Какво става във Венецуела?

Какво става във Венецуела?
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    20.08.2019
  • Сподели:

Хората във Венецуела се убедиха, че техният глас не струва нищо. Колкото и често да застават край урните, накрая винаги триумфира Мадуро. Диктатурата там вече придоби драстични черти, а светът безучастно наблюдава.

 

 

 

Коментар наХавиер Аргедас

 

През 1998 година - само ден преди избирането му за президент на Венецуела - Уго Чавес заяви пред международните медии, че след пет години ще се откаже от властта, че няма намерение да одържавява предприятия, а частните телевизионни канали ще останат частни. Десет години по-късно светът вижда, че всички тези обещания са били част от по-голям план.

Ако още тогава Чавес беше наложил абсолютната си власт, както народът на Венецуела, така и международната общност щяха да отговорят с протести. Затова и той избра друг начин на действие - стъпка по стъпка заграби властта. По същия начин действа и неговият наследник Николас Мадуро - стъпка по стъпка той наложи истинска диктатура. А светът бездейно го наблюдава.

Парламентът като смущаващ фактор

Последният шахматен ход на Мадуро ще му проправи пътя към тоталния контрол над страната: сега той иска окончателно да премахне и парламента. Не че във Венецуела има независима законодателна власт: тя беше фактически премахната още през 2017 година, когато Мадуро наложи избори за паралелен, верен на правителството парламент и елиминира властта на свободно избраната от народа Asamblea nacional. Тази демократична институция - последната, която е останала във Венецуела - все пак надига критичен глас. И то така мощно, че нейният председател Хуан Гуайдо междувременно е признат от над 50 държави в света за законен президент на страната.

 

default

 

Гуайдо досега напразно се опитваше да надвие над Мадуро и да управлява Венецуела. Само че през януари изтича редовният му мандат като председател на парламента. Правителството прави всичко възможно да го отстрани от този пост още преди да е изтекъл мандатът му, който е всъщност до края на 2020 година. То в никакъв случай не иска да позволи на депутатите да изберат за председател отново някой като Гуайдо. Ето защо планът е - предсрочни избори, още през 2019 или в началото на 2020.

Тази тактика е позната - от 1999 година насам във Венецуела почти всяка година има някакви нови избори и резултатът от тях винаги е един и същ: режимът става по-силен. И на предстоящите предсрочни парламентарни избори няма да е по-различно. Хората във Венецуела вече не взимат на сериозно никакви избори, защото всички те са дирижирани и контролирани от верни на Мадуро хора. И защото винаги служат само като демократична легитимация за отстраняването на някоя критична към правителството институция. Венецуелците разбраха през годините също така, че техният глас не означава нищо. Колкото и често да застават пред урната, в крайна сметка отново триумфира чавизмът.

"Голяма загриженост"

Извън страната наблюдават тези развития "с голяма загриженост". Само че това сме го чували вече безброй пъти. И всеки път се повтаря все същото: Мадуро прави някаква нова стъпка, опозицията се надига, хората излизат на улицата, международната общност осъжда случилото се, САЩ налагат санкции - и в крайна сметка нищо не се променя! Докато Мадуро не предприеме следващата си стъпка. Докъде ще стигне, никой не знае.

Международните кръгове, в които отново се провеждат консултации за кризата във Венецуела, не предлагат никакви решения. Единственият резултат е: въздух под налягане. Чавистите междувременно се кълнат, че никой нямал намерение да разпуска парламента. Дясната ръка на Мадуро, Диосдадо Кабельо цинично твърди, че парламентът отдавна сам се бил разпуснал. И може в известен смисъл да има право: ние безпомощно наблюдаваме как във Венецуела стъпка по стъпка всичко се променя. Опозицията се проваля. Светът бездейно наблюдава. Диктатурата там вече се оформя. Сякаш от само себе си. 

 

 

 

 

Прочетена 146 пъти

Станете почитател на Класа