Свидетели сме на насилственото изчезване на старата либерална Америка

Свидетели сме на насилственото изчезване на старата либерална Америка
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    03.06.2020
  • Сподели:

Прословутата “културна война”, която от 1968 г. опустошава САЩ, вече не е метафора: това е война в буквалния смисъл на думата.

 

 

 В нощта срещу събота губернаторът на Минесота се появи на живо по телевизията и обяви пред журналистите, че положението в Минеаполис е станало толкова сериозно, че вече не е от компетенциите на полицията, а на армията.

Прословутата “културна война”, която от 1968 г. опустошава САЩ, вече не е метафора: това е война в буквалния смисъл на думата.

Така както атентатът в Сараево беше само претекст, за да затъне Европа във войната през 1914 г., така и трагичното убийство на Джордж Флойд от един полицай не е истинската причина, довела до този изблик на насилие.В момента историята в САЩ се ускорява. Свидетели сме на насилственото изчезване на старата либерална Америка, на заличаването на разделението ляво-дясно и на идеалите, споделяни дълго време и от двата лагера. Разбира се, Доналд Тръмп е катализатор на това изчезване, но неговото избиране за президент също е плод на загниването на либералните ценности. От другата страна на шахматната дъска, левицата се отказа от либерализма, за да премине към политика, основата на расовата и сексуална идентичност.

В тази нова Америка Мартин Лутър Кинг би бил чужденец. 

Това, което университетската и медийна левица проповядва от години и по-специално идеята, че чернокожите са потиснани и яростта им е справедлива, днес се сбъдва по пламналите улици на нашите градове. Когато младият кмет лявоцентрист на Минеаполис реши да изостави полицейското управление на демонстрантите, което те разграбиха и подпалиха, той просто стана поредният чиновник от либералната левица в дългия списък на онези, които хвърлиха нашите институции на подстрекателите на вълнения. Президентите на университети правят това от години, а днес цяла Америка прилича на университетски кампус.

През 2015 г. в кампуса на Йейл се разрази абсурдна полемика за костюмите на Хелоуин, смятани за обидни от някои малцинства и тези засегнати студенти започнаха да викат “расизъм!”, преди да започнат енергични протести срещу една преподавателка, която отказа да се поддаде на идеологическото им изнудване.Съпругът на тази професорка, който преподава в същия университет, участва в един от тези митинги и се опита да ги вразуми, използвайки класическите аргументи на либерализма. Те отказаха да слушат. Просто му се разкрещаха (в интернет може да се намери видео от този сблъсък).

Това е залезът на разума

в сърцето на един от най-престижните американски университети. И съвсем явно администрацията на факултета взе страната на демонстрантите, а не на преподавателите. Има само една стъпка от ръководителите на Йелския университет, които оставят кампуса на студентската ярост, до кмета на Минеаполис, който нареди да се опразни полицейското управление.

Докато терорът се разпостранява от единия край на страната до другия, медиите се стремят да контролират разказа за фактите, опитвайки се да представят бунтовниците в симпатична светлина. Журналист от CNN стоеше на ъгъла на улица в Минеаполис, докато хиляди демонстранти дефилираха зад него и в момента, в който той ги описваше като “радостен керван”, те хвърлиха бутилка по него.

Тези леви журналисти смятаха, че страната на демонстрантите е лагерът на Доброто.

Те смятаха, че единственият им враг се казва Доналд Тръмп. Сега откриват, че постмодерната левица в действителност се подиграва на свободата на изразяване и на свободата на печата, ценности, които според нея въплъщават стария либерален режим.

Тези насилия се извършват в една страна, която в плен на безкрайна епидемия, заради която 40 млн. американци загубиха работата си и която опустоши националната икономика. А още по-тревожното, е, че това се случва в един практически

предтоталитарен контекст:

в няколко отношения думата не е преувеличена. През 1951 г. Хана Аренд показа в “Тоталитаризмът” как нацизмът и съветският комунизъм са дошли на власт. Аренд идентифицира по-специално няколко фактора, които водят до появата на ляв или десен тоталитаризъм.

На първо място, индивидуализмът и атомизацията на обществото. Преди всичко тоталитарната идеология съблазнява масата от все по-изолирани индивиди, лишени от социалните отношения, които някога са имали, и от произтиачщата от това колективна идентичност. От десетилетия социолозите наблюдават нарастване на социалната аномия в САЩ (във Франция също, както пророкува Мишел Уелбек).

Има и желание за нарушение, разрушителен импулс. В средата на 20-те г. на ХХ век европейската и руска интелигенция имаха почти фетишистки възглед за премахването на стария режим. Това започна с Първата световна война, но впоследствие движението се ускори. Това, което Хана Аренд пише за интелектуалците от тази епоха, важи и за днешните в Съединените щати: “Членовете на елита не видяха каква ще бъде цената - рухването на цивилизацията - ако дадат свобода на желанието за реванш на потиснатите класи след векове на подчинение”.

Склонноста да вярваме на всичко, което казва пропагандата, също.В предтоталитарното общество вече никой не вярва в “истината”.Хората се задоволяват да вярват в идеи, които потвърждават идеологическия възглед за света, и презират всеки, който има различно мнение. Всеки рационален подход е невъзможен, публичният дискурс е само борба за власт. Днес това важи както вляво, така и вдясно.

И накрая, предтоталитарното общество привилегирова лоялността към експертизата. Тоест, по-добре е да продължим да следваме една идеология, отколкото да поставим под въпрос нейните идеи или лидер. Именно това впрочем прави администрацията на Тръмп и президентът не спира да се хвали с него. Но президентите на университети, синдикатите и другите леви институции правят същото, макар и по малко по-сложен начин: те задължават последователите си да следват вярно техните идеали  за многообразие, приобщаване и безпристрастност, девизът, с който прикриват борбата си за власт.

Слава Богу, Америка няма Хитлер и Сталин, които да съберат плодовете на днешния хаос! Но, уви, тя няма и ген. Дьо Гол или Мартин Лутър Кинг - лидери, които имат доверието на народа и знаят как да възстановят реда и доверието.Преди няколко дни Тръмп публикува в Туитър заплахи към демонстрантите, което е шокиращо дори за него. Но колкото повече виждаме по телевизията кадри с бунтове, толкова повече той ще продължава да печели симпатията на американците, без значение колко крайни са позициите му.

Америка не е в плен на революция,

но между пандемията, произтичащия от нея икономичиски срив, а сега и бунтовете, опасявам се, че сме свидетели на раждането на нов, определено нелиберален политически ред.

Америка има още простор пред себе си, преди да преживее ниво на насилие, сравнимо с това от 60-те и 70-те години. Може би този път тази ситуация ще ни бъде спестена. Но с наближаването на лятото е трудно да видим кои сили ще имат властта да попречат на нацията да затъне още повече в лудостта.

Авторът, Род Дреер, е един от редакторите на американското списание The American Conservative. Той е автор на книгата «The Benedict Option - A Strategy for Christians in a Post-Christian Nation» (“Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация”), която имаше голям успех в САЩ.

Род Дреер, “Фигаро”   Превод от френски: Галя Дачкова

Станете почитател на Класа