Кои китайски гиганти оформят световните икономически сектори

Кои китайски гиганти оформят световните икономически сектори
  • Автор:  Жулиен Жиро, Франс прес
  • Дата:  
    12.02.2019
  • Сподели:

Страхът от доминацията на някой китайски гигант стана причина една френска и една германска компания за производство на влакове да се опитат да обединят сили, за да създадат европейски промишлен първенец.

Сливането на Alstom и Siemens бе блокирано от ЕС в четвъртък, но притесненията, породени от всепоглъщащата мощ на огромните, често държавни китайски компании, не се ограничават само до железопътния сектор.

Ето някои от областите, в които китайски компании контролират голям дял от световния пазар.

 

https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/296/Image_7055296_126.jpg

Железопътен сектор

Китайската държавна CRRC е най-големият в света производител на влакове. Нейните локомотиви и вагони се поръчват навсякъде – от Бостън до Филаделфия, Камбоджа и Колумбия, а сред клиентите й са емблематичното лондонско метро и германската Deutsche Bahn. Само годишните й приходи от 26 милиарда евро (29 милиарда долара) надхвърлят приходите на трите водещи компании в сектора Bombardier, Siemens и Alstom, като всяка има приходи около 9 милиарда годишно.

Агрохимия

Държавната ChemChina се превърна в един от световните производители на семена и пестициди, когато придоби швейцарския гигант в сектора Syngenta за 43 милиарда долара през 2017 година. Така компанията стана конкурент на Monsanto и DowDupont.

Това беше най-голямото придобиване на компания в чужбина от китайска фирма, изпреварвайки придобиването на канадската Nexen Energy от китайската държавна компания CNOOC през 2013 година. ChemChina освен това контролира италианския производител на автомобилни гуми Pirelli и германската компания за машини KraussMaffei.

Енергетика

Държавната China National Nuclear Corp (CNNC) пусна местно разработения ядрен реактор Hualong One през 2015 година, за да се конкурира с френските и американските модели, като продава на Аржентина и Пакистан.

Китайските производители на слънчеви панели Jinko, Trina и Solar доминират на световния пазар. А китайските петролни компании CNOOC, CNPC и Sinopec правят сериозни инвестиции, въпреки че световните им конкуренти намаляват разходите.

Авиация

Китайският държавен производител на самолети Comac очаква да достави първия пътнически самолет китайско производство на клиент през 2021 година, опитвайки се да отправи предизвикателство към големите в сектора – Boeing и Airbus.
Компанията посочи, че е получила 1000 поръчки за 168-местния си самолет С919.

Храни

Държавният гигант в хранителния сектор COFCO играе все по-голяма роля в световната търговия със зърно, след като купи селскостопанското подразделение на сингапурската компания за търговия със суровини Noble, както и холандската Nidera.

Китайската компания WH Group стана най-големият производител на свинско в света през 2013 година, когато купи големия американски производител на свинско и хотдог Smithfield Foods Inc.

Дронове

Създадената от китайски студенти през 2006 година, DJI се превърна в най-големия производител на дронове за граждански нужди, като покрива 70% от пазара, изпреварвайки френския си конкурент Parrot.

Смартфони

Китайските производители на смартфони завземат по-голям дял от световния пазар – Huawei има 15 %, Xiaomi – 8,7 % и Oppo 8,1 %. Продажбите на телефони на Huawei и Oppo скочиха с 30% миналата година, противопоставяйки се на тенденцията на спад, засегнала конкурентите им Apple и Samsung.

Домакински уреди

Китайската Haier Group е най-големият производител на домакински уреди в света с дял от около 10% от пазара, изпреварвайки конкурентите си Whirlpool и Electrolux.

Haier дори купи подразделението за битови уреди на американския гигант General Electric през 2016 година.

Батерии

Китайската фирма CATL, която доставя батерии за автомобилните гиганти Volkswagen, Ford и Daimler, се бори с японската Panasonic за първото място в света по производство на литиеви батерии за електромобили.

Производственият капацитет на CATL ще нарасне пет пъти до 2020 година благодарение на огромния, нов завод в Китай, а компанията обяви, че предвижда голям завод в Германия, за да доставя на европейските си клиенти.

Товарни превози

Държавната компания Cosco Group е третата по големина компания за товарни превози в световен мащаб с 50 контейнерни пристанища по света, включително гръцкото Пирея и испанското Билбао.

Още по темата: Контраатаката на държавните предприятия

Фредерик Шефер, в. Ле-з-еко

Китайският президент Си Цзинпин постави държавните предприятия в центъра на икономическата си политика. В същото време жизненото пространство на частните групи се свива и те първи понасят ударите от забавянето на икономическия растеж. Вашингтон осъжда тази държавна подкрепа.

Смутни времена за китайските предприятия. В момент, когато икономическият растеж на азиатския гигант се забавя, стотици компании, търгувани на борсата, понижиха неотдавна прогнозите си за 2018 година. Окончателната присъда ще бъде произнесена през март, когато те ще публикуват резултатите си, но, според „предупрежденията за печалбата“, преброени от агенция Блумбърг, нито един сектор не остава пощаден от лошите новини – от производителите на месо през въздушния транспорт и финансовите компании до химическата промишленост.

В тази мрачна среда обаче няма криза за някои групи: китайските държавни предприятия. Редовно критикувани за свръхзадлъжнялост, свръхкапацитет и липса на ефективност, те постигнаха рекордни резултати миналата година. За стотината промишлени мастодонта, пряко управлявани от централната администрация, нетната печалба е скочила с 16,7% (до 220 милиарда евро) при оборот, нараснал с 10,1% (3,766 трилиона евро). Представяне, което кара частните предприятия да пребледняват от завист, след като броят на техните фалитите с увеличи рязко миналата година.

Достъпът до кредитиране става по-труден

Китайските банки винаги са предпочитали да финансират държавните предприятия (които се ползват с подразбиращи се гаранции от държавата). При това положение частният сектор понесе с пълна сила последиците от борбата срещу „сенчестото банкиране“. За хиляди предприемачи тази кампания, дирижирана от Пекин с цел да се намалят финансовите рискове, доведе до още по-труден, дори невъзможен достъп до кредитиране. Мнозина нямаха друг избор освен да пуснат кепенците.

В същото време не по-малко от 16 банки се надпреварваха през октомври да финансират държавния автомобилостроител FAW, за да му осигурят в крайна сметка кредитни линии за астрономическата сума от 1000 милиарда юана (130 милиарда евро) и да гарантират по-добре неговата стабилност въпреки резкия спад на продажбите на коли.

Няколко седмици по-рано, при посещение в североизточния регион Дунбей, президентът Си Цзинпин отхвърли критиките по адрес на държавните предприятия, като заяви, че, точно обратното, те трябва да „продължат да стават по-силни, по-добри и по-големи“. Реч, доста по-различна от произнесената при идването му на власт през 2013 година, когато обяви реформирането на държавните предприятия за свой приоритет и обеща „решаваща роля“ на пазарните сили. . .

Равновесието между контрола на комунистическата партия върху предприятията и пазарните сили винаги е била деликатна тема в Китай, откакто Дън Сяопин започна преди 40 години политиката на отваряне и реформи. Но докато изключителният икономически растеж бе придружен от непрестанно разрастване на частния сектор, жизненото пространство на втория се сви драстично с идването на власт на Си Цзинпин.

Призив към частния сектор да се върне обратно в правия път

От 2013 г. делът на банковите кредити за частните предприятия се сгромоляса (от 57% три години по-рано до 11%); делът на частните инвестиции (който нарасна бързо през предходното десетилетие) се стабилизира, преди да започне да спада от 2015 година; растежът на промишленото производство стана по-бърз в държавния, отколкото в частния сектор, отбелязва американският икономист Никълъс Ларди, автор на труд по темата (Държавата отвръща на удара: Краят на икономическата реформа в Китай?, за Института за международна икономика „Петерсън“). За него тази контраатака от страна на държавата е сериозна спирачка за потенциала на Китай за икономически растеж.

В момент, когато Вашингтон осъжда несправедливата подкрепа, оказвана на китайските държавни групи (субсидии, фаворитизъм при обществените поръчки…), те бяха поставени отново в центъра на икономическата политика на Си Цзинпин, на фона на започнатото им връщане в правия път под надзора на вездесъщата Китайска комунистическа партия (ККП). Тази стратегия, през последните месеци, възобнови дебата между консерваторите и либералите в китайския интелектуален елит и в самата ККП. През септември бивш инвестиционен банкер се прочу в китайските социални мрежи, след като публикува коментар, според който „частният сектор изпълни историческата си мисия да подпомогне скока напред на държавните предприятия и вече трябва да бъде елиминиран“. Някои видяха също така ръката на Партията зад съобщението за преждевременното оттегляне на Джак Ма, основателя на Alibaba, на 55-годишна възраст.

Изправен пред нарастващото безпокойство на частния сектор, Си Цзинпин в крайна сметка му обеща „непоколебима подкрепа“, приемайки в изключително помпозна обстановка петдесетина шефове на компании на 1 ноември. И Китай реши, в края на декември, да утвърди принципа на „конкурентна неутралност“ между частния и държавния сектор, в разгара на преговорите с Вашингтон за уреждане на търговския спор. Трудно е обаче да се повярва, че тези последни изявления променят наистина правилата на играта. В момент, когато икономиката се забавя, Си Цзинпин иска да може да разчита на безрезервната подкрепа на държавните групи. Независимо дали зависят от централната или от местни власти, около 160-те хиляди държавни предприятия в Китай играят главна роля за запазване на заетостта и социалната стабилност.

Китай разчита освен това на държавните мастодонти, за да набере мощ и да се издигне като промишлена и иновативна сила. „Промишлената стратегия, дефинирана в „Произведено в Китай 2025“, се основава до голяма степен на националните „шампиони“, способни да се наложат при глобалната конкуренция, и чиито преки връзки с централното правителство позволяват координация“, отбелязва Жан-Франсоа Дюфур в своята книга („China Corp. 2025. Зад кулисите на капитализма по китайски“), която предстои да излезе. Било то по „новите пътища на коприната“ или другаде, държавните предприятия са на първа линия в завоевателната стратегия на Китай.

БТА

Прочетена 402 пъти

Станете почитател на Класа