Ядрен удар на САЩ срещу...

Ядрен удар на САЩ срещу...
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    24.05.2019
  • Сподели:

САЩ планирали да взривят Луната.. През 50-те години на миналия век във ВВС на САЩ е разработен „Проектът А119“, който предвижда ядрен удар срещу естествения спътник на Земята

 

Космическата надпревара през ХХ век заставя великите държави да устройват впечатляващи акции, за да ошашавят световната общност и собствените си народи. Американците са шокирани от полета на първия човек в Космоса – Гагарин, и успяват да върнат „космическия си престиж“ едва през 1969 г., когато кацат на Луната. Но американците разглеждат и други възможности, за да впечатлят потенциалния противник.
През 50-те години на миналия век ВВС на САЩ разработват „Проекта А119“, който предполага нанасяне на ядрен удар срещу Луната.

Целта на проекта

Идеята да се извърши взрив на Луната за пръв път изказва Едуард Телер – бащата на американската ядрена бомба, през февруари 1957 г.
По това време ядрен взрив в космоса не е нещо изключително – Америка вече е изпробвала бойни глави извън границите на земната атмосфера.

 


Но ударът срещу Луната е планиран като по-мащабна акция. Задачата й е демонстрация на военно-космическо превъзходство на САЩ над Съветския съюз и едновременно с това стимулиране на националния патриотизъм на американците.
Тези планове остават неизвестни за широката публика до 90-те години. Документацията по „Проект А119“ е открита от писателя Кей Дейвидсън, който изучавал биографията на астрофизика Карл Саган, който на младини изчислил какви могат да бъдат последиците от взрива. След известно време фактите потвърждава ръководителят на проекта – физикът Леонард Рейфъл, който сътрудничел на НАСА. Но официалните власти в САЩ не признават съществуването на „Проекта А119“.

Детайли на проекта

Тъй като акцията има пропагандистки цели, нейните инициатори мислели преди всичко как да се наблюдава взривът от Земята.
През май 1958 г. към проекта е привлечена организацията Armour Research Foundation от Илинойския технологичен институт. Учените трябвало да предскажат последиците от взрива и да измислят как взривният облак да стане по-голям. За максимален визуален ефект се предполага бомбата да бъде хвърлена в района на терминатора на Луната, на линията, която отделя светлата от тъмната й страна. В този случай праховият облак, осветен от лъчите на Слънцето, би имал силует, който се вижда дори с просто око.
Американците нямат възможност да доставят тежката водородна бомба на Луната, затова решават да използват малката бойна глава W25, с урано-плутониев заряд, с мощност 1,7 килотона. В момента на разработването на проекта военните още не разполагат със средства, които да имат възможност да долетят до Луната, но работят усилено в това направление.
През януари 1959 г. командването на ВВС отменя „Проекта А119“, тъй като според експерти бил нееднозначен дори за самите американци. Освен това имало опасения, че в случай на неуспешно изстрелване бойната глава може да попадне в населена територия. Леонард Рейфъл посочва и друг аргумент, свързан с бъдещата вероятна колонизация на Луната: ядреният взрив може да намали броя на пригодните за тази цел площи.

Имал ли е Съветският съюз подобни планове?

За да подготви общественото мнение в САЩ за бомбардировката, във вестниците е предадена информацията за съществуването на съветски планове за организирането на термоядрен взрив на Луната. Съобщават, че в Москва замисляли това да се осъществи на 7 ноември 1957 г., в чест на годишнината от Октомврийската революция. Денят, в който се отбелязва 40 години от установяването на Съветската власт, съвпада с пълно лунно затъмнение. Както е известно, нищо подобно не се случва.
Но в Съветския съюз съществува серия от планове, обединени от буквата „Е“. Те започват с достигането на лунната повърхност – Е-1, и завършват с взрив на ядрен заряд, който външно прилича на морска мина – Е-4. Последният проект предлага физикът Яков Зелдович, който след това настоява той да не се реализира. Но не всички специалисти са съгласни с тази версия. Ветеранът от „Байконур“ – Генадий Пономарьов, категорично отрича възможността за съветски ядрен взрив на Луната.
През 2007 г. на големия екран е прожектиран фантастичният филм „Голямата звезда“, в който е показана атомна бомбардировка на повърхността на Луната.

 

Издателство PACПEP

0a

 

Прочетена 277 пъти

Станете почитател на Класа