Иран - на ръба на пропастта

Иран - на ръба на пропастта
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    07.06.2020
  • Сподели:

Иран изживява втора вълна на епидемията, а икономиката е пред тотален срив. Иранският износ на петрол намаля радикално, а тъкмо той пълнеше досега държавната хазна. Как ще се отрази това

на поведението на Иран?

 

 

 

След разхлабването на санкциите срещу коронавируса, хората в страната станаха лекомислени, оплака се иранският министър на здравеопазването Саед Намаки. Препълнените ресторанти, улични базари и кафенета предизвикаха нещо като втора вълна на епидемията. След първоначалния успех, при който броят на новите инфекции бе спаднал под 1000 на ден, мерките на карантината бяха разхлабени.

Но ето че от две седмици насам броят на новите инфекции отново скочи над 2000 на ден. В някои дни броят им дори надхвърля 3000 – почти толкова, колкото имаше по време на пика от зарази през февруари и март. Всичко това отслаби значително икономиката на страната, която и бездруго страда от наказателните санкции на САЩ.

Рецесията продължава

В края на май директорът на Научната служба към иранския парламент Мохамед Касеми предупреди, че ако външната търговия продължава да се срива, в бюджета на страната ще има дефицит от 44 милиарда долара. От 2011 година икономиката на страната не расте, а американските санкции са само една от причините. “Иран трябва да подложи на преоценка начина, по който реагира на санкциите”, посъветва Касеми.

Оценката му обаче се разминава с тази на духовния водач Али Хаменей, който в последното си обръщение към иранския парламент говори за “икономика на съпротивата”. Този призив към издръжливост обаче няма да изведе иранската икономика от рецесията, в която се намира вече трета поредна година. През 2020 година БВП е спаднал с шест процента по данни на Германската информационна служба за търговия и инвестиции. Нивото на инфлация през текущата година вероятно ще е от 34%, а през 2019 година възлизаше на 41 на сто. Безработицата в страната в момента е от 16,3%.

Турция внася все повече газ от САЩ

В същото време приходите от износ на нефт и газ намаляват. Китай, който доскоро беше последният сериозен вносител на ирански петрол, намалява вноса под въздействието на американските санкции. Според доклад на икономическата служба Аргус, през март тази година Китай е внасял само 60 хиляди барела дневно - почти 90 процента по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

Другият надежден партньор, Турция, също намалява вноса. През май тази година експортът на природен газ от Иран към Турция се е сринал с 15% в сравнение със същия месец на 2019 година. Освен това при атентат на група, близка до кюрдската сепаратистка организация ПКК, беше повреден важен тръбопровод. Анкара явно няма намерение да го ремонтира, тъй като получава други доставки на газ от Русия. По данни на радио "Фарда”, Турция е увеличила близо с три пъти и доставките на природен газ от САЩ.

Не е сигурно дали в подобни условия Иран ще може да продължи да поддържа своята сфера на влияние в региона на т.нар. “шиитски полумесец”. Най-сериозен е ангажиментът му в Сирия, където по данни на “Атлантик кансъл” Техеран е инвестирал между 30 и 105 милиарда долара в подкрепа на режима на Асад. Иран е договорил своето участие във възстановяването на Сирия.

Слабо вероятно е обаче да спечели от проектите за обновяване на страната преди санкциите срещу режима на Асад да бъдат свалени. Освен това, Иран ще е изправен пред сериозна конкуренция - един от водещите играчи е например Китай, който също иска да се включи във възстановяването на Сирия след окончателния край на гражданската война.

Път към помирение?

Основният конкурент на Иран за влияние в региона, Саудитска Арабия, е изправена пред подобен проблем. В Йемен кралството е начело на коалиция, бореща се срещу шиитските хути, които пък са подкрепяни от Иран. Саудитска Арабия е наляла около 100 милиарда долара във войната по данни на американското списание “Нешънъл интерест”. До момента тази инвестиция е пълна катастрофа за Рияд.

В тази ситуация е възможно както Иран, така и Саудитска Арабия да потърсят решение на конфликта в Йемен. Това смята иранският експерт Азаде Замириад от Германската фондация "Наука и политика".  "Евентуално споразумение между Иран и Саудитска Арабия за регионални зони на влияние може да окаже стабилизиращ ефект върху Персийския залив и по-широкия регион", пише от Замириад.

Съществуващите конфликти няма да бъдат разрешени веднага. Но има сигнали за изпускане на парата. В най-благоприятния сценарий Саудитска Арабия дори може да влезе в ролята на посредник между Иран и Съединените щати. В конфликта в Сирия например Саудитска Арабия може да се откаже от съпротивата си срещу участието на Иран в международните преговори за разрешаване на ситуацията.

Американските избори ще са ключови

Според центъра за анализи “Америкън секюрити проджект” има сигнали, че поведение на Иран може да се промени, но големи политически обрати през 2020 година са слабо вероятни. Правителството в Техеран се опасява да не изгуби своята легитимност, ако изцяло или частично клекне под влиянието на американските санкции. Иран първо трябва да дочака резултата от президентските избори в САЩ наесен, преди да преосмисли своята стратегия. А що се касае до правителството в Техеран - политическата несигурност явно е по-голяма дори и от икономическата.

Станете почитател на Класа