Две украинки разказват...

Две украинки разказват...
  • Автор:  Лилия Индухова
  • Дата:  
    22.02.2019
  • Сподели:

Едната е на 21 години, а другата – едва на 15, когато се включват в битките на украинския Майдан. Не ги спират нито бруталните действия на силите за сигурност, нито куршумите на снайперистите.

 

 

 

 

На 20 февруари 2014 години линейка на „Бърза помощ“ откарва в болницата 21-годишната Олеся Жуковская.  Куршумът на снайперист, стрелящ по активисти на украинския „Майдан“, я улучва в шията, близо до сънната артерия. "Мислех, че ще умра. И почти се бях простила със света“, казва Олеся в разговор с ДВ. Затова и написала последен туит със съдържание: „Умирам!“. Но животът ѝ бил спасен.

 

default

 

Стоим на „Площада на независимостта“ - на същото място, на което е била ранена. Тя сваля шала и ни показва белега на шията си. Лекарите са се потрудили доста, за да прикрият разкъсните рани от куршума, но те все още си личат. Олеся казва, че раняването е изкривило усмивката ѝ. Тя обаче знае, че е имала голям късмет. "Куршумът не попадна в сънната артерия, а само я засегна леко. Имах късмет, че нямаше задръствания  по улиците, така че линейката бързо стигна до болницата", споделя тя.

До събитията от Майдана Олеся работи като медицинска сестра в едно село в Западна Украйна. Решава да тръгне за Киев, когато научава, че в нощта на 30 ноември 2013 година сътрудници на специалните подразделения "Беркут" са насели жесток побой над участници в мирния протест. "Не можех да се примиря с подобно нещо", казва тя в разговор с ДВ.

 

Олеся Жуковская

Олеся Жуковская

 

Същото решение взима и 15-годишната Виктория Романчук от Волинска област. Тя пристига на Майдана в началото на декември. Признава, че много от протестиращите я карали да се върне при родителите си, когато научили че е само на 15 години. Но момичето упорито продължавало да носи чай на хората от барикадите. „Истинските хора тогава се намираха точно на това място – там, където беше най-трудно и опасно“, казва тя. Виктория е ранена в крака от граната.  Лекарите в продължение на месеци вадили от тялото ѝ малки късчета от гранатата. Тя си спомня, че нямало достатъчно обезболяващи лекарства, но най-много страдала от това, че е принудена да лежи, докато украинците се борят за независимостта на страната.

Ангажиментът на жените

Хиляди украинки застават зад  т.нар. революция на достойнството - изнасят ранените под огъня на снайперистите, организират събиране на топли дрехи и защитни каски, готвят в походните кухни и разнасят храната.  А много от тях стоят и редом с мъжете на барикадите.

Прощалният туит на Олеся Жуковская от 20 февруари 2014 се разпространил мълниеносно из много страни по света. Съвършено непознати хора се солидаризирали с нея и я питали от каква помощ има нужда. Тя казва, че това ѝ е помогнало да преодолее депресията. "Просто разбрах, че животът трябва да се цени“, споделя тя. Сега Олеся се занимава повече със спорт, посещава курсове за самоусъвършенстване и вече завършва медицина. Мечтае да стане очен лекар. Казва, че е малко разочарована от това, че за участниците в революцията на Майдана се споменават само на кръгли годишнини. Много често чува и отрицателни оценки за събитията. Това обаче не променя убеждението ѝ, че в Украйна има положителни развития.

 

Виктория Романчук

Виктория Романчук

 

За Виктория Романчук положителните промени са свързани с нейната професионална сфера - изкуството. Тя смята, че революцията е дала "невероятен тласък" за развитието на украинската музика, кино и живопис. След Майдана тя завършва Художествената академия и прави самостоятелни изложби. За нея живописта става един вид психотерапия, която ѝ помага в живота. Тя много добре знае, че не всички споделят нейната положителна оценка за резултатите от революцията, но е уверена, че Майданът е бил нужен на Украйна. "Дори и да знаех, че ще ме ранят, пак бих отишла на барикадите", казва в заключение тя.

 

1aasaa1

Прочетена 426 пъти

Станете почитател на Класа