Падането на Берлинската стена и провалените надежди на Русия

Падането на Берлинската стена и провалените надежди на Русия
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    07.11.2019
  • Сподели:

Когато Берлинската стена рухна, Съветският съюз отстъпи, като остави комунистическото правителство на ГДР да падне и след това бързо прие обединението на Германия. Руският президент Владимир Путин днес обвинява съветското ръководство в наивност, дала възможност за разширяване на НАТО на изток.

Мнозина в Русия споделят това виждане и възприемат падането на Берлинската стена и обединението на Германия като момент, в който Москва е подала ръка на Запада с надеждата да открие нова ера на партньорство, но е била излъгана от западните страни.

Бившият съветски президент Михаил Горбачов окуражи комунистическите лидери от Централна и Източна Европа да последват примера му, като започнат либерални реформи, както и да не предприемат мерки за укрепване на режимите си, когато те започнаха да се пропукват под напора на продемократичните сили. През 1989 г. реформаторите взеха властта в страните от съветския блок и сложиха край на повече от четири десетилетия комунистическо управление.

Бързината на промените изненада самия Горбачов.

Неотдавна, в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена на 9 ноември, бившият съветски лидер каза в интервю, че е приветствал демократичните промени в ГДР и други страни от съветския блок, но не е предполагал, че Берлинската стена да падне толкова скоро.

„Не само ние, но и западните ни партньори не очаквахме, че историческите събития ще се развият толкова бързо“, каза Горбачов пред в.“Известия“.

На следващата сутрин след падането на Берлинската стена Горбачов свиква заседание на ръководния орган на комунистическата партия – Политбюро, за обсъждане на отговора на Съветския съюз.

„Политбюро единодушно реши, че трябва категорично да се изключи използването на сила. Някои със сигурност са искали да „възстановят реда“ с танкове, но тогава си замълчаха“, каза бившият съветски лидер в интервюто.

Павел Палажченко, които по онова време работи като преводач на Горбачов, каза, че всяко друго решение би имало изключително сериозни и тежки последици и е можело да доведе до катастрофа.

Съветският съюз разполагаше с повече от 300 000 войници, 12 000 танка и други бронирани машини в ГДР.

„На практика биха могли да затворят цялата граница с танковете си, но те останаха в казармите“, каза Владислав Зубок, експерт по съветска история в Лондонската школа по икономика, и добави: „За съветското ръководство бе ясно, че е невъзможно да върнат духа обратно в бутилката. Започна нова епоха“.

Николай Андреев, който е бил полковник от съветските войски в ГДР, каза, че е изпитал облекчение, когато видял, че съветското ръководство не се опитва да възстанови контрола със сила.

„Радостно бе, че всичко се стана мирно, без военен конфликт, без стрелба и кръвопролития“, каза той.

Самият Съветски съюз тогава преживяваше бурни времена на промени. Либералните реформатори в новоизбрания съветски парламент настояваха за премахване на монопола на комунистическата партия върху властта, а в съветските републики бързо придобиваха влияние движенията за независимост. Съветските медии, променени от политиката на Горбачов за гласност, свободно отразяваха падането на Берлинската стена.

„Сигурен бях, че войските ни няма да предприемат никакви радикални действия. Политиката на Горбачов беше гаранция за това“, каза Вячеслав Мостовой, отразявал падането на стената по съветската държавна телевизия.

След падането на Берлинската стена Горбачов се съгласи да бъдат ускорени преговорите за обединение на Германия и за голяма изненада на Запада лесно прие членството й в НАТО. Той каза пред „Известия“, че е премахнал един източник на напрежение в центъра на Европа и е спомогнал коренно да се подобрят отношенията с Германия.

Но мнозина в Русия продължават да смятат, че Горбачов е виновен затова, че е предал съветския съюзник ГДР и е пожертвал жизненоважните интереси на Москва в преговорите със западните държави.

Сред тях е и Путин, който обвинява съветския лидер, че наивно се е подвел по обещанията на Запада, че НАТО няма да се опита да приеме за свои членове държавите от бившия съветски блок, вместо да поиска писмени гаранции.

„Горбачов направи грешка“, каза Путин и допълни: „В политиката споразуменията трябва да се закрепват в документ. Той само води разговори за това и реши, че това е договорено“.

Горбачов възрази, че би било абсурдно да се искат от Запада писмени гаранции да не бъдат приемани бивши страни членки на Варшавски договор в НАТО, защото това би означавало да се обяви съветския военен съюз за мъртъв, дори преди да е прекратил съществуването си през юли 1991 г.

Според Путин обаче политика на Горбачов по отношение на Германия е била проява на непростима слабост, оставила дълбок отпечатък в съзнанието му. Месец след падането на стената Путин, тогава подполковник от КГБ, работещ в Дрезден, ГДР, е трябвало да се изправи пред демонстрантите, опитали се да влязат в централата на КГБ, след като съветските войски пренебрегнали отчаяния му призив да защитят сградата. Накрая той успял да разубеди тълпата без насилие.

По времето, когато Кремъл договаря обединението на Германия, Съветският съюз започва да се разпада, разтърсван от икономическа криза и политически брожения. Резервите на страната от твърда валута се изчерпват и Кремъл се бори да плати дълговете си, което поставя Горбачов и правителството му в слаба позиция на преговорите.

„Съветският съюз беше в криза и не би могъл да преговаря от равнопоставена позиция със Запада“, каза Зубок.

Икономическите проблеми на страната продължиха след окончателния му разпад през 1991 г., след който Русия стана силно зависима от западна финансова помощ през 90-те години. Някои от елитните съветски войски набързо бяха изтеглени от Германия, без в Русия да е подготвена елементарна инфраструктура за тях и се наложи те да бъдат настанени в палатки. Германия помогна да се финансира изтеглянето, но мнозина в Русия смятаха, че помощта е недостатъчна.

В последвалите години Кремъл не можеше да направи нищо, за да се противопостави на разширяването на НАТО, която прие Полша, Унгария и Чехия през 1999 г., а през следващите години и други бивши страни от съветския блок, както и трите бивши балтийски съветски републики.

Разширяването на НАТО на изток бе до голяма степен възприето от Русия като доказателство за враждебните намерения на организацията, което допринесе за разпалването на антизападни настроения.

„Недоверието към Запада, към потенциалните партньори от другата страна все още е налице“, каза Константин Косачов, близкият до Кремъл председател на комисията по външна политика на горната камера на руски парламент. Той твърди, че Западът, воден от желанието си да обяви победата си в Студената война, е пропилял възможностите за изграждане на по-сигурен свят.

„В известен смисъл щетите са необратими“, каза Косачов и допълни: „Съветският съюз и след това Русия сами направиха избор да прекратят конфронтацията със Запада и да започнат сътрудничество. Това можеше да доведе до ситуация, която да е печеливша за всички, но за да стане това, западните страни трябваше да бъдат много по-разумни и много по-щедри“.

 

Владимир Исаченков, Асошиейтед прес

Прочетена 160 пъти

Станете почитател на Класа