Партията не смогва да се погрижи за хората в Ухан

Партията не смогва да се погрижи за хората в Ухан
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    24.02.2020
  • Сподели:

В Ухан повечето хора са де факто под домашен арест. За да получат необходимото медицинско обслужване, те трябва да се обърнат към местния съседски комитет. Тези партийни звена обаче не смогват да се погрижат за всички.

 

 

 

Шен Руихан се обажда в съседския комитет всеки ден. Баща ѝ, който е заразен с коронавирус, трябва спешно да отиде в болница. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден: температурата му се покачва, почти не може да яде и има болки в гърдите. Но за да стигне до болница, трябва комитетът да предостави автомобил. "Всеки ден ни казват, че трябва да чакаме, но така и не идват", разказва тя.

Шен Руихан не е истинското ѝ име. Тя вярва, че баща ѝ се е заразил, докато пазарувал в първите дни след наложената на Ухан изолация. На 23-и януари, след като стана ясно, че разпространението на коронавируса не може да бъде овладяно, всички изходи на града бяха затворени. Жителите на Ухан щурмуваха супермаркетите, за да се запасят с хранителни продукти.

Болниците са препълнени

Преди няколко седмици баща ѝ вдига температура. След като установяват, че е заразен с коронавирус, медиците му дават лекарства и го изпращат вкъщи, тъй като симптомите му не са тежки. Оттогава състоянието му се влошава. Но да стигнеш до болница не е лесно. "Лекарствата скоро ще свършат. Не знам какво ще правим тогава", казва Шен. 

 

Пострадали от епидемията жители на Ухан

Болниците не смогват да приемат пострадалите от епидемията в Ухан

 

След избухването на епидемията в болниците няма нито едно свободно място. Видеозаписи с пълни коридори, с лекари и медицински сестри, които от претоварване изпадат в нервни кризи, заливат социалните мрежи в първите дни. Налага се разкриването на две временни болници в контейнери. Десетки спортни зали и хотели в зоните под карантина са преобразувани в спешни центрове. Броят на заразените продължава да нараства. Много пациенти нямат достъп до подходящи грижи.

Никой не отговаря на позвъняванията

За да овладее хаоса и да спре разпространението, градът наложи цялостна забрана за напускане на Ухан. Всички жилищни квартали бяха изолирани, по-голямата част от 11-те милиона жители на града бяха поставени под домашен арест. Когато гражданите имат нужда от нещо, трябва да се обръщат към съседските комитети, най-ниското ниво в китайската партийна структура.

"Безсмислено е да звъниш там", казва Джън Вей. И тя не желае да се назовава истинското ѝ име. Джън Вей живее в Ухан със сестра си, баба си и дядо си. Семейството ѝ включва още нейната леля и един 14-годишен племенник. Както бабата и дядото, така и лелята са болни от коронавирус. Заради съмненията, че е заразен, племенникът е заведен в хотел, превърнат в изолационен център.

 

Улиците на Ухан са пусти заради епидемията

Улиците на Ухан са пусти заради епидемията

 

Бабата и дядото са вкъщи в стабилно състояние, лелята е във временна болница. Няколко седмици преди заразата да избухне, тя е диагностицирана с рак на белите дробове. Във временната болница той няма как да бъде лекуван. "Трябва да е в истинска болница", казва Джън. Но докато със сестра ѝ са заключени вкъщи, нямат възможност да се погрижат за нея. В болниците вече отдавна никой не вдига телефона. "Нашият единствен контакт е със съседския комитет".

Ключовата роля на съседските комитети 

Партията и държавата контролират китайското общество на всички равнища. Задача на съседските комитети е да налагат партийната линия на най-ниското ниво. В повечето случаи това е една по-скоро символична задача, която се ограничава до украсяването на витрините с нова партийна пропаганда и организирането на мероприятия за пенсионерите в квартала. В нормалните времена тези комитети почти нямат влияние върху живота на хората.

Но след като държавата мобилизира всички ресурси в борбата срещу вируса, съседските комитети получиха ключова роля. В Ухан те трябва да отговарят за всички нужди на хората в изолация. Трябва да организират транспорта до болници и да разнасят лекарства. Те следят за спазването на карантината и решават кой трябва да бъде закаран най-спешно в болница. Комитетите, които се състоят от доброволци, често в пенсионна възраст, трябва да се грижат за стотици домакинства. Много граждани, които им се доверяват, зоват за помощ в интернет - в социалните мрежи могат да бъдат намерени стотици такива съобщения. И Шен Руихан, младата жена, която иска да закара баща си в болница, е разпространила зов за помощ. "Ако някой може да помогне, моля да го направи", пише тя.

На въпрос на ДВ кой може да ѝ се притече на помощ, тя въздъхва. "Не знам", отговаря Шен. "Всичко това много ме натъжава." Заедно с майка си се опитват да се грижат възможно най-добре за бащата. И двете междувременно са започнали да кашлят. Дали това е вирусът, не знаят. За да се изследват, им трябва кола, която да ги закара в болницата. А от съседския комитет не отговарят.

Станете почитател на Класа