Престъпление на Вермахта в Беларус

Престъпление на Вермахта в Беларус
  • Автор:  Марина Алиева
  • Дата:  
    23.03.2019
  • Сподели:

"Там само за девет дни смъртта си са намерили 9000 души. Насилието е било ежедневие. Разстрелвали са всеки, който се опита да избяга." - Германски историк разказва за трагичната история на концлагера Озаричи.

 

 

 

 

ДВ: Кога, къде и с каква цел е бил построен концлагерът Озаричи?

Кристоф Рас: Преди всичко, не става дума за един концентрационен лагер. Това е бил цял коплекс от концлагери, създадени през март 1944 година в покрайнините на село Озаричи. По това време самото село е било освободено от Червената армия, но в горите на запад от него по фронтовата линия части от Вермахта са построили общо три концентрационни лагера. В тях събират мирното население от цялата територия, окупирана от 9-а германска армия. В операцията участват 14 дивизии на Вермахта. Те вкарват в концлагерите преди всичко възрастните и болни хора, жените с три и повече деца на възраст до 10 години. С други думи, всичките нетрудоспособни жители, непригодни за принудителен труд.

 

https://cs5.pikabu.ru/post_img/big/2015/12/13/5/1449993003160939355.jpg

 

Първоначално Вермахтът планира да депортира около 20 000 души, но впоследствие вкарва в лагерите почти 50 000 мирни жители, в това число и хиляди малолетни деца. Може да се каже, че затворниците служат за прикритие на германската армия, тъй като в началото лагерът се намира непосредствено зад германските позиции. После войските на Вермахта отстъпват и хората се оказват на бойното поле. Германците възнамеряват да ги използват като живи щитове за отстъплението на германската армия. Разчитат на това, че Червената армия ще превземе лагера, ще се заеме със спасението на оцелелите и няма да може да преследва бързо войските на Вермахта. Предисторията на този лагер започва  няколко месеца преди началото на отстъплението на Вермахта от беларуска територия. Първоначално германската армия заставя трудоспособното население за извършва принудителен труд, в това число и да копае отбранителни окопи. Вермахтът решава да депортира в лагера всички нетрудоспособни, да се освободи от тяхното бреме и да ги остави в ръцете на Червената армия. С други думи, лагерът Озаричи става финален акт на гигантски депортационен процес, организиран и осъществен от 9-а германска армия.

Как е било възможно само за няколко дена в лагера да бъдат депортирани почти 50 000 души?

Кристоф Рас: В депортацията участват 14 дивизии. Всяка една от тях е имала задачата да доставя толкова и толкова хиляди души от районите, където се били дислоцирани. Някои хора са били докарани в лагера пешком, други са извозвани с камиони, но повечето хора са били натоварени на влакове, които стигали до гара Рудобелка през Борбуйск. Оттам хората били заставени да ходят две денонощия пеша до Озаричи. Участието на толкова много дивизии в тази акция обяснява и големия брой жертви.

 

https://worldtodaybg.files.wordpress.com/2014/01/1241811378_7.jpg?w=300&h=240

 

Колко време просъществува Озаричи? Кога и от кого са били освободени затворниците?

Кристоф Рас: Комплексът лагери Озаричи просъществува малко повече от една седмица. На 10 март там са депортирани затворниците, а някъде между 17 и 18 март Вермахтът започва отстъпление от тези територии. Червената армия продължава да настъпва. На 19 март съветските войски навлизат на тероторията на лагерите. Така че цялата история - от депортацията на хората до тяхното освобождаване - трае девет дни.

В книгата си "Човешкият материал" пишете, че за девет дена в Озаричи са загинали около 9000 души. Беларуски източници говорят за 20 000 жертви. На какво се основават изчисленията Ви и откъде идва тази голяма разлика в цифрите?

 

https://www.dw.com/image/47962785_303.jpg

 

Кристоф Рас: Въпросът е в това, кога и как са загинали тези хора и кои могат да се смятат за загинали в концлагера. Страданията и мъките на хората започват много преди депортацията. В хода на депортацията частите на Вермахта правят отчети, от които става ясно, че хората са умирали във влаковете, някои са били разстрелвани по пътя към лагера. Насилието е било ежедневие. Стотици хора са загинали по време на транспортирането. В самия лагер хората са умирали от хипотермия, глад  и болести. Германците се стреляли по всеки, който се опитва да избяга. Затворниците са били измъчени и изтощени. Сред тях е имало и болни от коремен тиф. В лагера е избухнала епидемия. Затова и въпросът е как да се изчисли броят на загиналите в Озаричи? Трябва ли да смятаме за жертви онези, които са били разстреляни по пътя? Или жертви са само онези, които са загинали в лагера? Можем ли да причислим към жертвите и онези, които са починали вследствие на тиф две седмици след освобождаването на лагера? Затова и според германските източници жертвите са били много по-малко от 9000. Защото към тях са причислени само хората, които са загинали в лагера. Говорейки за 9000 жертви, аз се позовавам на съветски данни от следвоенния период. В книгата посочвам и конкретния източник. Не мога да кажа откъде идва цифрата 20 000. Не можем да определим точния брой на жертвите. Важното е да помним, че тази операция по депортацията е едно от най-големите престъпления на Вермахта на територията на Беларус.

Защо и в Беларус, и в Германия се говори толкова малко за концлагера Озаричи?

 

0a

 

Кристоф Рас: В Германия се говори все повече за лагера Озаричи. Например в много градове, където са били разквартирувани дивизии на Вермахта, участвали в депортацията на хората от Озаричи, съществуват инициативи, които напомнят за тези трагични събития. В град Люнебург се осъществяват редици проекти, свързани с лагера Озаричи и престъпленията на Вермахта в Беларус. Ние, учените също си вършим работата и публикуваме изследвания. Така че историята на  Озаричи придобива все по-голяма известност в Германия. През 1990-те години и в Русия, и в Беларус се заговори открито за Озаричи. В Озаричи беше издигнат паметник на жертвите от концлагера. Така че и в Беларус все повече хора научават за тези трагични събития. От друга страна трябва да призная, че имаме още много работа. За да могат резултатите от нашите изследвания да станат достояние на широката общественост. В момента научно-изследователският център за военна история в Потсдам работи върху книга за германските военни престъпления и първата ѝ глава ще бъде посветена именно на трагедията в концлагера Озаричи.

 

 

Прочетена 401 пъти

Станете почитател на Класа