Гардиан: „ Градовете са сексистки, защото небостъргачите изглеждат като пениси“

Гардиан: „ Градовете са сексистки, защото небостъргачите изглеждат като пениси“
  • Автор:  Е.Аврамов
  • Дата:  
    11.07.2020
  • Сподели:

„Будното ляво" поиска да отмени комедията, а в същото време буквално публикува смешки вместо заглавия.


„Гардиън" вече еднолично публикува шегите като новини. За да разтърси малко страниците си, беше взета почивка от наричане на всичко расистко, и точно в почивката вестникът посочи, че градовете са пълни с пениси.


Очевидно няма да е революционно наблюдение от работещите в лондонския офис на вестника, че са заобиколени от пишкоглавци. Но не за това става въпрос в тази статия. Става дума за фалическия характер на небостъргачите.


Статията е в раздела за архитектура и е със заглавие: „Въздигащи се нагоре сгради, еякулиращи в небето - трябва ли градовете да са толкова сексистки?" Трябваше да проверя два пъти дали това не е пародия, когато за пръв път попаднах на нея, защото това е буквално поантата на скеч в едно от любимите ми комедийни предавания.


Още през 80-те години Би Би Си излъчи сатирично ефирно шоу, наречено „Not the Nine O'Clock News", а сред звездите му беше младият Роуан Аткинсън. В една сцена господин Аткинсън играе обсебен от секс френски изкуствовед, обсъждащ природата на лондонската архитектура. Той описва колоната на Нелсън като „Уилито на Нелсън! Огромна, масивна интимна част, проникваща в небето."


Очевидно високата и стройна природа на небостъргачите (или „небесните изнасилвачи", ако сте Гардиан) няма нищо общо с това, че наземните пространства са на първо място в градовете; о не, това са мъжките архитекти, които искат да възпроизведат ерекцията си в своите фалически здания.


Това не е просто практическо използване на пространството, това е напомняния за „мъжествената сила с мъжките форми, размери и накрайници", ни казва Гардиан. По какъв начин това се различава от твърдението на героя на Аткинсън?


Отговорът, разбира се, е, че няма разлика. И двата аргумента, по думите на същия Аткинсън, са „множество уили-та". Интересно е, че дори може да се твърди, че характерът на Аткинсън е бил по-прогресивен, като е признал съществуването на поне някаква женска архитектура, каквато е „огромната цица" на катедралата Сейнт Пол.


Но това ме накара да се замисля: Може ли привидно сериозното желание на публикациите да излага аргументи, досега правени само на шега, да е истинската причина, поради която те искат да отменят комедията? Искат ли да заличат историческата сатира, защото сега искат да сами отправят тези твърдения без намек за ирония?


Като се има предвид, че Гардиан вече папагалира Not the Nine O'Clock News, колко време ще мине преди да последва Монти Пайтън и да публикува статия, оплакваща борбите, пред които са изправени транссексуалните дървени трупи?


Какво ще кажете да последва „Бързото шоу", като обсъждаме разразилия се сексуален тормоз, показан в сектора за мъжко облекло?


Очевидно съм смешен, но смисълът е, че осъзнавам това и го правя умишлено. Статията в Гардиан обаче очевидно не само е написана със сериозно лице, но е редактирана, одобрена и качена, без никой по веригата, в нито един момент да си помисли „Дръж се... това е бъзик!"


Гардиан, разбира се, има пълното право да публикува този вид тъпня. Но е леко притеснително, че предполагаемо грамотният вестник може да бъде толкова отделен от реалността, че да представя като сериозна журналистика през 2020 г. писмени версии на сатирата от 80-те години.


По-тревожното е обаче, че авторката на произведението (жена!) Лесли Керн, доцент по география и околна среда и директор по женски и джендър изследвания, не изглежда по-близо до истината, когато предизвиква латентна институционална мизогиния. В крайна сметка тя работи в университета Маунт Алисън.


Явно няма да има край на глупостите.

Станете почитател на Класа