Великобритания на Борис Джонсън

Великобритания на Борис Джонсън
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    15.02.2020
  • Сподели:

Всеки, който иска да разбере напрежението в британското правителство, трябва да проучи политическите спорове напоследък. Разделението не е толкова просто, колкото често изтъкваното противопоставяне между защитниците на свободния пазар и интервенционистите. В администрацията на Борис Джонсън има малцина неинтервенционисти. Напрежението е между две само частично съвпадащи визии за напускащата ЕС Великобритания: кохезионна страна или стартъп нация, пише Робърт Шримзли за Financial Times.Противостоящите си политически принципи са видими в дебатите за допускането на Huawei до британската 5G мрежа, контрола върху имиграцията и бъдещето на HS2, високоскоростният железопътен проект, свързващ Лондон с големите градове на север. От една страна е идеята за реконструирана конкурентна икономика с нови високотехнологични индустрии. От друга страна е по-прозаичният императив за решаване на социалните проблеми, предшестващи вота за Brexit. 

За много привърженици на излизането от ЕС Brexit винаги се е отнасял до социалната кохезия, имиграцията и суверенитета. Тези, които претендират за икономически ползи, се затрудняваха да излязат извън концептуалния аргумент. За някои дивидентът би бил нови сделки за свободна търговия, особено със САЩ.

Най-близкото до икономически аргумент нещо, с което лийвърите разполагат, е стартъп визията. Според нея Великобритания е принудена да стане по-конкурентна, въпреки че това по ирония на съдбата беше същият аргумент, който първоначално стоеше зад британското членство в ЕС. Според тази гледна точка Brexit служи като адреналин, за вялата британска икономика, макар че ще трябва да бъде в доста голяма доза, за да компенсира с 4,9% по-ниския растеж в продължение на 15 години, който се очаква от Министерството на финансите при търговско споразумение с ЕС от канадски тип, към каквото премиерът се стреми.

Основният защитник на стартъп нацията е Доминик Къмингс, главният стратег на министър-председателя. Той гледа на Обединеното кралство като на авантюристична отломка от свръх регулирания европейски мегалит. То е нация на иновации, високи амбиции, новаторска наука и по-малко бюрокрация; правителствените проекти се тестват, продуктите им се управляват; хората се движат бързо и разбиват нещата. Къмингс предвижда публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност да се удвоят до 18 млрд. паунда за пет години. Въпреки това условията не са идеални. Вероятно растежът във Великобритания ще остане бавен. Има ограничени средства за пробив.

Конфликтът между това и представата за кохезионна страна е по-скоро напрежение, а не война. Къмингс също се застъпва за вдигане нивото на британската икономика чрез инвестиции в инфраструктурата на Севера и Мидландс. В диаграмата на Вен на тези императиви политиката често ще се припокрива. Инвестицията в умения, които бившият финансов министър Саджид Джавид предпочиташе, е най-привлекателна. Новият ентусиазъм за свободни пристанища, подкрепян от неговия наследник Риши Сунак е кохезионна игра за регионите, изразена чрез езика на стартъп нацията.

 

Великобритания на Борис Джонсън: Стартъп нация или кохезионна страна

 

 

Не всеки въпрос обаче е толкова добре разположен и никъде това не е по-очевидно, отколкото при търговските преговори за Brexit. Възгледът за стартъп държава иска регулаторно разминаване, не на последно място за биотехнологичните и научните иновации. Той вижда възможности в освобождаване от регулаторните и протекционистки инстинкти на ЕС и ще приеме разходи за бизнеса заради тази свобода. Тази гледна точка е несантиментална: някои министри говорят безгрижно за понасянето на удари от „традиционните индустрии“. Страна, фокусирана върху кохезията, може да предпочете да задържи съществуващите работни места в промишлеността, докато новите не започнат да изглеждат по-малко теоретични.

Засега двете страни се сблъскват преди сделката, която те искат, но привлекателността на отделянето изглежда силна за лийвърите. Разказите, които се градят около мечтите, могат да убедят всеки.

Решението за Huawei, взето в противоречие с опасенията за сигурността и силния натиск от САЩ, беше победа за стартъп нацията. Срещу предполагаемо ограничимия риск за сигурността бяха изправени исканията на една конкурентна икономика за свръх бърз широколентов достъп. Стартъп нацията почувства, че не може да чака.

Железопътният проект за HS2 влиза в графата за инфраструктура. Но той е раздут, скъп и говори за много от опасенията относно любимите проекти, спускани от властта. Една стартъп нация може да намери по-добри начини да си харчи парите. Но тези, които подкрепят кохезионната държава, искат HS2. Най-мощният му привърженик е консервативният управител на Западен Мидландс.

Наскоро излезе доклад на правителството за нова имиграционна система. Поддръжниците на стартъп нацията могат да посочат стъпки за осигуряване на по-висококвалифицирани мигранти, но други ограничения на притока имат за цел да увеличат заплатите у дома. Един министър твърди, че това ще повиши производителността: „Твърде много предприятия са свързани с евтината работна ръка, така че не търсете начини да станете по-ефективни.“ Вероятно по-важно за повечето поддръжници е, че по-високите разходи за заплати се превръщат в по-високи доходи. Консерваторите от работническата класа, които подкрепят кохезионната държава, харесват това.

Само че изчистеният бизнес контролира разходите. Добавете увеличения на минималната работна заплата и замразяване на намалението на корпоративния данък, и инвестиционният пейзаж става по-нюансиран. Данъкът върху дигиталните услуги спрямо приходите на технологични гиганти във Великобритания е популярна политика със справедлив привкус - чиста кохезионна държава, но е намек за търговските преговори със САЩ и е малко вероятно да привлече рискови капиталисти.

Където е възможно обаче правителството ще се опита да използва припокриването на двете си визии или поне ще каже, че прави това. В крайна сметка Джонсън обича да хапва торта. Засега неговото правителство говори приказки за стартъп нация. Но когато императивите се сблъскат, той знае, че мнозинството, което гласува за него, бяха кохезионни консерватори, а не радикални технократи.

 

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Прочетена 95 пъти

Станете почитател на Класа