Декарбонизирай или умри

Декарбонизирай или умри
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    23.02.2020
  • Сподели:

Природният газ – преди определян като ключ за осъществяването на енергийния преход в Европа – сега се оказва, че може би няма да е от толкова голяма полза.

Политиците в Европейския съюз (ЕС) прекараха години в прославяне на добродетелите на газа, наричайки го „най-чистото от изкопаемите горива“ и „мост към бъдещето с по-ниски въглеродни емисии“, пише екипът на Hellenic Shipping News. 

Но светът - и в частност Европа - бързо измества фокуса си от газа, което означава, че има риск да бъде изоставен в надпреварата за зануляване на въглеродните емисии.

Газовите проекти стават все по-уязвими, тъй като финансистите и ръководителите на компаниите са изправени пред натиска от своите акционери и инвеститорите да не инвестират в изкопаеми горива.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) многократно преразглежда своите оценки за по-дългосрочно търсене на газ в ЕС. В последните си пет енергийни перспективи картината за 2040 г. се влошава постепенно, от оценка за търсенето на газ от 466 млрд. куб. м, представени в перспективата от 2015 г., до едва 386 млрд. куб. м, предвидени през 2019 г.

 

 

Газът не може да избяга и от мащабните протести на екологичните групи, водени от Грета Тунберг, които акцентират върху въпроса за въглеродните емисии.

Зелената сделка

Не много отдавна Южният газов коридор например беше проектиран и построен на обща стойност от около 40 милиарда долара.

Сега ЕС се занимава със своята „Зелена сделка“. И ролята на газа в нея е съмнителна.

Новият председател на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен постави климата на първо място в политиката си за следващите пет години, като планира ЕС да изхвърли от икономиката си въглерода до 2050 г.

Това е доста по-амбициозно от настоящата цел на ЕС да намали емисиите си с най-малко 80% спрямо нивата от 1990 г. до 2050 г. За да постигне това Фон дер Лайен иска да увеличи целите на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите с поне 50%, в сравнение с 40-те процента, договорени през 2018г.

Ако това бъде одобрено от законодателите на ЕС - а Европейският парламент (ЕП) вече призова за намаляване нивото на емисиите с 55% до 2030 г. - тогава газът би могъл да бъде изместен преди 2030 г. от възобновяеми източници и енергийната ефективност.

ЕК създаде и „Фонд за справедлив преход“, който може да мобилизира до 50 милиарда евро (55 милиарда долара) публични пари, за да помогне на тежката промишленост, като рафинериите и стоманодобивните предприятия, да намалят емисиите си.

Предложеният фонд е част от по-широкия план за Механизъм за справедлив преход в размер на 100 милиарда евро, предназначен да помогне на най-засегнатите региони да не изостават от останалата част на ЕС за постигане на целите до 2050 г.

Чувство за неотложност

Петролните и газови компании като че ли признават неотложността на фона на призивите да вземат участие в стремежа за справяне с изменението на климата. И то бързо. 

Европейските петролни дружества - редовно обвинявани в лицемерия относно околната среда, предвид малките капиталови вложения в сферата на ВЕИ и нисковъглеродните горива - трябва да се адаптират също.

В миналото те обещаваха повече разходи за газ, подчертавайки ролята му на преходно гориво в енергийната трансформация.

Парадоксът на акционерите“

Американската банка Morgan Stanley предупреждава, че напредъкът в енергийния преход може да се окаже по-бавен от очакваното заради „парадокса на акционерите“.

„Големите петролни компании могат да играят конструктивна роля в енергийния преход, но техните акционери проявяват малък апетит за мащабни инвестиции, особено предвид несигурната възвръщаемост в много от новите енергийни области“, се казва в скорошен доклад.

Според проучването вместо това се вижда предпочитание към капиталовата дисциплина, краткосрочния растеж на свободния паричен поток, намаляването на нетния дълг и увеличаването на разпределението. Това поставя компаниите в състояние на разход на капитал в сравнение с фирмите за възобновяеми източници. И това може да забави темпа на прехода, се подчертава в доклада.

В същото време инвеститорите виждат все по-ясно проблемите, свързани с околната среда, особено членовете на алианса на най-големите пенсионни фондове и застрахователи дружества в света (управляващи активи в размер на 2,4 трилиона долара към септември). Те се ангажират да изчистят напълно своето портфолио от въглерод до 2050 г.

Междувременно Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви в края на 2019 г., че се ангажира да спре одобряването на проекти за изкопаеми горива – включително и за газ, от края на 2021 г.

От френската компания Artelys заявиха в свой доклад, публикуван миналия месец, че по-голямата част от 32-та проекта за газова инфраструктура в последния списък на ЕС за Проекти от общ интерес (PCI) са излишни.

Газовите проекти, включени в списъка за PCI, са изложени на риск да се превърнат в безжизнени активи, дори при сценарии за по-голямо търсене на газ.

„Повечето от проектите са определени като излишни от икономическа гледна точка“, посочват от Artelys.

 

Аспарух Илиев, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа