Как Китай си представя света

Как Китай си представя света
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    01.08.2020
  • Сподели:

Китай се стреми към нов световен ред, в който да няма една доминираща идеология или държава. В същото време и самият Китай се бори за хегемония на много места в света. Засега - със скромен успех.

 

 

 

На 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври 2017 президентът Си Цзинпин обяви, че страната е навлязла в "нова ера", и че Народната република "от ден на ден се приближава към центъра на световната сцена". Но все пак как си представя Китай новия световен ред, в чийто център възнамерява да застане?

Отговорът на този въпрос не е толкова лесен, казва бонският политолог Гу Сюеву. "Моето впечатление е, че и политическите сили в Пекин не са наясно какво точно искат. Искам да кажа, че експериментират в стила на Дън Сяопин. През 80-те години той задвижи китайските икономически реформи, следвайки девиза: "Опипвайки камъните, ще пребродиш реката"."

Политически експерименти в стила на Дън Сяопин

Нерешителността се отразява и в многопластовите и диференцирани дискусии за ролята на Китай в света, водени от интелектуалците в страната.

Спектърът е широк - от възприемане на глобалното статукво до идеята, че Китай е предопределен да подчини света на волята си. Но каквито и дискусии да се водят, последната дума винаги има партията, казва за ДВ германският посланик в Китай Фолкер Щанцел.

Според политолог Гу, все пак някои неща са ясни. „Китай иска световен ред, който да е изграден върху три принципа: многополюсен свят с различни центрове на властта – например САЩ, Китай, Европа, Русия, а може би, и Индия; мултилатералност във взимането на решенията – т.е. без държава, която да налага своята воля на останалите; и идеологически плурализъм, допускащ различни модели на управление, които да се считат за еднакво приемливи.

 

Иска ли Китай да измести САЩ като хегемон?

 

Първото отдавна е факт, изтъква Гу - "Живеем в многополюсен свят". Що се отнася до второто - т. нар. мултилатерализъм, в Китай от 2018 година насам той се свързва с понятието, използвано за пръв път от Дън Сяопин: "Съдбовната общност на света". По този повод посланик Щанцел обаче казва следното: "В глобализирания свят съдбите ни неизбежно са взаимно свързани. Това още не е концепция". Нужно е съдържателно допълнение, като например изискването за укрепване на международното право или на международните институции. Каквито намерения Китай по-скоро няма и в това отношение прилича на САЩ, както констатира и Гу: "И двете страни приемат международното право, когато отговаря на собствените им интереси, и го отхвърлят, ако им противоречи".

Китай се бори за имидж

Китай отдавна иска  да се утвърди в очите на света като алтернатива на либералните демокрации. Страната се бори за нов, по-добър имидж. Институтите "Конфуций" популяризират китайския език и култура. Китайски инвеститори изкупуват медиите в Африка и предопределят възприятието на Китай чрез социалните медии или чрез влиянието, оказвано на живеещите в чужбина китайци.

Постигнатият резултат обаче е по-скоро скромен. "В Африка успехи има. Колкото по-силно е свързана икономически една африканска държава с Китай, толкова по-големи са те", посочва Щанцел. В Германия и в другите индустриални държави обаче имиджът само се е влошил, включително покрай  доста бруталната дипломация от последните месеци. Недоверието спрямо Китай в Европа и в САЩ се задълбочава особено много от интернирането и превъзпитаването на стотици хиляди уйгури, както и от строгите мерки срещу гражданите на Хонконг.

И проектът за Новия път на коприната, възхваляван в началото като най-големия световен инфраструктурен проект, междувременно се натъква на все повече критики. Икономически по-слабите страни попадат под силна зависимост от Китай.

На челно място в Азия

Политологът Гу не смята, че Китай претендира за водеща роля в глобален мащаб - китайските амбиции се надценявали. "Който иска да води, трябва да е в състояние да предоставя общите блага безплатно на разположение и да има определен мисионерски плам, за да иска да наложи определени представи в глобален мащаб." Китай това го няма. "Китай не иска да замести САЩ, дори изпитва опасения от вероятността да поеме подобни задачи."

Но дори и Китай да не се стреми към глобална хегемония, в Пекин определено желаят да заемат водеща позиция в Азия. Президентът Си Цзинпин още през 2014 година отправи призива: "Азия на азиатците". Китайските претенции се открояват най-отчетливо в Южнокитайско море - Народната република се опитва да изтласка оттам не само САЩ, но и съседните държави, а и да поеме контрола над основните трасета за корабоплаване и над суровините.

Станете почитател на Класа