    25.02.2021
  • Сподели:

На 24 февруари 2008 г. Фидел Кастро се оттегля от от поста президент на Куба. Така приключва 49-годишното му управление, което преди това е оцеляло през американска инвазия, ядрена криза и четири десетилетия на тежки икономически санкции.

Кастро е най-дълго управлявалият диктатор от началото на 20-ти век насам, като не много далеч зад него са неговите "колеги" Чан Кайшъ, Ким Ир Сен, Енвер Ходжа и Муамар Кадафи.

 

Но те, разбира се, не са единствените "вечни" лидери. Към момента в света има почти 20 държавни ръководители на страни, считани за "несвободни" от Freedom House, които са на власт по над две десетилетия.

 

В Европа първенец в това отношение е Александър Лукашенко - несменяемият президент на Беларус вече 26 години. Зад него е Владимир Путин, който управлява Русия от "едва" 21 години.

 

Но дори тяхното политическо дълголетие не може да се сравнява (все още) с това на някои други.

 

В галерията горе ще откриете кои са имената на най-дълго властващите авторитарни лидери към момента.

 

 

Фидел Кастро властва почти пет десетилетия преди сам да се оттегли през 2008 г. Този рекордьор за XX в. не е уникално явление, защото по света и днес има лидери, които са на върха на дадена държава от десетилетия. Кои са най-дълго властващите авторитарни лидери в света към момента ви разказваме в нашата галерия:

 

Фидел Кастро властва почти пет десетилетия преди сам да се оттегли през 2008 г. Този рекордьор за XX в. не е уникално явление, защото по света и днес има лидери, които са на върха на дадена държава от десетилетия. Кои са най-дълго властващите авторитарни лидери в света към момента ви разказваме в нашата галерия:

 

Пол Бия (Камерун) 
На власт от 30 януари 1975 г.
Пол Бия става президент на африканската страна през 1982 г., но реално упражнява почти пълна власт шест години преди това в ролята си на премиер. Според Freedom House той не се притеснява да репресира опозицията и да използва манипулативни и незаконни методи, за да печели избори. 

Основната заплаха за него обаче са англофонските сепаратиски движения в северозападната част на Камерун, както и местният клон на Ислямска държава, който действа по границата с Нигерия.

 

Пол Бия (Камерун)
На власт от 30 януари 1975 г.
Пол Бия става президент на африканската страна през 1982 г., но реално упражнява почти пълна власт шест години преди това в ролята си на премиер. Според Freedom House той не се притеснява да репресира опозицията и да използва манипулативни и незаконни методи, за да печели избори.

Основната заплаха за него обаче са англофонските сепаратиски движения в северозападната част на Камерун, както и местният клон на Ислямска държава,

който действа по границата с Нигерия

 

Теодоро Обианг Нгуема Мбасого (Екваториална Гвинея)
На власт от 3 август 1979 г.

Мбасого се възкачва на власт по класически за Африка модел - чрез преврат срещу своя чичо. От тогава насам не е изпускал управлението, а в момента подготвя за наследник сина си Теодоро (Теодорин) Обианг Манге, който служи като вицепрезидент. И двамата притежават луксозни имоти в чужбина, а специално Теодорин е известен с интереса си към шикозни партита. В същото време две трети от населението на страната живее под прага на бедността с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в света.

Теодоро Обианг Нгуема Мбасого (Екваториална Гвинея)
На власт от 3 август 1979 г.

Мбасого се възкачва на власт по класически за Африка модел - чрез преврат срещу своя чичо. От тогава насам не е изпускал управлението, а в момента подготвя за наследник сина си Теодоро (Теодорин) Обианг Манге, който служи като вицепрезидент. И двамата притежават луксозни имоти в чужбина, а специално Теодорин е известен с интереса си към шикозни партита. В същото време две трети от населението на страната живее под прага на бедността с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в света.

 

Хун Сен (Камбоджа)
На власт от 31 декември 1984 г.

Историята на Хун Сен е интересна и свързана с доста перипетии. Като младеж се присъединява към червените кхмери на Пол Пот, но впоследствие бяга в съседен Виетнам, само за да се завърне отново с тяхна подкрепа. Именно с помощта на Ханой той става премиер на Камбоджа и повежда гражданската война срещу кхмерите.

Според Freedom House през последните няколко години страната все повече се доближава до определението за авторитарен режим след репресии срещу опозиционните партии и забрани за употребата на социални мрежи.

Хун Сен (Камбоджа)
На власт от 31 декември 1984 г.

Историята на Хун Сен е интересна и свързана с доста перипетии. Като младеж се присъединява към червените кхмери на Пол Пот, но впоследствие бяга в съседен Виетнам, само за да се завърне отново с тяхна подкрепа. Именно с помощта на Ханой той става премиер на Камбоджа и повежда гражданската война срещу кхмерите.

Според Freedom House през последните няколко години страната все повече се доближава до определението за авторитарен режим след репресии срещу опозиционните партии и забрани за употребата на социални мрежи.

 

Йовери Мусевени (Уганда)
На власт от 26 януари 1986 г.

Мусевени е водеща фигура при свалянето от власт на печално известния Иди Амин през 1985 г. От тогава насетне той непрекъснато печели изборите в страната, въпреки че международното доверие в тяхната честност не е особено голямо. На президентския вот в началото на тази година управлението на Мусавени бе оспорено от рап певеца Боби Уайн, който бе арестуван, а при последвалите протести в негова защита загинаха над 100 души.

Йовери Мусевени (Уганда)
На власт от 26 януари 1986 г.

Мусевени е водеща фигура при свалянето от власт на печално известния Иди Амин през 1985 г. От тогава насетне той непрекъснато печели изборите в страната, въпреки че международното доверие в тяхната честност не е особено голямо. На президентския вот в началото на тази година управлението на Мусавени бе оспорено от рап певеца Боби Уайн, който бе арестуван, а при последвалите протести в негова защита загинаха над 100 души.

 

Али Хаменей (Иран)
На власт от 13 ноември 1989 г.

Хаменей е вторият аятолах на Иран след Рухолах Хомейни и заема позицията на върховен лидер вече над три десетилетия. Макар и властта му да не е неограничена, все пак той има много сериозен контрол върху различните клонове на управлението. Хаменей има и безусловната подкрепа на Революционната гвардия, която е създадена с цел защита на институцията аятолах, но с времето се превръща в гигантска структура с изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество.

Али Хаменей (Иран)
На власт от 13 ноември 1989 г.

Хаменей е вторият аятолах на Иран след Рухолах Хомейни и заема позицията на върховен лидер вече над три десетилетия. Макар и властта му да не е неограничена, все пак той има много сериозен контрол върху различните клонове на управлението. Хаменей има и безусловната подкрепа на Революционната гвардия, която е създадена с цел защита на институцията аятолах, но с времето се превръща в гигантска структура с изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество.

 

 

Станете почитател на Класа