"Наредил се Хонекер на една опашка": 11 вица от ГДР

"Наредил се Хонекер на една опашка": 11 вица от ГДР
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    12.11.2019
  • Сподели:

Може да се разсмеете, но може и да се натъжите. Вицовете, разказвани навремето в ГДР, не се различават много от тези в някогашната НРБ. Ето няколко примера:

 

 

 

В ГДР с удоволствие си разказвали вицове - както, впрочем, във всяка друга социалистическа страна. И както във всяка друга социалистическа страна, разказването на вицове изобщо не било безопасно - във времената на Сталин присъдите в ГДР достигали 15 години. Едва през 1958, когато започва "размразяването", наказанието било намалено - "само" две години затвор. Но след Пражката пролет през 1968 отново било увеличено - до осем години зад решетките заради "противодържавна пропаганда".

 

Дори и най-безобидната сатира събуждала подозрения. Популярният карикатурист Вили Мьозе например бил следен в продължение на години. В Щази смятали карикатурите му за "подривни", поради което в последните години на ГДР му се наложило да илюстрира само детски книжки. Поне не са го арестували...

 

А сега ето няколко вица от ГДР.

 

Петте закона на социализма:

1. Не мисли!

2. Ако си помислил - не казвай за какво!

3. Ако си помислил и си го казал - не го записвай!

4. Ако си помислил, казал си и си го записал - не подписвай!

5. Ако си помислил, казал си, записал си и си се подписал - не се учудвай на това, което ще ти се случи!

 

***

Жена пристига от провинцията на ГДР в Източен Берлин и пита минувачите: "Как да стигна до магазин "Принцип"?" Отговарят ѝ, че няма такъв магазин. "Ама как така? - учудва се тя. - Нали другарят Хонекер казва, че по "Принцип" имаме всичко."

 

***

Трима политически затворници лежат в затвор в ГДР. Разприказвали се кой за какво е осъден. Първият казва: "Ходех на работа пет минути по-рано. Заподозряха ме в шпионаж". "А аз все закъснявах с пет минути. Осъдиха ме за саботаж", споделя вторият. А третият казва: "Аз пък винаги ходех навреме. Затова решиха, че часовникът ми е чуждо производство - и ме затвориха за връзки с чужбина".

 

***

Хонекер се разхожда из Източен Берлин и вижда дълга опашка. Станало му интересно и се наредил в края ѝ. Човекът пред него се обърнал, разпознал го и тутакси прошепнал на чакащия пред него: "Виж кой е зад мен". След пет минути вече всички били разбрали кой се е наредил на опашката - и тя започнала бързо да се разпръсва. Хонекер се учудил: "Толкова дълго сте стояли, а сега се разотивате. Защо?". Отговорили му: "Чакаме за изходни визи на Запад. Но ако ти смяташ да заминаваш, ние може и да останем".

 

***

Програма за конгреса на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП):

 

1. Внасяне на членовете на Политбюро

2. Настройване на кардиостимулаторите

3. Политбюро запява песента "Ний сме млада гвардия работници и селяни..."

 

***

Купувач пита в магазин за облекло: "Извинете, боти нямате ли?". Продавачът отговаря: "Мястото, където няма боти, е на долния етаж. А ние тук нямаме ризи".

 

***

На един другар му избягал папагалът. Той тутакси отишъл в приемната на Министерството на държавната сигурност и подал заявление: "Уверявам под клетва, че аз и папагалът ми поддържаме различни политически позиции".

 

***

Хонекер излиза сутринта на терасата на резиденцията си, за да се полюбува на изгрева на слънцето: "Добро утро, слънчице!". Слънцето му отговаря: "Добро утро, другарю генерален секретар на ЦК и председател на Държавния съвет на Германската демократична република!".

Следобед Хонекер отново поздравява слънцето: "Добър ден, слънчице!". "Добър ден, другарю генерален секретар на ЦК и председател на Държавния съвет на Германската демократична република!"

Вечерта Хонекер пак поглежда през прозореца: "Добър вечер, слънчице!". На което слънцето отвръща: "Я се разкарай! Аз вече съм на запад".

 

***

След смъртта си Ясер Арафат се изправя пред вратите на Рая. Както обичайно - с автомат в ръце и пистолет на кръста. Свети Петър му отваря и възкликва: "Къде си тръгнал? Тук не може с оръжие!".

През полуотворените врати Арафат вижда, че вътре на висок стол седи брадат мъж с картечница в скута. "Ето, дори Господ е с картечница! Защо на мен да ми е забранено?", възмущава се Арафат. Свети Петър му отговаря: "Това е изключение. А и не е Господ, а Карл Маркс, който чака Ерих Хонекер".

 

***

Един гражданин на ГДР внезапно се оказал без телефон. "Защо е изключен?", попитал той органите. Отговорили му: "Защото клеветите Държавна сигурност". - "Ама как така?" - "В телефонните си разговори упорито повтаряте, че телефонът Ви се подслушва."

 

***

И накрая един виц от последните дни на ГДР:

В ППО-тата на ГЕСП пристигнало следното разпореждане: Който привлече нов член в партията, ще бъде освободен от плащането на членски внос. Който привлече двама души, ще може да напусне партията. А който успее да привлече трима, ще получи справка, че никога не е членувал в партията.

 

*****

Разгледайте и тази фотогалерия:

 

 

Далеч от народа, далеч от хорските погледи: през 1960 година партийната върхушка на ГДР дружно се премества от Берлин в светлото бъдеще - в засекретеното селище Вандлиц. То се намира на 30 километра от града и е построено много по-бързо от самия комунизъм - само за две години. Селището отсъства от географските карти, а територията била обявена за... зона за наблюдение и изучаване на природата и дивите животни.

 

Далеч от народа, далеч от хорските погледи: през 1960 партийната върхушка на ГДР дружно се премества от Берлин в светлото бъдеще - в засекретеното селище Вандлиц. То се намира на 30 км от града и е построено много по-бързо от самия комунизъм - само за две години. Селището отсъства от географските карти, а територията била обявена за... зона за наблюдение и изучаване на природата и дивите животни.

 

Този стъклопис и до днес може да се види в някогашния дом на едно от тези диви животни - Валтер Улбрихт. А предишната снимка е правена през 1987 по време на празненството по случай 75-ия рожден ден на лидера на ГДР Ерих Хонекер, който с помощта на Брежнев успява да измести от поста Валтер Улбрихт. На снимката се вижда част от политическия елит на ГДР, за който е било построено потайното селище.

 

Този стъклопис и до днес може да се види в някогашния дом на едно от тези "диви животни" - Валтер Улбрихт. А предишната снимка е правена през 1987 по време на празненството по случай 75-ия рожден ден на лидера на ГДР Ерих Хонекер, който с помощта на Брежнев успява да измести от поста Валтер Улбрихт. На снимката се вижда част от политическия елит на ГДР, за който е било построено потайното селище.

 

Две години по-късно ще падне Берлинската стена, а бившите големци ще бъдат помолени да освободят личните си вили във Вандлиц. Още през 1990 година там е открита рехабилитационна клиника. Строят се нови корпуси и здания, но и някогашните партийни вили не остават празни. В бившата резиденция на Улбрихт например отсядат родителите на децата, които се лекуват тук.

 

Две години по-късно ще падне Берлинската стена, а бившите големци ще бъдат помолени да освободят личните си вили във Вандлиц. Още през 1990 година там е открита рехабилитационна клиника. Строят се нови корпуси и здания, но и някогашните партийни вили не остават празни. В бившата резиденция на Улбрихт например отсядат родителите на децата, които се лекуват тук.

 

Петкилометровата бетонна ограда е премахната, но главният портал е запазен. В тази къща с площ 180 квадратни метра е живяло семейство Хонекер. В селището е имало общо 23 резиденции. Едноетажните имали по седем стаи, двуетажните - до 15. Във всяка вила имало по две прислужници. Само семейство Хонекер имало четири.

 

Петкилометровата бетонна ограда е премахната, но главният портал е запазен. В тази къща с площ 180 квадратни метра е живяло семейство Хонекер. В селището е имало общо 23 резиденции. Едноетажните имали по седем стаи, двуетажните - до 15. Във всяка вила имало по две прислужници. Само семейство Хонекер имало четири.

 

Наред с бетонната ограда имало и външен пръстен - жив плет и наблюдателни пунктове. Охранителите, които били основно от специални подразделения, били около 150 души. Те отговаряли и за сигурността на лятната резиденция на посолството на СССР, която също била тук, край езерото.

 

Наред с бетонната ограда имало и външен пръстен - жив плет и наблюдателни пунктове. Охранителите, които били основно от специални подразделения, били около 150 души. Те отговаряли и за сигурността на лятната резиденция на посолството на СССР, която също била тук, край езерото.

 

Преди да се преместят във Вандлиц, високопоставените другари живеели във вили в Източен Берлин. Решението да бъдат преселени извън града било взето няколко години след въстанието от 1953 година, потушено с помощта на съветски танкове. На новото място можели по-добре да ги охраняват. Отвън вилите изглеждали скромно, но вътре обитателите им се ползвали с всички достижения на капитализма.

 

Преди да се преместят във Вандлиц, високопоставените другари живеели във вили в Източен Берлин. Решението да бъдат преселени извън града било взето няколко години след въстанието от 1953, потушено с помощта на съветски танкове. На новото място можели по-добре да ги охраняват. Отвън вилите изглеждали скромно, но вътре обитателите им се ползвали с всички достижения на капитализма.

 

В селището имало магазин, лекарски кабинети, басейн, сауна, кино, ресторант, стрелбище, спортна площадка и тенис корт. Всички прислужници имали военни звания, а общият брой на персонала надхвърлял 650 души. Тази снимка е правена в магазина на селището през 1989 година, когато там за първи път можели да влизат и обикновени граждани на ГДР.

 

В селището имало магазин, лекарски кабинети, басейн, сауна, кино, ресторант, стрелбище, спортна площадка и тенис корт. Всички прислужници имали военни звания, а общият брой на персонала надхвърлял 650 души. Тази снимка е правена в магазина на селището през 1989 година, когато там за първи път можели да влизат и обикновени граждани на ГДР.

 

В тази къща почти 30 години е живял министърът на държавната сигурност Ерих Милке. Веднага след обединението на Германия историци предлагат селището да бъде превърнато в паметник на тоталитарното минало на ГДР. Идеята им се осъществява чак през лятото на 2017 година. Дотогава на преден план били опасенията, че селището ще се превърне в място, привличащо единствено носталгиците по комунизма.

 

В тази къща почти 30 години е живял министърът на държавната сигурност Ерих Милке. Веднага след обединението на Германия историци предлагат селището да бъде превърнато в паметник на тоталитарното минало на ГДР. Идеята им се осъществява чак през лятото на 2017 година. Дотогава на преден план били опасенията, че селището ще се превърне в място, привличащо единствено носталгиците по комунизма.

 

Автор: Максим Нелюбин

 

 

 

Прочетена 218 пъти

Станете почитател на Класа