Измъкна ли се Меркел?

Измъкна ли се Меркел?
  • Автор:  Калина Андролова Infacto
  • Дата:  
    18.02.2019
  • Сподели:

Първите дни на февруари бяха доста мрачни за „Северен поток – 2“, а Меркел беше подложена на ужасен натиск. Тя се сблъска грубо с европейските невъзможности, установени до известна степен и със собствените й сили.

САЩ умело използват страните от Източна Европа (основно Румъния и България), балтийските републики, както и някои страни от Централна Европа (предимно Полша), за да прокарват в ЕС американските интереси по отношение на изтласкването на Русия от европейския пазар. Икономическата война се маскира като идеологическа – въвеждат се антируски нагласи, конструират се събития (например случаят „Скрипал“ и пр.), изопачават се факти, които формират и подпомагат несъзнателна омраза към Русия, използват се психотравмите и спомените от времената на комунизма, като се ангажира обществото с антикомунистическа борба (апропо, в Русия вилнее олигархичен капитализъм от най-болезнен вид, но това няма значение за „антикомунистите“; все едно днес да се борим с монархическия абсолютизъм във Франция; или пък с робовладелството в САЩ).

 

 

Разбира се, САЩ работят и със страните от Западна Европа, но малко по-рафинирано и по-внимателно, особено когато се засягат челно националните им интереси. Така, за да попречат на „Северен поток – 2“ САЩ трябваше да действат на ниво Европейска комисия, да раздуват празни балони за опасностите върху Европа от руската газова зависимост (апропо, мигрантите не са опасност, те са мултикултурна любов), да действат колективно (както обичат да правят при началото на някои войни, криейки се зад общ параван) и да атакуват с чужди ръце (в случая чрез Румъния и ЕК).

Тръмп рязко критикува Меркел за „Северен поток – 2“, говорейки, че е заплаха, а всъщност има предвид, че е добре Германия да внася не руски тръбопроводен газ, а американски LNG с танкери. Проамериканските медии, отгледани през годините под носа на Меркел, поведоха война с нея. Влиятелното списание Der Spiegel веднага разкритикува Ангела, заради упоритостта й да защитава националната кауза. Списанието, което отдавна е част от мрежовите схеми за управление на общественото мнение, подчертава, че Меркел няма способността да осъзнае дълбочината на съпротивата на Европа срещу укрепването на търговските връзки с Русия. Die Welt пък излезе със заглавие „Северен поток – 2“ – дълбоко антиевропейски проект“. В статията се казва, че да се свежда желанието на американците да прекратят проекта до факта, че те искат да набутат на европейците скъпия си втечнен газ, това е „демагогско опростяване на проблема“. Не става дума за американска злонамереност, подчертават журналиститеот Die Welt, а за това, че Германия недалновидно се е привързала към Русия, натикала е своите европейски партньори в ъгъла и сега те могат да разчитат единствено на натиска и санкциите от страна на САЩ, за да спрат „Северен поток – 2“, който представлява истинска сериозна опасност! Отново типично по американски абсурдно-наивно ни се представя, че САЩ са в ролята на спасителите, а не на агресивните конкуренти, които опитват да се наложат по всички възможни начини, включително силово. И че не американците, а самите европейци настояват да не се случва този газов коридор (който в крайна сметка ще обслужва и улеснява Европа).

Медиите в Германия надминават себе си в борбата си срещу германския национален интерес, те са забележителни в унищожаването на всеки кълн политическа субектност. Германската медийна среда е образец за „превъзпитание“ на дневния ред на обществото в полза на външен фактор (САЩ). Ясно е, че медиите в Берлин са родени в окупационен режим, но години след това германският елит наблюдаваше смирено нарастването им като фактическа власт, която се умножаваше, разширяваше и обсебваше напълно публичното пространство. Въпросните медии са в симбиоза, разбира се, с всички останали елементи на мрежовия технологичен механизъм за манипулация на обществото и натиск върху реалната власт (като например неправителствени организации, фондации, наднационални културни структури, съюзи, институти, решения в областта на образованието и много други). Схемата е позната и добре използвана в много други страни (и в България също), но е учудващо, че елитите на Германия са допуснали такава генерална базова инвазия. Може би, защото германският индустриален елит е зависим от големия платежоспособен американски пазар, а също и защото САЩ владеят до съвършенство инфилтрацията на влияние в политическия каймак на страните от Европа (следвоенна Европа и посткомунистическа Европа). Америка обработва, отглежда и ползва Европа като инструмент в международните отношения и като политическо оръжие срещу Русия. Нищо нравствено и нежно, просто бизнес!

И ето, че със „Северен поток – 2“ Германия желае да се превърне в най-големият газов център на Европа и в хъб за газовото разпределение на редица страни. Това изобщо не устройва САЩ в няколко направления: първо, Германия придобива все по-голяма икономическа мощ, респективно ще осъзнава своя суверенитет и ще иска да води самостоятелна външна политика; второ, Европа не бива да увеличава консумацията на руски газ, защото това са приходи за Русия и съответно загубени пазари за Америкатрето, западни инвеститори не бива да влагат пари в руската нефто-газова промишленост, защото така усилват икономиката на Русия.

На 8 февруари 2019 г. постоянните представители на страните от Евросъюза се събраха в Брюксел. Председател на срещата беше Румъния, която беше натисната от САЩ да повдигне възражения срещу германско-руския проект, да върне дебата с Газовата директива и законодателните промени в Третия енергиен пакет. Румъния имаше за задача да развее въпроса за „Северен поток – 2“ и да го подложи на гласуване. Германците бяха приклещени, но излязоха с алтернативно предложение срещу директивата и това им позволи да разхлабят примката около газовия си проект. Така на 8 февруари страните от ЕС гласуваха почти единогласно за предложението на Берлин. Като че ли Меркел се измъкна. 

Третият енергиен пакет изисква енергийните компании, действащи на европейския пазар, да отделят добива от транспортировката. Тоест „Газпром“ не бива да има нищо общо с тръбопровода си „Северен поток – 2“. Освен това по новите норми на ЕК цялата регулация на газовите дела би трябвало да мине под неин контролИзземването на реална власт от националните правителства и съсредоточаването й в наднационална бюрократична структура като Европейската комисия е хитър ход на САЩ за контрол върху реалностите в Европа, включително и върху газовия пазар. Поначало това се случва непрекъснато, откакто съществува ЕС, но последната схема с ползването на Европейската комисия за контрол върху договорите за „Северен поток -2“ и въобще върху газовия пазар, направи технологията прекалено видима. Германия изпита остър сблъсък на интереси със собствения си емоционално-идеологически политически продукт, който беше конструиран и лидиран от нея самата през последните години – т.нар. Европейски съюз. Странно, но общото европейски законодателство, в която и да област (включително енергийната), би трябвало да улеснява страните-членки на ЕС, а не да ги принуждава да водят тежки бюрократични битки, за да защитят на националния си интерес и националните си икономики. Този парадокс силно скъсява бъдещето на формата, под която ЕС съществува в момента.

Но Берлин е Берлин. Меркел направи невъзможното да убеди Макрон да я подкрепи, въпреки че месеци наред Франция говореше, че ще гласува срещу германския интерес. Натискът на САЩ е толкова силен, че страните от Стара Европа се принуждават да водят специални игри на криеница до последния момент, за да могат американците да бъдат изненадани и поставени пред свършен факт. Имперският рефлекс на САЩ и социалните технологии за инфилтрация на агентура за влияние в европейските елити дава възможност на американците да „разделят“ европейските държави, въпреки привидно общия ЕС. САЩ положиха немалко усилия, за да разбият преди години карето „Саркози, Берлускони, Меркел, Путин“. Днес успехът от обединяването дори по един казус на Франция и Германия срещу американския натиск доказва, че страховете и прогнозите на САЩ са реални. Ако Европа не бъде държана под контрол чрез непрестанно хаотизиране, тя ще придобие мощна политическа субектност. Затова над 500-милионният икономически гигант трябва да се подчинява чрез въвеждането на купища проблеми, тероризъм, миграция, мултикултурализъм, решаване на идиотски казуси от типа „Украйна“, клатене и сътресения в ЕС, Брекзит, скандали с Русия, русофобски истерии, Европа на две-три скорости, джендър разпадане на смисъла на обществата и прКогато политическата грамотност на европейските народи започне да се доминира от проблемите на хомосексуализма, да се плетат конвенции, да се организира лов на вещици, да се вменяват страхове в обществото, когато политическите цели за просперитет се подменят с фалшивки като „толерантност“ към мигрантския удар, (който всъщност представлява инструмент на войните от нов вид), то конструкторите на една слаба и управляема отвън Европа са си свършили работата. Меркел започва да се среща със собствените си грешки. Само че ако днес е успяла да пробие „мрежите“ след неимоверни усилия, за да спаси германския интерес, то утре няма да има този шанс. Виктор Орбан също опита да защити Унгария и стана обект на всевъзможни атаки, инструментализирани чрез бюрокрацията на ЕС. Той изпита върху себе си и тоталния медиен удар на „мрежите“, които формират изкривена реалност, такава, каквато трябва да бъде конструирана в главите на хората (за да се постигат чрез техните „убеждения“ желаните политически ходове).

Зависимостта на Европа от хегемониалния фактор е стигнала ненормални нива. И това скоро ще предизвика сериозни политически промени във всяка една от европейските държави. Единственият начин да се спре перфидната система за разпад на Европа е, като се осветява. Когато една технология, базирана върху несъзнаваното и маскирането, се извади на светло, имунната система се задейства. Но иска ли октоподната бюрокрация на ЕС да излезе от финансовата си слепота, от удобния топъл агентурен благодат, от безвремието на хранилката и с помощта на разума да започне да се самоунищожава?! Не иска и не може. Затова бюрокрацията трябва да бъде принудена, а европейските народи – събудени.

 

1aasaa1

 

Прочетена 226 пъти

Станете почитател на Класа