Краят на историята. 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?

Краят на историята. 30 години по-късно, валидна ли е все още тази идея?
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    08.11.2019
  • Сподели:

Месеци преди Берлинската стена да падне на 9 ноември 1989 г., на фона на отпускането на съветската хватка върху Източния блок, един млад политолог на име Франсис Фукуяма направи изявление, което бързо стана прочуто. Това е, обяви той, „краят на историята“.

Провъзгласеното поражение на комунизма обаче не бе началото на продължителна златна ера за западния, капиталистически либерализъм. Стана нещо съвсем различно.

През последвалите десетилетия сеизмични събития, движения и глобални тенденции оформиха 21-и век като раздробена и може би по-опасна ера от тази на Студената война. Станаха нападенията на 11 септември 2001 г.; войните в Ирак и Сирия спомогнаха за кървавия възход на групировката „Ислямска държава“, а после – и за бежанска криза. Икономиката се срина през 2008 г. Китай стана суперсила. Русия се възроди. Нов популизъм пусна корени. Всички тези неща имаха невъобразимо въздействие. И, изглежда, краят на историята не дойде.

Днес Фукуяма признава, че е бил разочарован от някои събития през десетилетията. Той казва, че книгата му не е била пророчество, а констатация, че са създадени още много демокрации.

Светът сега е във фаза, която той не е очаквал. В интервю за Асошиейтед прес наскоро Фукуяма отдели време, за да поразсъждава върху това, което е видял и което тепърва може да се случи.

 

След стената: първите години

 

 

С отминаването на десетилетията, казва Фукуяма, сега има „цяло поколение хора, които не са преживели Студената война или комунизма“. През първите години след падането на Стената бяха родени нови държави, а Германия се обедини. След разпадането на Съветския съюз обаче избухнаха войни и конфликти и остри постколониални спорове за уреждане на дългове.

Някои от най-кръвопролитните граждански войни през 90-те години на миналия век – в Конго и в Либерия – станаха бележки под линия за историята. Руанда преживя геноцид със стотици хиляди убити. Югославия, разкъсана от продължително насилие, кланета и разселвания, произведе много по-голямо медийно отразяване и дори нови държави. Военната намеса на Запада в края на 90-те години притъпи национализма на Сърбия и свали оковите от Косово. Отслабената Русия не бе в състояние да помогне на традиционния си съюзник в Белград. А световната икономика като цяло беше силна.
После дойде 11 септември.

 

 

Началото на 21-и век: тектонични промени

 

 

Ал Каида изведе до невиждано дотогава равнище терора, който бе наблюдаван в реално време по света. В отговор администрацията на Буш нападна Афганистан и свали талибаните, приютили Осама бин Ладен, докато заговорничеше срещу Запада. Сега, осемнайсет години по-късно, Съединените щати още са там.

Войната в Ирак бе основана на невярна разузнавателна информация, че иракският диктатор Саддам Хюсеин – подкрепян от САЩ, когато воюваше с Иран – притежава оръжия за масово унищожение. Вашингтон отправи към света призив „вие или сте с нас, или против нас“, предизвикал насрещна реакция на много места, най-вече във Великобритания, където тогавашният премиер Тони Блеър и до днес остава политически парий, защото последва Буш.

Навремето Фукуяма клонеше към неоконсерватизма и подкрепяше нахлуването в Ирак, но после се обяви против войната. Сега той казва, че войната в Ирак е подкопала американската политика по света, а финансовата криза от 2008 г. е опровергала претенциите на САЩ, че са създали добър международен икономически ред.

Фукуяма заявява: Мисля, че тези две събития проправиха пътя за голямата ответна популистка реакция, която наблюдаваме сега.“

 

 

Популизъм и култ към личността

 

 

Фукуяма казва, че е разтревожен от това колко много гласоподаватели избират популистки лидери, които разделят обществото и нямат формула за демократично управление. Съчетаването на популизъм и национализъм е доминиращата движеща сила на много места – от „Америка на първо място“ на Тръмп до Брекзит, от отказа на Израел да се откаже от еврейските селища в окупираните палестински територии до скоростните ограничителни мерки на Индия в спорния Кашмир и сегашната инвазия на Турция в Сирия.

Фукуяма казва, че сценарната книга на популисткия лидер обикновено изглежда горе-долу така: „Хора, аз ви представлявам. Вие сте чисти, а елитите са корумпирани, и аз трябва да ги отстраня от политическата система.“

Фукуяма обаче все още вярва, че системата на контрол и баланс в отдавна установените институции на демокрациите ще продължи да работят. Популизмът, твърди той, не благоприятства доброто управление и, разбира се, просперитета. „Започването на търговска война. . . не изглежда много добра идея за запазване на просперитета“, казва той и добавя: „Възможно е този тип движения да се самоограничават в бъдеще.“

 

 

Сирия, Ислямска държава и глобалната бежанска криза

 

 

Разрушителната гражданска война в Сирия, навлязла в деветата си година, започна с бунт срещу президента Башар ал Асад в рамките на злощастната Арабска пролет през 2011 г., която свали от власт автократи, но ги замени с още диктатура, хаос и война.

Сирийският конфликт донесе страдания с чудовищни размери: стотици хиляди загинали, милиони разселени и възход на варварската групировка „Ислямска държава“, която в един момент контролираше обширни части от Сирия и Ирак и извършваше терористични нападения в цяла Европа.

Вторичен продукт от възхода на „Ислямска държава“ беше глобалната бежанска криза и бягството на милиони преследвани хора в мащаби, невиждани от Втората световна война.

Според Фукуяма стремителното засилване на миграцията е предизвикало враждебна реакция в културен план и антиимигрантски нагласи, от които са се възползвали „много на брой опортюнистично настроени политици, съзрели голяма възможност в това да мобилизират нови източници на подкрепа за себе си“.

 

 

Възраждането на Русия

 

 

Пътят от разпадането на Съветския съюз до днешната могъща Русия беше хаотичен и в началото не мина без унижения за Москва.

Годините на управлението на Борис Елцин след свалянето на последния съветски лидер Михаил Горбачов се характеризираха с подход на безкритично възприемане на свободния пазар, който донесе клептокрация, разпродаване на държавните предприятия и ерата на олигарсите, мафията и поражението в първата война в Чечения.

След това, с настъпването на новото хилядолетие, на власт дойде Владимир Путин като противовес на западния либерализъм, който той толкова често критикува.

При него имаше втора война в Чечения, в която бяха убити хиляди хора. Русия нахлу в Грузия и анексира Крим от Украйна, след като подкрепи руските сепаратисти там.

Установила нова доминация в задния си двор, Русия започна да поглежда и по-надалеч, най-вече с намесата си в изборите в САЩ, която според някои е помогнала на Тръмп да стигне до Белия дом.

През 2018 г. Путин – отново на власт и все така готов да поема рискове – се похвали с разработването на нови ядрени оръжия без аналог на запад. По думите му те са отговор на излизането на САЩ от ракетен договор от Студената война и усилията на Вашингтон да създаде система за противоракетна отбрана. „Никой не ни чу. Сега ни чувате“, заяви руският президент.

Фукуяма казва следното за Путин: той „създаде форма на руски национализъм, който е зависим от империята, от контрола му (на Путин) над всички страни, заобикалящи Русия. Усещането (на Путин) е, че по същество той се намира във война със Запада. Това е наследство от съветските времена, защото това е светът, в който той е израснал.“

 

 

Китай – суперсилата

 

 

Авторитарната хватка на Китай върху всичко, което смята за свои вътрешни работи – от масовите задържания и нарушенията на правата на мюсюлманите в провинция Синцзян до подхода му да не проявява никакво търпение към протестиращите в Хонконг – продължава с неотслабваща сила.

Възходът на Пекин през последните три десетилетия преначерта геополитическата карта. Неговото финансово влияние, опитите му да засили влиянието си с инициативата „Един пояс, един път“ (наричана още „Нов път на коприната“) и неуредените търговски спорове със САЩ го правят по-непредвидим от всякога.

Фукуяма смята, че нарасналото богатство и сила на Китай преобръща с главата надолу системата на международните отношения – без значение как се използва тази сила. Но, отбелязва той, откакто Си Цзинпин дойде на власт, Китай тръгна „в доста по-авторитарна посока“.

Тази нова картина, заявява Фукуяма, „доведе до сегашното влошаване на американско-китайските отношения. И се опасявам, че тази обстановка ще се запази, дори и в САЩ да дойде на власт ново правителство.“

 

От 1989 до 2019 година – големият завой

 

Поглеждайки назад от позицията на времето, Фукуяма все още смята, че падането на Берлинската стена е огромна победа за човешката свобода.

Една по-мрачна ирония на историята през изминалите 30 години – главно в Европа – е завоят на бивши комунистически държави към крайнодясното, в някои случаи прегръщайки идеологии, които не са далеч от фашизма. Но въпреки „безпокойствата за страни като Унгария и Полша“ Фукуяма смята, че те все още са много по-добре, отколкото при комунистическата диктатура.

Много хора не разбират как това да си част от ЕС, например, им е позволило да живеят в мир и стабилност, каквито преди не са съществували.

Днес Фукуяма поглежда към други бунтове – протестните движения в Хонконг, Алжир и Судан, например – и казва, че все още таи надежда, че пак ще дойде момент, в който историята може да достигне до нов кръстопът. Той нарича това „духа на 1989 г.“

 

 

Тамер Факахани, Асошиейтед прес

 

 

 

 

 

 

 

Прочетена 125 пъти

Станете почитател на Класа