Трябва ли да мразим богатите?

Трябва ли да мразим богатите?
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.10.2020
  • Сподели:

Неотдавнашна статия в канадско-американското списание Vice - „Не мразиш колбасите, а просто богатите хора“ - обяснява как консумацията на студени меса, любима на богаташите, има достоен работнически произход и че трябва да приветстваме това без чувство на вина, пише Раймър Ригби за Financial Times.Без да разнищваме класовото значение на пастета и корнишоните тук, втората половина от заглавието изглежда означава, че да мразиш колбасите е погрешно и си струва преосмисляне, но мразенето на богатите е съвсем наред. Давай, изпълни се с омраза. 

Може да очаквате това от издание с радикален уклон като Vice, но масовият Washington Post миналата година пусна статия със заглавие „Защо изведнъж всички мразят милиардерите? Защото са го постигнали лесно“.

Ако утвърдените медии се чудят дали е добре да се мразят заможните, в социалните мрежи ловният сезон срещу най-състоятелния един процент е открит. Всъщност в платформи като Twitter и Reddit богатите може би са единствената група, мразенето на която няма да предизвика гняв. Но защо е така? И приемливо ли е?

Има няколко причини, поради които ние - с основание - вече не възхваляваме „господарите на Вселената“, както през нулевите години на века. Неравенството е на исторически високи нива в САЩ и Обединеното кралство: измерено чрез коефициента на Джини, неравенството в доходите там нарасна значително през последните десетилетия (с колко точно е въпрос на дебат).

Въпреки че зад тази промяна стоят мощни икономически процеси, в никакъв случай не е предначертано неравенството да нараства. Политиката има значение. Франция стана по-малко неравна, което може би е причината французите да се наслаждават на своите колбаси без да страдат от желание за промяна на социалния статус.

Освен това имаме и сериозно поколенческо неравенство. Данни на Федералния резерв на САЩ показват, че бумърите (следвоенното поколение - бел. прев.) са имали по-голям дял от националното богатство, на всяка възраст, от моето поколение X (родените между 1965 и 1980 г.), което от своя страна пък е било по-богато от милениалите (родените между 1980 и 1995 г.), макар и с по-малко.

Усещанията също имат значение. Америка има показна класа милиардери, на която често не й достига осъзнаване. Лесно е да вземем дискусия между богаташи в Давос, които се смеят на идеята да плащат повече данъци, и да кажем, че всички заможни хора са такива. По този начин ние ги обособяваме като еднородна група. Но моите богати познати са предимно свестни и щедри, и си плащат данъците. Някои имат бизнес и може да се каже, че допринасят много повече за националното благосъстояние от мен.

 

Това ни отвежда до поляризацията. Макар че след срещи със свестни богати хора е по-малко вероятно да ги окачествим като един дол дренки, в социалните медии ние обикновено срещаме съмишленици. Тези с лошо отношение към богатите са склонни да споделят и подсилват подобни мнения, често до степен, при която хората се надпреварват в омразата си към заможните.И аз съм в кюпа. Като студент за кратко носех тениска с надпис „Умрете гадни юпита”. Но тя бе видяна основно от мои колеги. Не е същото като заможен човек, който туитва нещо недотам вярно, след което му се нахвърлят стотици хиляди хора от целия свят. Тaзи заразна критика е горда със себе си и тържествува, отразявайки дефиницията на Джон Ронсън в книгата му от 2015 г. „Така че сте били публично засрамени”: „Ние определяме границите на нормалността, като разкъсваме хората извън нея“.

Това повдига въпроса: кое е ненормално? Какво ви прави достатъчно богати, за да бъдете мишена? Проучване на една лондонска благотворителна организация за борба с бедността установи, че нейните фокусни групи лесно са посочили кой жизнен стандарт е много над минималния, на много по-трудно „прекомерния“.

Това отново сочи към проблема с генерализирането на база собствения опит. Често ще видите хора от средната класа в социалните медии, които посочват на малко по-заможни от тях някакво ужасно прегрешение на богаташ, въпреки че и двете прослойки биха били счетени за богати от наистина бедните - илюстрация на нарцисизма от малките различия на Фройд.

Богатите със сигурност трябва да се притесняват накъде духа вятърът. Възгледите на американците защо хората са богати са се променили значително през последните няколко години, според изследвания на Pew Research. Все по-голям дял от анкетираните отдават това на повече предимства спрямо останалите. Между 2018 и 2020 г. увеличението е от 42 на 65 процента.

Не е чудно, че Александрия Окасио-Кортес, клонящата вляво членка на Конгреса, намери отклик с фразата си „всеки милиардер е провал на политиката“. Разбира се, както тя посочва, тези, които не харесват начина, по който се управляват икономиките на САЩ и Великобритания, е по-добре да мразят играта, а не играчите. САЩ, Обединеното кралство и другите страни с толкова големи неравенства трябва да ги преодолеят със сериозни реформи във всичко, от данъци до жилища (Великобритания) и здравеопазване (Америка). Ще е от полза за богатите да подкрепят подобни политики, защото иначе могат да открият, че играта се променя в тяхна вреда и то бързо.

Петър Нейков

Станете почитател на Класа