Възходът и падението на руската наемническа армия

Възходът и падението на руската наемническа армия
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    08.10.2019
  • Сподели:

Името "Вагнер" отдавна не се свързва само с германския композитор. Дори напротив, в последните години когато се чуе за "Вагнер", обикновено на преден план изниква руската наемническа група, извадена сякаш от романите на Том Кланси, която води тайни войни от името на Кремъл - от Източна Украйна до Централноафриканската република.

Самата формация е създадена, за да може Кремъл да се намесва във военни конфликти извън границите си, без обаче да го прави официално. Наемническата армия позволява на Москва официално да се дистанцира от конфликтита, като същевременно с това хвърля калени в боеве сили, биещи се под ничий флаг.

 

 

Така "Вагнер" се оказаха в предните редици на някои от най-тежките боеве в Източна Украйна и Сирия през последните години, преди в медиите да започнат да се появяват заглавия за тях. Един от основните поводи за шум около групата дойде заради нагло нападение над военна позиция на САЩ в Североизточна Сирия през февруари 2018 г.

Изглежда, че "Вагнер" предвещава нова реалност, в която подобни наемнически групи ще сa клинът в челото на новата агресивна руска политика в чужбина. Но на втори поглед групата може да се окаже по-малко влиятелна и мощна, отколкото изглежда.

Последните няколко месеца бяха изпълнени с разкрития, които говорят за това, че нещата за "Вагнер" се обръщат и късметът започва да й обръща гръб.

На 28 юли разследване на руския независим в. "Новая газета" разкри, че тримата руски наемни войници, убити в централна Сирия в средата на юни, не са служители на "Вагнер", а част от друга такава наемническа група, наречена "Щит".

Самият факт, че там има загинали руски войници, които не са част от "Вагнер", изглежда по-важен от самото им присъствие в пустинята на Централна Сирия - територия, която досега беше една от основните зони, в които "Вагнер" оперира в страната.

И ако фактът, че друга руска частна армия се опитва да оперира върху терена на "Вагнер" не е достатъчен, то един доклад, появил се на следващия ден, показва групата в не особено благоприятна светлина.

Независимият руски информационен портал и сайт за разследваща журналистика "Медуза" публикува разговора си с един от наемните войници, разположени във Венецуела. Когато групата изпълнители пристигнаха в страната през януари, беше широко огласено, че те са наемници на "Вагнер", изпратени, за да осигурят защитата на президента на Венецуела Николас Мадуро от продължителните масови протести.

Някои западни анализатори, не без основание, смятат, че този ход е индикация за нарастващия статус на "Вагнер", който издига групировката като важен инструмент на Кремъл за военното укрепване на един стратегически съюзник, който да позволи на Русия да не си "цапа ръцете" открито.

Разследването на "Медуза" обаче говори за обратното. Техният източник, служител на "Вагнер", разкрива, че той и колегите му са служили единствено като охрана на офис сгради на "Роснефт" в Каракас по време на протестите.

Други интервюирани, включително дългогодишен служител на "Вагнер", потвърдиха, че самата група не е играла каквато и да е политическа роля във Венецуела, противно на първоначалните доклади. Съобщава се, че през последните месеци екипът е станал доста по-смесен, като към него са добавени опитни ветерани на няколко други такива групи, включително "Щит" и "Патриот", докато накрая хората на "Вагнер" са загубили автономията си при вземането на решения, а след това са били понижени до ниво на охрана в Сирия.

Според тези твърдения "Вагнер" се е превърнала в куха черупка на своето бивше аз, след като Кремъл се е намесил, за да "подреже крилата" на наменическата група след издънката от февруари 2018 г.

Конфронтацията на Вагнер с американските войски в Дейр ез-Зор тогава е началото на края за групата. На 7 февруари 2018 г. приблизително 600 войници на "Вагнер", въоръжени с танкове и артилерия, извършват нападение над позиция на Сирийските демократични сили, до голяма степен кюрдските милиции, които работят в тясно сътрудничество с ръководената от САЩ антиислямска коалиция, в североизточна Сирия.

Това, което вероятно руските наемници не са знаели, е, че в частта в този момент е имало командировани американски съветници, които незабавно са поискали въздушна подкрепа. Въпреки това силите на "Вагнер" поддържат нападението цели четири часа, по време на които срещу тях са нанасяни удари от американската артилерия и авиация.

Според оценките около 300 от общо 600 руснаци са загинали или са били ранени при това, което може да се приеме като първата битка между руски и американски войници от войната във Виетнам насам.

Най-удивителният аспект на този инцидент е, че той очевидно е настъпил, без да бъде поръчан или дори напълно известен на самия Кремъл.

Изтекли телефонни разговори разкриват интересна картина. Евгений Пригожин (известен като "готвачът" на Путин - бизнесменът, близък до руския президент, който е отговорен за руските ферми за тролове, а след това и за ръководството на "Вагнер") поръчва нападението след разговор с няколко сирийски бизнес партньори. Освен всичко друго, Пригожин контролира и компания с петролни и газови дялове в региона.

Несвързаният официален отговор от Москва също предполага, че те са били неинформирани за атаката - отне една седмица на служителите на Кремъл да излязат с официална позиция, че "може и да има граждани на Руската федерация", които не са свързани с армията й, воюващи в Сирия. Впоследствие оттам дойде информация за петима руснаци, загинали в битката, а след това числото нарасна до "няколко десетки".

Източници, близки до руското министерство на отбраната, коментират пред разследващата медия "Камбана", че са били потресени, когато са научили за нападението. А дълбоко смутеният Пригожин е трябвало да дава обяснения пред служители на Кремъл и да обещава, че подобна грешка няма да се повтаря.

Сега обаче изглежда, че едва ли ще му бъде предоставена възможността. Още през март източниците от "Вагнер" потвърждават пред руски журналист, че половината от силите им се готвят за мисия в Африка, тъй като недоверието на Москва към групата по темата "Сирия" продължава.

Погледнато в тази светлина, ходовете на групата на места като Южен Судан и Мозамбик изглеждат като отчаяни опити в търсене на възможност за повторно доказване, което да ги върне обратно на бойното поле в Сирия и Украйна.

Междувременно с конкуренти като "Щит", "Патриоти", "Вега", които набират все повече скорост, дните на "Вагнер" като ключов играч за властта в Москва и стремежите й във външната политика изглеждат отминали.

Този упадък на "Вагнер" няма да породи много сълзи в Москва. Самата група е понижена, без от това да се създава голям скандал, част от персонала й е разпръснат сред други подобни групи, а операциите й са съкратени. Самият Пригожин, който никога не е изпитвал особен глад за слава, и сега не търси медиите в опити да оправи положението на наемническата си група, тъй като вероятно сам знае, че това само би влошило положението.

В краткосрочен план падането на "Вагнер" едва ли ще има много последствия за Кремъл, който в момента няма належаща нужда от професионални, лесно заменими войници. Бойните действия в Сирия започнаха да затихват през последната година и половина, поне за руските сили, които в момента не участват в мащабни операции за завземане на нови територии. В Източна Украйна - друга основна зона на действие за "Вагнер" - също отдавна няма активни военни действия, а по-скоро периодична размяна на огън и случайни престрелки.

Затова и за Москва е доста положително, че наемническата армия се издъни така, едва след като изпълни успешно първоначално зададените си мисии.

По-притеснителният момент е, че на "Вагнер" въобще е било позволено да стане толкова могъща група. Кремъл дълго се противопоставяше на идеята за частните армии, поддържайки държавния монопол върху въоръжените сили на Русия.

Юридически погледнато, различните частни военни контрактори на Русия официално не съществуват: тяхното присъствие остава незаконно според руското законодателство. Има няколко недовършени опита за прокарване на ново законодателство по въпроса, което да позволи регулацията на подобни групи, но засега не се е стигнало до нищо съществено.

Така "Вагнер" се развива в този правен вакуум, превръщайки се от ad hoc проект на някои амбициозни служители на Moran Security Group, руска охранителна фирма с по-светски характер, в пълна частна армия, въоръжена с руски танкове, артилерия и т.н. и с около 5000 членове на служба.

Така групата стана една от най-мощните силови структури по отношение на бойци и въоръжение в Руската федерация, извън собствения апарат за сигурност на Кремъл и този на Рамзан Кадиров от Чечения.

Сега с отслабването на "Вагнер" не се решава този по-сериозен проблем за Москва с наближаването на 2024 г. и несигурността относно президентския пост на страната след втория пореден мандат на Владимир Путин.

Далеч от популярния образ на всемогъщ автократ, дърпащ всички лостове на властта в държавата, Путин води Русия през поредица от компромиси и сделки с могъщите елити на страната - бизнесмени, бюрократи и хора от армията и службите. Когато някои от тези хора започнат да придобиват свои собствени частни армии, както се случва сега, ситуацията започва да става опасна.

Системата на Путин, макар и понастоящем стабилна и видимо монолитна за външни хора, всъщност е силно раздробена на зони на влияние. Истинският обединяващ елемент е президентът, пред когото всички играчи пазят поведение. Какво ще стане, ако той се оттегли от играта?

Ситуацията може да напомни Русия отпреди Путин - по времето на неговия предшественик Борис Елцин, когато кръгове сред военните и разузнаването играеха всеки своята игра, търсейки своите интереси, обединени от един крайно фиктивен център. На Путин му бяха необходими години, за да разбие този модел, да отстрани крайно корумпираните генерали и да наложи своя дневен ред в силовите структури.

Разбира се, въпросът какво ще стане след 2024 г. поражда предимно и само спекулации и е още твърде рано да се твърди със сигурност каквото и да е. Освен фактът, че частните армии в Русия продължават да трупат сила и влияние.

Дори и отслабените "Вагнер" сега играят роля в някои руски операции в чужбина. Наскоро контингент на групата се появи в Либия, подпомагайки инвазията на силите на либийския генерал Халифа Хафтар към столицата Триполи.

Има съобщения и за това, че войските на "Вагнер" се подготвят по фронтовите линии на провинция Идлиб в Сирия, подготвяйки се за голяма офанзива там, въпреки че има малко снимки или видео доказателства, които да потвърдят това. Изглежда, че "Вагнер" е загубил господстващото положение, което някога заемаше като водещ военен прокси играч на Русия, принуден сега да работи в много по-малки звена и наред със своите конкуренти - нови и стари.

"Вагнер" може да е отслабен, но най-важното му наследство е, че някога е съществувал. В Русия, лишена от всякакви законови ограничения, които биха могли да регулират и ограничат обхвата на частните армии, докато конкуренцията между тях става все по-сериозна. И от операции извън страната, като нищо те могат да се пренесат на руска територия.

Фирми като "Енот", "Вега", "Щит" и "Патриот" все още са бледо ехо на това, което "Вагнер" беше в разгара на силата си в началото на 2018 г., но те имат блестящ пример за това докъде могат да стигнат.

 
Advertisement
Прочетена 162 пъти

Станете почитател на Класа