Фашистката окупация на Англия

Фашистката окупация на Англия
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.12.2020
  • Сподели:

Британците охотно помагат на германците да създадат на тяхна територия концентрационни лагери за собствените им граждани.

 

Срамът на Англия/Фашистката окупация на Великобритания: мит и реалност

 

 

Преди 80 години, на 12 октомври 1940 г., Хитлер отменя със свое решение десантната операция „Морски лъв“ за десантиране на фашистки войски на Британските острови. И все пак, част от територията на Великобритания била окупирана от нацистите.

А именно — така наречените Нормандски острови, принадлежащи на Англия. Нещо повече, те всъщност са на същото разстояние от Мъгливия Албион като брега на самата Франция, тоест от южната страна на Ламанша — много близо до континента.

Отнемането на тези четири острова (Гърнси, Джърси, Олдърни и Сарк) се извършва през юни същата година и продължава, както се оказва, цели пет години — до 9 май 1945 г. Вярно е, че нацистите в края на войната се съпротивляват цяла седмица, оставяйки остров Олдърни едва на 16 май.

Но през 1940 г. британците предават островните си територии практически без бой.

„Ще се защитаваме, каквато и да е цената, ще се бием на брега, ще се бием на пунктовете за кацане, ще се бием по полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете, никога няма да се предадем“, лъжел, както винаги Чърчил в натруфените си и измамни речи.

Но какво се случило всъщност?

След като успели да евакуират част от населението оттам, определен брой деца и авиобазата от остров Гърнси, британците просто избягали от островите — не мога да го кажа по друг начин.

Да, избягали.

Няколко дни по-късно самолетите на Луфтвафе вече били кацнал в същата авиобаза. И започнала германската окупация.

Може смело да се твърди, че това е не по-малко странна окупация от така наречената «странна (или «седяща») война, която се водила срещу Германия от Франция и Великобритания, започвайки от 3 септември 1939 г.

Американски журналисти също нарекли тази война „фалшива“ и „неистинска“. Що се отнася до окупацията, до 9 май 1945 г. нацистките окупационни власти се разпореждали съвместно с британските полицаи на островите, поддържали реда. Заедно. А на обществените места едновременно се развявали фашистките знамена и тези на Обединеното кралство.

Що се отнася до расовата теория на Хитлер и собствената му расова политика, той смятал британците за най-близката нация до арийците — тоест и британците били почти представители на висшата раса, на първо място до или малко след германците.

Съответно било и отношението на британците към фашистите. Немците съвсем не били страшни злодеи, а по-скоро по-стари другари и партьори.

Не без помощта на местните власти на островите, например в Албърни, нацистите открили 4 (!) Концентрационни лагера, където държали военнопленници, главно от Източния фронт, както и остарбайтери («източни работници», «чуждестранни роби») от СССР: това са концентрационните лагери в Нордерней, ХелХоланд, Боркум и Зюлт.

В последното място държали евреи.

Нито един от британските служители не бил осъден за сътрудничество с врага. А след края на войната във Великобритания се опитали напълно да забравят, че територията (макар и много малка) от Обединеното кралство се управлявала от нацистите в продължение на няколко години — с британска помощ.

А с какво удоволствие британците предавали своите сънародници: евреите, които по-рано уж им били приятели, съседи!

Това си било процъфтяващ бизнес: за всеки донос срещу евреин информаторите получавали от 20 до 50 германски марки.

Така бившите британски уж приятели и съседи се оказали във фашистките концлагери.

700 затворници в тези лагери (главно съветски военнопленници) загинали от непосилната работа и били погребани там, на острова в масови гробове. Впрочем местните служители също печелели добри пари: заплатите им също били в райхсмарки.

„В продължение на няколко години война нацистките окупационни войски и местната британска администрация, които бяха оставени непокътнати на островите, съжителстваха съвсем мирно“, разказва Георги Кондаков, бивш съветски военнопленник. — И двете страни се държаха така, сякаш бяха сключили някакъв пакт за взаимодействие. Не желаейки да си докарват проблеми, огромното мнозинство от британците — жителите на окупираните острови — предпочитаха да се държат възможно най-учтиво и лоялно по отношение на новите „господари“».

Така че, когато т.нар. «съюзници» започнат да лъжат, че именно те, а не СССР са победили фашизма в Европа, е гнусно да си държим ушите отворени.

Препоръчвам им следното:

„Господа, учете собствената си история, а не фантастичните приказки, които сами си измисляте!

Победата над фашизма не е дело на фантазьори, а на ГЕРОИ!“

 

Петя Паликрушева

Станете почитател на Класа