Дълговата заплаха от коронавируса

Дълговата заплаха от коронавируса
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    29.03.2020
  • Сподели:

С продължаването на блокажа заради пандемията правителствата и централните банки в най-големите икономики в света реагират чрез стимулиращи програми, насочени към ограничаване на щетите, като същевременно обединяват обществата. Тъй като парализата продължава и се задълбочава, шансовете за V-образно икономическо възстановяване бързо намаляват, пишат за Wall Street Journal Кармен Райнхарт, професор по международни финанси от Харвард, и Кенет Рогоф, професор по икономика от същия университет и бивш главен икономист на МВФ.

Книгата от 2009 г. „Този ​​път е различно“ документира финансовите кризи през последните осем века. Централна тема, противоречива по време на световната финансова криза, е, че рецесиите, придружени от тежки финансови кризи, са по-дълбоки, а възстановяването - по-бавно от конвенционалните рецесии на „бизнес цикъла“. Отслабването на балансите във финансовата индустрия и неефективността, свързана с повсеместните дефолти, лични и корпоративни, нанасят сериозни щети на икономическата дейност. Това често се усилва от повишена несигурност и избягване на риск, посочват икономистите. 

Настоящият срив вероятно ще подобри рекордите за дълбочина на кризата. Продължителността все още е открит въпрос.

Икономистите класират кризите след 1870 г. по тежест, комбинирайки степента на първоначалното свиване с времето, необходимо за връщане към предкризисния пик в брутния вътрешен продукт на глава от населението.

В момента, дори при сценарий на бързо възстановяване, наличните данни показват, че много държави - включително САЩ - се насочват към свивания през първата половина на 2020 г., които са безпрецедентни заради самата дълбочина на техните „внезапни хлътвания“, измерени от спада в БВП на човек между пика и дъното.

Дори сравнително бързото излизане от икономическия застой в Китай, части от Европа и САЩ не би предотвратило кризи в много страни със среден и нисък доход - или дълбока глобална рецесия. Икономическият растеж намаляваше в много развиващи се пазари преди появата на новия коронавирус. Външният дълг, както частен, така и държавен, продължаваше да се увеличава. В повечето страни валутните резерви на централните банки са значително под върха си. За много производители на суровини изплащането на дълга в твърда валута, най-вече долари, ще бъде невъзможно, тъй като цените на суровините са близо до исторически дъна и инвеститорите проявяват по-голяма несклонност към риск.

За държави, които не разчитат на износ на суровини, ситуацията едва ли е по-добра. Пандемията засегна световната търговия и всички видове производствени вериги за доставки. За страните, които зависят от туризма, непосредствените перспективи са особено мрачни. Частното финансиране за развиващите се пазари пресъхна, а международните кредитори като Международния валутен фонд като цяло не разполагат с ресурсите за запълване на празнината.

 

Докато пандемията продължава да нарушава нормалния икономически живот по целия свят, броят на страните, които са изправени едновременно пред остър недостиг на финансови ресурси и здравно извънредно положение ще се увеличи драстично. В някои от тези случаи спешните политики за справяне с пандемията ще имат предимство пред погасяването на дълговете. Просрочията няма да се ограничат до личен или корпоративен дълг. Аржентина, Венецуела и Ливан скоро ще имат компания.

Спешен въпрос е как да се разреши проблема с неизбежното разсрочване на дълга, което ще е необходимо в много части на световната икономика. Имаше призиви за мораториум върху дълга на малкия бизнес и собствениците на жилища в развитите икономики. Това е разумно. Ако способността за генериране на доход е прекъсната по време на блокирането, погасяването на дълга също трябва да бъде временно задържано. Като спешна мярка, която вдига дискреционния доход и може да ограничи трайните щети върху индивидуалните и корпоративните кредитни оценки, такива предложения могат да бъдат интегрирани с политики за стимулиране.

Проблемът, който се заражда извън най-богатите развити икономики, също трябва да бъде разрешен. Съответната мярка за облекчаване на кризата, насочена към държавите, засегнати от пандемията, трябва да се разработи заедно с МВФ и Световната банка. Най-големият кредитор на много от най-бедните страни в света е Китай, който също ще трябва да се включи. Еквадор е подходящ пример. Страната има сред най-високите проценти на коронавирусна инфекция в Латинска Америка, а приходите й от износ на петрол се сриват.

Ако икономическата парализа продължи твърде дълго, развитите икономики също няма да бъдат пощадени. Да помислим за положението на Италия. С омаломощаващ срив в производството, ограничен фискален капацитет и тежък хуманитарен проблем наистина ли страната трябва да отдели оскъдни ресурси за погасяване на дълг, вместо за болници? Други държави в Европа могат да се изправят пред същата дилема. В случая на Италия отговорът е по-малко ясен, отколкото на развиващите се пазари, тъй като голяма част от италианския дълг се държи от местни субекти, а не от чуждестранни инвеститори.

Изследванията показват, че нестандартните решенията относно неустойчивия дълг, включително опрощаване и преструктуриране, са практикувани широко както от развитите, така и от развиващите се икономики през последните два века. За момента обаче най-тежко засегнатите домакинства, компании и правителства се нуждаят от категоричен мораториум по дълговете си.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Станете почитател на Класа