Краят на американската ера

Краят на американската ера
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    10.04.2020
  • Сподели:

Извънредното положение с коронавируса показа колко далеч са САЩ от ролята на лидер на свободния свят, ужасява се авторът. Според него Великобритания, заедно с другите „свободни“ страни, трябва да създадат световни структури, които ще бъдат по-малко зависими от САЩ и ще поемат обща отговорност. В противен случай ще настъпи краят на света.

 

 

За по-голямата част от жителите на страната ни тази ера продължи през целия им съзнателен живот. Тя започна след Втората световна война — войната, в която великите нации по света банкрутираха. Някои морално, други политически, в повечето случаи икономически. А някои — и едното, и другото, и третото.

Тази ера до голяма степен се определи от президента Труман —  Джордж Маршал и Дийн Ачесън го убедиха да предостави финансова помощ на Европа и да направи безопасността й приоритет. Тази ера бе белязана от културното превъзходство на Холивуд и рок енд рола, от най-великото благоденствие на западния капитализъм и ядрената конфронтация със Съветския съюз, довело комунизма до интелектуален и политически крах.

Но дойде време да се замислим, свърши ли тази ера?

Означава ли коронавирусната катастрофа краят на Pax Americana, на американския свят?

Започвайки от Труман, всички американски президенти автоматично получаваха титлата „лидер на свободния свят“. Тя се използваше толкова често и толкова рутинно, че стана почти официална. Както кралица Виктория беше и императрица на Индия.

Но да бъдеш лидер на свободния свят не е длъжност, а роля.

Труман я получи чрез действията си. И неговите наследници приеха възложените им задължения. Понякога те се заблуждаваха, понякога бяха твърде силни, понякога, напротив, твърде слаби, но всички те изпълниха следвоенния дълг на САЩ, доброволното задължение да водят напред, да обединяват либералните демокрации и да подкрепят общественото мнение в свободните държави и техните действия.

В повечето от сблъсъците и кризите след 1945 г. светът знаеше, че може да разчита, че САЩ ще действат като лидер и ще ръководят света. До днес.

Коронавирусът не се подчинява на никого и не знае граници. Той не говори човешки език и не живее в една държава. Covid-19 е най-голямата международна криза. Неговата отличителна черта е — доколко състоятелна е националната реакция на пандемията.

Изправени сме пред заплаха за всеки и всички, и за богатите, и за бедните страни, изправени сме пред колапса на глобалната икономика, който ще заличи години, ако не и десетилетия, на икономическото развитие.

А къде е световният лидер, който би могъл да се справи с това?

Този момент изисква лидера на свободния свят, но такъв няма.

Доналд Тръмп дори не е в състояние да организира адекватен отговор в рамките на Съединените щати, да не говорим за водещи или вдъхновяващи действия спрямо международните институции. Той дори не се интересува от тях. А ако се интересува, тогава защо ги атакува и говори несвързани глупости по време на пресконференциите си?

Г-н Тръмп олицетворява американското отношение, което се укрепи в последно време. В много отношения това е разбираемо. Втората световна война и дори Студената война навлизат все по-дълбоко в историята и много американци вече са уморени от своите международни отговорности. Те знаят, че ролята на световен лидер струва пари, време, усилия и живота на американците, но им се струва — вероятно погрешно — че това няма да донесе на американците ежедневният хляб насущний или сигурност. Точно обратното.

Днес се създава усещането, че моделът на американското световно лидерство е износен и коронавирусът хвърля светлина върху друга Америка. Америка, в която федералното правителство изглежда инертно и бездейства,  където науката в общественото съзнание се налага да се конкурира със суеверията. Където може и да има свободата на словото, но не е ясно дали човек може да се довери на казаното. Където волята за подкрепа на икономиката в никакъв случай не е толкова голяма, колкото изискват икономическите предизвикателства.

Не е изключено към края на коронавирусната епидемия Америка, опитвайки се да се справи с вредите върху здравеопазването и икономиката, да бъде сред най-засегнатите страни.

Ще може ли тя отново да оглави свободния свят? И ако не, тогава кой?

Западна Европа все още е финансово и военно зависима от САЩ.

Най-големите световни индустриални и научни предприятия са американски. Ако САЩ са загубили волята и способността да водят, никой в Западна Европа не е готов да заеме мястото им.

Сега за Китай. Той е достатъчно велик и напорист, за да поеме тази роля. Ако неговото икономическо и военно влияние продължава да расте и Америка оставя вакуум зад себе си, това ще бъде катастрофа.

Китай може да стане световен лидер.

Може би кризата ще възстанови усещането на Америка за нейната уникална роля и ще засили нейното лидерство, което всички приемат и уважават. Но този резултат в никакъв случай не е гарантиран.

По този начин, когато всичко приключи, нашата задача ще бъде, заедно с другите държави, да създадем световни структури, които ще бъдат по-малко зависими от Съединените щати, да покажем готовността си да ги финансираме и да им помогнем да ръководят. И да поемем общата отговорност, която прекалено дълго прехвърляме само на Съединените щати.

Ако не го направим, съществува риск да дойде краят не само на американския, но и на света като цяло.

Превод от The Times (Великобритания): Петя Паликрушева

Станете почитател на Класа