Аржентина изпадна в дефолт

Аржентина изпадна в дефолт
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    25.05.2020
  • Сподели:

Аржентина дефолтира по отношение на държавния си дълг за девети път в своята история, след като третата по големина икономика в Латинска Америка потъна в нов цикъл на икономическо свиване, ускоряваща се инфлация и потисната валута – проблеми, които бяха изострени допълнително от пандемията на коронавирус, пише Wall Street Journal.

Страната официално влезе в неизпълнение в петък, след като не успя да извърши плащане на лихви по облигации на стойност около 500 млн. долара.

Дефолтът на Аржентина е третият за страната за последните 20 години, след като правителството на националистическия президент Алберто Фернандес не успя да постигне сделка с облигационерите за преструктуриране на около 65 млрд. долара външен дълг. 

Дългът включва облигации, емитирани като част от предишни преструктурирания, след като страната изпадна в дълбок дефолт през 2001 г., довел до масови протести, смяна на президенти и проблеми с кредиторите.

Очаква се държавните и чуждестранните облигационери да продължат разговорите с аржентинското правителство и след петък, като властите се надяват да избегнат безпорядък.

Въпреки, че неизпълнението на дълга на Аржентина е малко вероятно да предизвика финансови сътресения в Латинска Америка, Fitch Ratings очаква рекорден брой държавни неизпълнения на дълга през тази година, тъй като пандемията продължава да руши глобалната икономика. През април Еквадор, един от големите регионални производители на петрол, разтърсван от финансови проблеми, отложи всички плащанията по дълг до август, след като страната беше сериозно засегната от коронавируса.

Аржентина се стреми да увеличи подкрепата за своето предложение за преструктуриране, тъй като кредиторите са изправени пред натиск да предоставят на бедните държави облекчение на дълга на фона на глобалния икономически спад. Страната претърпя повтарящи се политически и икономически кризи, белязани от пагубни обезценявания, масови изтегляния на вложения и срив на финансовите пазари. Неплатежоспособните правителства, не желаещи да намаляват публичните разходи, често избират да печатат пари или да заемат долари.

„За кредиторите идеята, за която Аржентина настоява, е трудно смилаема: страната е жертва на коронавируса и на алчните кредитори“, посочва бивш държавен служител. „По-скоро изглежда, че страната иска да се възползва от пандемията, за да прави това, което винаги е правила, а не да изплаща дълга си“.

Министърът на финансите Мартин Гузман заяви в петък, че правителството работи върху изменение на предложението си към кредиторите. Стойността на дълга на Аржентина с падеж до 2028 г. в размер на 4,25 млрд. долара нараства непрекъснато с надеждата за постигане на споразумение с кредиторите, като облигациите се търгуваха при 32,50 цента за долара в петък от около 24 цента в началото на май, по данни на аналитичната служба Advantage Data Inc.

„Разбира се, доверието в Аржентина е нарушено“, заяви Гузман. „Възстановяването на това доверие ще отнеме време. Ще са необходими непрекъснати усилия“, изтъкна финансовият министър.

Този път, поради резкия спад в глобалното търсене на стоки, които Аржентина изнася, неизпълнението рискува да подхрани икономическия крах на Аржентина. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се сви с почти 12% през март. Ако не бъде решено бързо това преструктуриране, икономистите предупреждават, че би могло да се стигне до по-голям натиск върху песото поради недостига на твърда валута.

Официалният курс на валутата в момента е около половината от цената, която аржентинците трябва да платят, за да купят долари на черния пазар. Подобно изкривяване възпира износителите, които са принудени да продават спечелените долари при изкуствено нисък валутен курс.

 

Този курс също така ще стимулира инфлацията, която вече е една от най-високите в света – при ниво от 46%, което подхранва печатането на пари за финансиране на държавните разходи. В същото време частният бизнес е изправен пред риска да загуби достъп до финансовите пазари.

Намаляването на дълговата тежест на Аржентина беше приоритет за президента Фернандес, който встъпи в длъжност през декември миналата година. Популярността му все пак нараства заради строгите мерки за социално дистанциране, които администрацията му прилага, за да овладее пандемията.

Скорошно проучване на местната социологическа агенция Poliarquía показва, че 60% от аржентинците искат правителството да постигне сделка с кредиторите, припомняйки икономическите затруднения, причинени от опустошителния тежък дефолт от 2001 г. 

"Никой не иска неизпълнение", заяви Серхио Мохадеб, 39-годишен адвокат в Буенос Айрес. „Трябва да се опитаме да постигнем справедлива сделка“, добави той.

Правителствени служители в Буенос Айрес и облигационерите в САЩ и други страни водят преговори чрез видеоконференции, като не успяха да се срещнат лично по време на пандемията.

„По-различно е от срещите лице в лице. Това е различно чувство ", описва ситуацията Гузман, добавяйки: "Но с времето става все по-лесно и сега работи добре".

Президентът на Аржентина нарече дълга „неустойчив“, след като той рязко нарасна при предшественика му Маурисио Макри.

Макри пое десетки милиарди долари външен дълг, за да компенсира големия бюджетен дефицит, който наследи от своите предшественици, надявайки се постепенно да намали фискалната пропаст, като същевременно подобри бизнес климата в Аржентина, за да привлече чуждестранни инвеститори. Но през 2018 г. Аржентина беше засегната от валутна криза, принуждавайки Макри да търси спасителна помощ от Международния валутен фонд (МВФ).

Аржентина дължи 44 млрд. долара на МВФ, откъдето също посочиха, че дългът на страната е неустойчив. Фондът призова частните кредитори да помогнат на страната да възстанови устойчивостта на своя дълг.

Предложението на правителството ще предостави на Аржентина около 40 млрд. долара облекчение на дълга чрез издаване на нови облигации с по-ниски лихви и по-голям падеж. Той също така включва тригодишно замразяване на плащанията, което изключва всички плащания по дълга до края на мандата на Фернандес.

Притежателите на облигации, включително някои от най-големите компании за управление на активи и богатство в света, както и редица по-дребни инвеститори, отхвърлиха предложението, заявявайки, че това поставя несправедлива тежест върху тях, докато правителството все още не е осигурило дългосрочен план за възстановяване на финансовата стабилност. Те също така искат Аржентина да се заеме с въпроса как ще изплати дълга си към МВФ, който е с приоритет на изплащане.

Притежателите на облигации с преструктуриран дълг през 2005 г. и 2010 г. също искат по-добро третиране, след като те вече поеха загуби, споделя Артуро Поржечански, икономист от Американския университет, който следи отблизо финансовото състояние на Аржентина

 

 

Аспарух Илиев

Станете почитател на Класа